„Зелената книга“ е американски биографичен, комедийно-драматичен филм от 2018 г. с режисьор Питър Фарели, който спечели Оскар през 2019 за най-добър филм, номинация за най-добър главен актьор (Виго Мортенсен), награда за най-добър поддържащ актьор (Махершала Али), Награда за най-добър оригинален сценарий Златен глобус ’18, за най-добър оригинален сценарий Торонто ’18 – Наградата на публиката и още и още номинации и награди. Във филма ролята на руския челист Олег играе българският актьор Димитър Маринов. За какво всъщност става дума и какви въпроси повдига филмът, спечелил толкова много награди и предизвикал толкова много коментари?

Действието се развива през 1962 г. и разказва за реално състояла се обиколка в Дълбокия Юг на чернокожия американски класически и джаз пианист Дон Шърли (в ролята Махершала Али) и американския телохранител от италиански произход Франк „Тони Устата“ Валелонга (в ролята Виго Мортенсен), който служи като негов шофьор и бодигард. Написан е от Фарели, Брайън Хейс Кюри и сина на Валелонга – Ник Валелонга, въз основа на интервюта с баща му и Шърли, както и писма, които баща му пише на майка му, и е кръстен на „Зелената книга на негъра шофьор“, книга от средата на 20-ти век, предназначена за чернокожи американски пътници, написана от Виктор Юго Грийн. Това е една вълнуваща история за истинско приятелство, пълно с много хумор, което побеждава расизма, различията в интелект, финанси, образование, произход и възпитание и преминава в приятелство за цял живот, което се изгражда на основата на голяма грижа към живота и достойнството на човека до теб.

Няма да коментираме дали Оскарът и наградите са с цел морална компенсация за сегрегацията на афроамериканците в Америка, защото проблемите които описва филмът – расизма, презирането на определени общности и националности, ги има навсякъде по света – не само в Америка, но и в Европа, и не са само между бели американци и афроамериканци, но са и между източни и западни европейци, турци и европейци, бежанци от Изтока и европейци , местни и чужденци, бедни и богати и т.н . Разбира се, разделението не е толкова крайно и до такава степен унизително, както през 60-те години в Америка, но разделение има и изобщо деленето на хората, дори от една раса на по-висши и по-низши, е болест и в наши дни, от която всички страдат.

Деленето на хората на по-висши и по-низши по отношение позиции в обществото, пари и постижения, в своята същност цели да храни гордостта в човека – да се почувстваш нещо повече от мнозината, че си приет или си част от едни по-висши кръгове, по-успешен. Презирането на афроамериканците например е било, защото са били роби, при това чернокожи, доведени от Африка, която е изостанал като цяло континент – континентът на глада, на бедните и на изостаналите. Днес много хора така делят своите сънародници или колеги – хората, сред които са, на континента на изоставащите и континента на успешните, едните облажават и правят всякакви жертви за тях, а спрямо другите важничат, поучават строго или просто гледат да ги използват за нуждите си, но никога не показват грижа към тях. Затова древните свещени книги пишат, че на много хора днес Христос казва, че изобщо не Го познават, и Той не ги познава, защото когато е бил гладен, не е бил нахранен, нито когато е бил гол, е бил облечен, нито когато е бил в тъмница, е бил посетен. Именно хората, които всеки среща в живота си и разпознава като по-низши по някакъв човешки критерий, по-неуспешни, по-болни и доколко се отнася с грижа към тях, са определящи за това дали познава човек Христос или не, и това е най-важното отношение, за което всеки ще бъде изправен да отговаря – отношението към хората, които среща, а не за „великите дела“, които е правил в името на доброто според собствените си представи за добро. Въпросният съд над човека започва още днес и сега, защото тези, които презират другите, в един момент чрез различни случки и събития в живота си, се оказват точно от другата страна – презрени и унизени.

Различия в положението на хората наистина има, всички имат различен старт в живота, различно място, от където тръгват, образование, интелект, култура и това не може да се отрече, някои наистина са поставени на по-високи места от други. Но въпросът е в почитта и грижата към всеки там, където е поставен от Живота. А не сравняване, завиждане, презиране, открадване на чуждото. Това много добре е показано във филма чрез бодигарда Валелонга, който ако и професионално да извършва побоища, които той нарича „работа – връзки с обществеността“, всъщност брани работодателя си от агресия, насилие и накърняване достойнствата му, влагайки много творчeство и вярност.

 

Прословутата мечта на Мартин Лутър Книг младши за братство между синовете на роби и робовладелци в Америка не може да се постигне само чрез закони за равни граждански права, защото те са факт много отдавна, но братството сред хората или липсва, или е рядкост. По-скоро са налице квоти за афроамериканци в много университети, институти и учреждения, които да гарантират определени права за тях. Защо обаче няма братство – защото то се основава на любовта и грижата, на верността, по примера на Валелонга, които не се постигат със закон, а с почит към всяко човешко същество като Божие творение и със съзнание , че всеки ще отговаря за отношението му към другите човеци. Самите закони гарантират равни права само за външни неща, като цяло законът служи за ограничаване на крайности и извращения. Но истински добрите резултати се постигат единствено доброволно чрез духовни трудове. Мнозина днес не вярват изобщо, че ще бъдат съдени за това как се отнасят с хората край тях и че има смисъл от духовни трудове, защото за тях това са хипотези по-скоро религиозни, но не и научно доказани. Но такива забравят, че науката отговаря на въпроса как функционира света, описва го физично, химично и т.н , но не може да отговори на въпроса Защо той съществува. Но значи ли, че щом науката не може да отговори на въпроса защо – какъв е смисълът, тогава светът и животът нямат никакъв смисъл? Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее – казва Мартин Лутър Кинг. Истински живее само онзи, който вижда смисъл. В българския език думите “съд” и “съдба” имат общ корен. За тези, които не желаят да се вслушват, Небесният съдия изпраща съдби и още тук са изправени пред един невидим съд. Затова начинът човек да си промени съдбата е да промени мерките – как съди другите, как съди себе си, за да се промени невидимият съд спрямо него.

Неравенството, което съществува, разбира се не вменява отговорност само на онези, които са по-високо поставени, да се грижат за по-бедния и голия спрямо тях. Но вярата и духовните трудове изискват от всеки да престане да се изживява като жертва, че е по-малък, по-болен, в по-неизгодна позиция спрямо някой друг и да ублажава и завижда на по-имащите, но да търси да дава на това общество според своите възможности и сили. От обикновен бияч да се превърне в пазач и бодигард. Много пъти роми, бежанци или емигранти и други неприети от обществото групи сами се поставят в това положение, в желанието си само да получават помощи и облаги и да бъдат хранени, без да имат приноси към обществото, в което живеят. Неслучайно сред афроамериканците има много примери обаче и на успели личности – и политици, и актьори, водещи шоу програми, певци, лекари, като през последните дни дъщеря на афроамериканка стигна и до Бъкингамския дворец и стана херцогиня. Всеки, който търси да се развива и да бъде полезен за обществото, а не да се изживява като жертва на своя произход, получава заслужено и почетно място. И реалността за всеки е различна, според изборите, които прави, и трудовете, в които се влага.

Деленето на хора, сравненията и гордостта водят до много злини – те са източник на ниско самочувствие, на страдание, че не си приет, че не можеш да се докажеш и до самота. В много случаи не можеш да разпознаеш любимия/или любимата/ си от гордост, защото не е част от твоите горделиви амбиции. Затова нека всеки се огледа за какво всъщност се бори в живота си, търси ли да има приноси или се цели повече в придобивките и се изпълва със завист, защото както прогласява една древна тракийска плоча още 5000 години преди Христа, Бог ще воюва за тракийските господари /благодородници/ само ако те правят достойни материални и духовни приноси за своя народ.

Автор: Керанка Могиларска