Все по-актуално става да се говори за опазване на околната среда, екологичен начин на живот и всякакви прояви на масова загриженост към скъпата ни природа. Изведнъж всички скочиха и се сетиха, че е важно да се грижим за това, което всъщност не е нашa даденост, а стопанисваме.

На всичкото отгоре даже и масата хора, които реагират емоционално и първично на проблема, повечето пъти дори не разбират същината му и нямат опит от първа ръка. Един протест на фермери в Холандия относно рестрикциите в животновъдството: “Миналата година не сте чували нищо за азота, а сега изведнъж това е въпрос на живот и смърт”, заяви фермерът Миха Бууер от Силите за отбрана на земеделските производители пред държавния телевизионен оператор Nederlandse Omroep Stichting (NOS). „Това са всички хора в града, които имат две растения на балкона си и казват че  „природата страда”. Земеделските производители също твърдят, че решаващата им роля в производството на храни се пренебрегва и че те са обвинени в изменението на климата.[1] Тоест каква е масовата логика – мерките и промените да се взимат на мащабно ниво, а в частно всеки както си знае.

Ние не сме абсолютните титуляри нито на природата, нито на нейните ресурси, по-скоро е наша отговорност да полагаме грижата на добрия стопанин. Какво означава това всеки най-добре да отговори лично за себе си, в ежедневието си? Защото всички искаме радикални промени, правителството, общините да се погрижат, някой отгоре да ни спусне. Но не можем и да разглеждаме човека като нещо отделно от екосистемата, да го разграничаваме и съответно да твърдим, че той е най-големият „вредител” и разрушител на „Майката природа”. Несъмнено е вярно и това, че сме причинители на много щети, които можем да предотвратим, вземайки предвид вечно наболелите въпроси и проблеми като пожарите, замърсяването на въздуха и водите, бракониерството, безразборната сеч и пр. Но това ли е цялата истина?

Ако хвърлим малко по-задълбочен поглед, можем да проследим как тези зелени екологични инициативи, движения, протести и пр. прерастват в нещо много по-опасно. Прерастват в злоба. Настройват хора срещу хора, защото ако коренът им беше наистина любов към природата, плодовете му нямаше да са пропити с омраза. Защо?

Насажда се страх и се издигат в култ фалшиви кумири. Доближават се вече до една религия, политически фанатизъм, наричан още от някои и екофашизъм. Доста хора използват и яхват зелените идеи в полза на свои лични интереси и възгледи. Да вземем за пример новозеландския терорист Брентън Тарант. Той се е обявил за “екофашист” и се е гневил на прираста сред имигрантите. Патрик Крусиъс, който изби 22 души в Ел Пасо, се е оплаквал от замърсяването на водите, пластмасовите отпадъци и американската консуматорска култура, която ще застраши идните поколения. Преподавателката в колежа “Хемпшър” Бетси Хартман нарича това явление “позеленяването на омразата”. Особено опасно е, когато нестабилни индивиди, склонни към насилие, се убедят, че трябва да предприемат крайни мерки, за да спасят планетата.

“Омразата винаги търси възможност да се закачи за нещо”, коментира вицепрезидентът на Националната федерация за дивата природа Мустафа Сантяго Али. “Ето защо използват екологични термини, които съществуват от известно време, но им придават ново значение”.

Расистите използват и аргумента на природозащитниците, че пренаселеността на планетата е основната причина за проблемите на околната среда. Патрик Крусиъс пък смята, че “ако се отървем от достатъчно хора, начинът ни на живот ще стане по-устойчив”.[2]
Е, това не е ли жив пример за впрягане на тази привидна загриженост към околната среда в една същинска себичност и егоизъм, липса на човешка солидарност? Не става въпрос за толерантност към човешката глупост и невежество, а за трезво разграничаване на съществуването на човешката раса сама по себе си от липсата на мерки и грижа, които не взимаме достатъчно.

Има и тези, които от своя страна изследват от по-различен ъгъл съотношението на човешкия фактор и замърсяването на околната среда, по-специално въздуха:

„Прекратяването на безобразията на властта по отношение на енергийните помощи и колите ще реши проблема в голяма степен, но няма да го изкорени напълно. Дори държавата и общините да престанат да раздават промоционални дози фини прахови частици, дори изведнъж техническите прегледи да станат перфектни, ужасно много хора ще продължават да горят дърва и въглища и да карат каквото имат. Те ще продължават да секат горите, да задръстват деретата с цели квартали, да изпразват контейнерите за разделно събиране, да “рециклират” метали с допотопни методи, да замърсяват реките с изпражненията си и след това да пият водата им. Защото са бедни и просто нямат избор.

Единственото дългосрочно решение е устойчиво икономическо развитие, което да осигури работа, образование и независимост и на хората, които ги нямат. Това развитие се случва чрез силата на въображението, предприемчивостта и труда ни. То безусловно минава през проучване и добив на полезни изкопаеми, инвестиции в заводи, инсинератори, депа, писти, хотели, пътища, електроцентрали.”, коментира един от водещите експерти на околната среда в България Боян Рашев.[3]

Можем да видим, че и този така презрян лозунг от масата екоактвисти ‘модерен технологичен прогрес’ не е самостоен причинител на замърсяването, даже напротив – той е необходим и е редно да се използва, но в качество, което по-скоро би допринесло за превенция от замърсяването. И отново всичко опира до начина на живот на хората в частност, който води до външни глобални последици. Искаме да подобрим живота на планетата, но неглижираме по отношение на живота на човешки същества, който на много места е под всякаква критика. Е, ето една новина, получава се домино ефект и ние всички сме взаимно свързани, независимо дали ни се иска или не. Дръзки  сме да агитираме, протестираме, тръшкаме се пред целия свят, а ние самите не сме склонни да правим жертви. Защото купуваме повече, отколкото ни е необходимо. Храним се повече, отколкото ни е достатъчно. Оттам произтича и свръхконсумация, свръхиндустриализация. Караме автомобилите си повече, отколкото ходим пеша. Няма да вдигнем боклука от земята, който не е наш, и всички свършваме, сочейки пръст колко някой друг е виновен (в най-общия случай държавата и големите корпорации, разбира се). И най сетне – изискваме повече, отколкото ние самите предприемаме.

Напоследък целият този шум около екологичните проблеми и „провала на човечеството” намира израз във всякакви форми, в които най-вече е уязвимо и манипулируемо младото поколение. И то бива използвано за нищо по-малко от една социална и политическа пропаганда, правейки обществена сензация.

Всеки, който се съмнява, че зеленото движение се превръща в милениалистка секта, трябва да разгледа внимателно Грета Тунберг. Тази млада жена все повече изглежда и звучи като член на секта. Монотонният глас. Поглед на апокалиптичен ужас в очите й. Изричните изказвания за идващия „огън”, който ще ни накаже за нашите еко-грехове”, пише редакторът Брендън О’Нийл от Spiked. Той дава съпоставка и със 17 век, където можем да си я представим в орутена дървена църква в Плимутската колония, докато предупреждава енориашите за адския огън, който ще връхлети върху тях, ако не се откажат от своите вещерски заклинания. Всъщност, казва той, има логика, че г-ца Тунберг – безумно почитана 16-годишна шведка, основала движението на климатичните стачки, звучи сектантски. [4]

Тъй като всяването на паника във връзка с промените в климата става все по-странно, граничещо с религиозност, обсебено от пророчества за деня на страшния съд.

Не се различават от фундаменталистичните движения, които предупреждават човечеството за „Края на дните“. Можем да вземем за пример и т. нар. Extinction Rebellion във Великобритания – ново екологично протестно движение, което се разпростира в страната и още е определяно като ‘публичен показ на милениалистки страх и буржоазна депресия.’ В продължение на седмица огромна група от протестиращи спира трафика в центъра на Лондон. Залепили се за автобусни спирки, тротоари и пред оградата на Джереми Корбин. Стояли върху влакове, барикадирали мостове, рисували лозунги на корпоративни централи и садели дървета на улиците.

Междувременно политиците останали на почивка или се прикривали в Уестминистър. Полицията  нямала особена престава как да се справи с маса хора, които не ги интересува дали ще са арестувани, споделя още директорът на Future Cities Project Остин Уилямс.

От своя страна актрисата, екологична активистка и национално съкровище Ема Томпсън призовава за международен бунт. Бившият архиепископ на Кентърбъри д-р Роуън Уилямс признава, както той смята, греховете на хората, че обичат ‘прогреса повече, отколкото планетата’. А Джордж Монбиот се застъпва за тезата, че „сваляме нашата система, отричаща живота”.

Тези прояви биват определяни от журналисти дори като един марш срещу обикновените хора, изразяващ се в радикални протести и директни действия. Банери и плакати, които не прикриват презрението на протестиращите към живота на средностатистическия човек. С няколко думи Остин го определя като Лондонския бум на буржоазията.

Доколко това е наистина така или не, но едно поне може да е сигурно – по това трасе губим човещина, адекватност, разбиране и осъзнатост за истинските проблеми.

Повод за подобен тип внушения и яхването страховете на хората без особено разумно основание има открай време. ‘Трябва да бъдем благодарни, че прогнозите за мрак и обреченост, направени през последните няколко десетилетия, не се сбъднаха’, пише Николас Лорис от Bangor Daily News.[5] Страхът от експлозивния прираст на населението, кризите с хранителни продукти и предстоящото изчерпване на природните ресурси са част от събитията от 1970 г. насам. Общото сред тях е, че са породили много повече емоции, отколкото факти.

Никой обаче не говори за това, което се подобрява. Например световната енергийна бедност и  хранителната несигурност остават належащо предизвикателство. Данните на Световната банка и Организацията на обединените нации показват, че крайната бедност и гладът в световен мащаб забележимо намаляват след 1970 г. и според Международната агенция по енергетика броят на хората без достъп до електричество за първи път падна под 1 млрд. души.

Трябва да сме благодарни за икономическите свободи, които предоставят на хората средства за опазване на околната среда. Тъй като когато една страна расте икономически, тя увеличава финансовата способност на своите граждани и предприятия да се грижат за околната среда и да намаляват замърсителите, отделяни от индустриалния растеж. Индексът за икономическа свобода на Фондацията „Херитидж“ и Индексът за екологична ефективност на Йейлския университет показват силна взаимозависимост между екологичните показатели на страната и нейната икономическа свобода.

Относно развенчаването на митовете в науката за климата стойностно проучване прави и редакторът на City Journal – Гай Сорман. В политически аспект и в медиите големите бури и наводнения са представяни като признаци на предстояща гибел, придружени от призиви към зачитане на околната среда и Майката природа. Само катастрофите имат склонност да привличат вниманието, като рядко се споменава, че затоплянето също ще донесе някои ползи като разширено производство на зърно в замръзнали преди това райони в Канада и Русия. Нито се говори за това колко повече хора загиват от студ, отколкото от жега. Гласове в изолация анализират цялата тревогата за глобалното затопляне, считайки я за псевдонаучна теза, главната цел на която е предотвратяване на икономическата модернизация и растежа на свободния пазар и разширяване на властта на държавите над индивидуалния избор. [6] Според Джудит Къри (климатолог от Невада, оглавила катедрата по земни и атмосферни науки в Техническия институт в Джорджия) климатологията се е превърнала в политическа партия с тоталитарни тенденции. „Ако не подкрепяте консенсуса на ООН за глобалното затопляне като причинено от човека, ако изразявате и най-малкия скептицизъм, вие сте “отрицател на промените в климата”, квазифашист, който трябва да бъде забранен от научните общности“, казва още тя.

Днес е преобладаваща мода да се приемат само данни, които подкрепят хипотезата, че само човечеството стои зад глобалното затопляне. Тези, които се осмеляват да се заинтересуват от възможни природни причини за климатични промени – като слънчеви промени или земни трептения, меко казано не се разглеждат в научната общност. Заслужава да се отбележи, че реториката на тези, които всяват паника, все повече преминава от „глобално затопляне“ към „изменение на климата“, което може да означава всичко. Тази промяна започна още през 1992 г., когато ООН разшири обхвата си на загриженост за околната среда, включвайки всяка промяна, която човешките дейности могат да причинят в природата, хвърляйки толкова широка мрежа, че малко човешки действия могат да я избегнат.

„Климатологията се превръща във все по-съмнителна наука и служи на политически проект“, оплаква се тя. С други думи, „каруцата на политиката води коня на науката“.

Изследванията трябва да бъдат разнообразни, за да обхванат изучаването на естествените причини за изменението на климата и да не се фокусират толкова обсебено върху човешкия фактор.

Какво излиза?

Възниква една обсебваща доминация на трансхуманизма и представата за човека извън природата, при която човекът не се възприема като съществен вграден елемент в мирозданието, а някакъв вредител, без който планетата би била рай. Напротив, ако се отърсим за момент от черноглегледството, можем да видим всъщност колко човекът е облагородил  природата, впрегнал е ресурсите и ги е вписал в красотата на живота, придал им е смисъл. Което всъщност е едно и от главните им предназначения.

Съхраняването на досегашния технологичен прогрес също е от съществена значимост, но и с това да се обединява обществото като взаимосвързано цяло в каузи, цели, идеи, начин на мислене, които да стимулират благосъстоянието на нашия общ дом – Земята. Но това далеч не става с агресия, страх, ужас и всякаква крайно непрактично насочена енергия и излишна емоционалност. Отговорността е както лична, така и подлежаща на впрягане и вграждане в един общ мироглед и деятелност.

[1] Paul Joseph Watson, Summit News, Dutch farmers stage new revolt against climate change restrictions

[2] Дневник, “Позеленяването на омразата” – що е то еко-фашизъм, 20.08.2019

[3]https://www.sustainability.bg/?s=%D0%95%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

[4] O’Neill, Brendan:  The cult of Greta Thunberg,  Spiked 22.04.2019

 

[5] Loris, Nicolas: On Earth Day, gloomy predictions haven’t come to pass, Bangor Daily News April 20, 2019

[6]Sorman,Guy; Curry, Judith, City Journal magazine, Climate Science’s Myth-Buster, Winter 2019

Автор: А. Манева