През изминалата година се наблюдаваха две отчетливи, противоречиви една на друга тенденции:

Първата се изразява в нарастването на страха и зачестяването на депресивните състояния у голяма група хора, в резултат от климатичните промени, предизвикани от замъсяването на околната среда, увеличаването на смъртността при младите хора и тези на средна възраст (от 25 до 50) години, разрастването на психическите заболявания, включително сексулно-маниакалните състояния, разстройство на половата идентичност, обща обърканост и неадекватност, особено при децата и младежите. Тенденцията за увеличаване на зависимите от аклохол, никотин, кофеин и още по-силни психотропни и наркотични вещества и свързаната с тях ранна смъртност също се задълбочиха. У младите хора все повече се наблюдава незаинтересованост и апатия вследствие на загуба на смисъла на живота, неспособност да обичат истински и да създават семейства, леност и уединеност, предизвикани от различните видове компютърни зависимости, включително телефономанията, която достигна нови рекордни нива, особено в така нарачените „развити“ страни. Малките деца проговарят все по-късно, особено тези, оставяни от родителите им с телефон или пред телевизора, което води до изоставане на цялостното им развитие.

Все повече плодородни земи се превръщат в пустини вследствие на „интензивното“ земеделие, затоплянето на климата и обезлесяването (изсичането на горите). Замърсяването на водите (вкл. подпочвените) с пестициди, хербициди, изкуствени торове (особено азотни) и всякакви индустриални и битови замърсители, включително пластмаси, също бележи нов рекорд. Същото важи и за въздуха, като трябва да се отбележи, че нашумелият напоследък проблем със завишаване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата съвсем не е най-големият проблем. Далеч по-вредно и опасно е замърсяването с летливи органични вещества (въглеводороди) основно от автомобилния трафик и селското стопанство, с азотни окиси (от топлоелектрическите централи, където серният диоксид се улавя от сероочистващите съоръжения, поради икономическата полза от него да се произвежда гипс, но азотните окиси се изпускат директно в атмосферата, откъдето чрез дъждовете замърсяват водите и почвите), както и много други органични и неорганични съединения, в резултат от различни видове производства. В резултат от продължаващото замърсяване, интензивното земеделие, при което генетично модифицирани култури се отглеждат с помощта на изкуствени торове, хербициди и пестициди и на изсичането на горите, през изминалата година се задълбочи тенденцията на намаляване на насекомите, достигащо до 70 % по-ниска численост спрямо числеността им от преди 40 години. Вследствие на това все повече намаляват птиците, както и популациите на почти всички диви животни, които са намалели с 60% за последните 40 години, а много видове вече са безвъзвратно изчезнали. Прекомерният улов, замърсяването и затоплянето на световния океан са причина популациите на риба и морски животни също да намалеят драстично за последните 40 години. Неминуемо е при тези факти да признаем, че голяма част от човечеството се развива подобно на раковите клетки – за сметка на всички останали клетки от тялото, което води до смъртта на другите клетки и тъкани, оттам – на цялото тяло, и в крайна сметка и на самите ракови клетки…

Защото, както смятат съвременните учени, човекът е биологична единица, част от „тялото“  на световната екосистема, която не може да живее без другите й части. Нарушавайки равновесието поради своята алчност, мързел и нехайство, човечеството бавно, но сигурно върви към своята гибел. И ако пак някой каже: „Ето, поредната Грета Тунберг!“, ще добавя само един въпрос, на който очаквам разумният читател сам да си отговори: Един нормален  човек наранява ли дори най-малката част на тялото си, въпреки че в тялото е заложен механизъм да се самовъзстановява? Ако си изцапа пръстите, не бърза ли да се измие, въпреки че с времето, докосвайки чисти неща, те един вид ще се самопочистят? Защо тогава омаловажаваме вредата, която се наняся на околната среда, за да се произведе едно или друго нещо „за благото на човека“? Нищо не би трябвало да се отнема от околната среда, ако същевременно липсата му не се компенсира, нищо не би трябвало да се произвежда, ако същевременно не се обезвреждат отпадъците от неговото производство!

Другата, за щастие обнадеждаваща тенденция е скрита в самата еволюция на човешкия вид. Биологичните характеристики на човека не са се променили през изминалата година, но нима човек наистина е само една биологична единица? Именно съзнанието и разумът го извисяват над животните, затова и човекът е единственото същество на планетата, което е способно да променя средата, в която живее, за добро или зло. Еволюцията на човешкото съзнание е единственият шанс за оцеляване на човешкия вид и единственият процес, способен да се противопостави на деградацията на човека към животинското, която въоръжена с достиженията на наукатаи техническия прогрес, води човечеството към все по-бърза погибел.

Подобно на отрезвяването на нациите след зверствата и милионите жертви на Втората световна война, така и днес наближаващата екологична катастрофа изважда на показ  факта, че НЕ знанието за физическата вселена и природните закони характеризират човешката еволюция, защото тези знания могат да бъдат впрегнати за зло и да послужат за самоунищожението на човешката раса. Атомната и водородната бомба бяха създадени с тези знания. Някой помисли ли дали стотиците изпитателни ядрени взривове няма да навредят необратимо на Земята? Не е ли алчността, движеща световните корпорации и зависимите от тях правителства, причина за състоянието на планетата днес?

Друга е посоката на еволюцията на човека и тя е скрита в способността да се решават изключително сложни проблеми, без това да бъде в ущърб на която и да е група от обществото или пък за сметка на природата; в проявите на изключително милосърдие и взаимопомощ; в създаването на ред и организация, благотворни за всички; в благородството, надхвърлящо всяка себичност и чувство за превъзходство; в жертвоготовността, която не познава животинския инстинкт за самосъхранение… През 2019 видяхме много примери, говорещи за проява и развитие на качества, подобни или превъзхождащи гореизброените, което показва, че колкото повече се задълбочава деградацията и мракобесието у първата група, толкова повече се развива и откроява и еволюцията у втората група хора, чиито поглед, експертиза и координирани усилия ще бъдат двигателя за разрешаването на екзистенциалните проблеми на човечеството не само през 2020, но и през следващите години. Забележете, тук не става дума за нови научни разработки и достижения. Такива има достатъчно, дори е факт, че много от тях се укриват с цел запазване на икономическото господство на едни хора над други хора… Става дума за нов световен ред, в който няма да има място за убийства, омраза, блудство, алчност, надмощие чрез насилие на едни над други, ограбване, принуда (включително и икономическа), лъжа, страх, животинска борба за „кокала“…

Как може да стане това?

Напълно според  девиза: „Мисли глобално, действай локално!“. За отделния човек всичко започва с въпроса: „Аз от кои съм?“, или още по-добре „Аз кой съм?“. От тези ли съм, които поради алчност или нехайство погубват всичко около себе си, или съм от тези, които се грижат като добри стопани за това, което е в тяхна власт? От тези ли съм, които вдигат рамене и се съгласяват с всичко, само и само да не си създадат проблеми, или съм от тези, които са готови да отстояват с думи и дела това, което е добро и полезно за всички, а не само за някои? От тези ли съм, които са информирани и будни, или съм от тези, които са заспали агностици (които не желаят да знаят нищо)? От тези ли съм, които само коментират в социалните мрежи, или съм от тези, които действат? От тези ли съм, които чистят, или съм от тези, които цапат (включително и себе си, своето вътрешно велико „Аз“)? От тези ли съм, които секат, или съм от тези, които садят? Или съм само част от пейзажа? От тези ли съм, които деградират, опитвайки се да се задоволят, или съм от тези, които еволюират, преследвайки нови висоти на съзнание, вътрешна чистота и благородство?

Когато човек, заставайки пред огледалото, се вгледа в себе си и си отговори на тези въпроси, той прави съдбовен избор, който далеч надхвърля неговата собствена сила и възможности. Следвайки избора си, ще откриете, че можете много повече, отколкото мислите. И когато преоткриете Вашата собствена способност да творите добро и да променяте средата около себе си, ще видите, че не сте сами. Че не сте незначителни, че Вашият глас отеква в невидимотои пробужда силите, създали и поддържащи цялото Творение, на които никоя човешка воля или глупост не може да се противопостави.

През 2020 година тези две тенденции ще се задълбочат и човечеството ще бъде разделено на последователи на едната или на другата. Предстои всеки да направи своя избор, за да посрещне и своята лична съдба.

Автор: Пламен Иванов

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0