Каквото е горе, такова е долу!

Познато ни е, нали? Най-малкото от молитвата „Отче наш“, в която изричаме „да бъде Твоята воля и царство – както на Небето, така и на земята”… Може би в този случай си представяме висшата справедливост, която ще се спусне от Горе и като мълния ще порази егоистите, подлите и жестоките хора? Но ето че в живота това се случва рядко, или поне не по този зрелищен начин, който бихме видели… Много по-често Висшата справедливост говори на сърцето на злите хора по начини, за които не разбираме, и преди окончателно „гръм да ги удари“, доста пъти „тих глас ги увещава”.

Какъв е смисълът на това изречение? Смисълът може да видим например в самото човешко тяло. Главата, която е най-горе (неслучайно човекът е същество, на което главата е Отгоре, а не Отпред), предава своето желание и състояние на всички части на тялото. И разбира се, резултатът е незабавен. Не само че понякога се разболяваме от негативните си мисли, а също когато сме запалени за някоя добра кауза, можем многократно да надхвърлим физическите си възможности в сила, устойчивост, смелост или бързина! Не са редки случаите, когато посветени хора с години се грижат за прокажени в „третия свят“, без да се заразят от заболяването. Сякаш вътрешният огън ги пази и изгаря всяко зло, което би се допряло до тях.

Всъщност изречението „каквото е горе, такова и долу“ има силата на древна благословия. Макар че тайната на подземния свят дори и до днес е по-голяма от тайната на небесния, който винаги сме наблюдавали с очите си, хората от край време са вярвали, че всяко добро идва от Горе.

Нашите деди неслучайно са наричали небето „Небесната твърд”. Изменчива е земята, подвластна на стихиите. Изменчиво е човешкото сърце, подвластно на страсти и страхове. Но небесната Твърд е „като излято огледало” според древните текстове. Оттам сякаш са дошли образците на всичко красиво, подредено, работещо, което хората са влагали в своя живот. Повечето древни градове са ориентирани по небесните тела и в умален мащаб следват хармонията на Вселената. Някак горе могат да се намерят образите на повечето наши усещания: за прошка (всяка сутрин Слънцето отново изгрява на зли и добри), за милост (дъждът, който винаги следва сушата), за справедливост (вятърът носи облаците по цялата земя), за надежда (звездните очи дори в тъмната нощ не ни оставят сами)…

Един поглед към дълбокото небе винаги дава на сърцата ни мир, който не можем да обясним. Доказано е, че животът в тесни пространства (стаи) без възможност за поглед в широта и дълбочина изнервя и разболява както децата, така и нас. Това не може да се каже за останалите живи организми в природата. Тоест възможността за поглед към небето е запазена за нас, хората, като нещо необходимо и имащо своето скрито значение.

Трябва да отбележим и още една наша необходимост. Стремежът да покорим високия връх в планината няма своята стойност, ако не успеем после да огледаме от високо, докъдето ни очи стигат. Погледът отвисоко сякаш ни въздига над житейските несгоди, обиди, притеснения. Защо това е така? Нима е само някакъв успокоителен механизъм в очите ни? Не. Това е намек за ангелското естество в нас, намек за горните места, откъдето човечеството е изпаднало и има своята мисия да се завръща. Погледът отгоре е присъщ на имащия власт, определения да стопанисва Природата, каквото според преданието е било предназначението на Адам.

А кое е най-високото място, откъдето можем да погледнем и да бъдем погледнати? Мнозина казват, че това е кръстът. Кръстът, на който човек разпъва своите желания и егоизъм, го прави силен спрямо хората да върши истинско добро, да сваля небесните закони на земята. Кръстът, от който за всеки от нас е било изречено „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат”, е мястото на нашия втори шанс, новорождение във всеки миг от живота, когато пожелаем промяна.

Автор: Павлина Папазова

Източник: http://drugitenovini.com/kakvoto-e-gore-takova-e-i-dolu/

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0