С наближаването на така желаните и очаквани празници – Бъдни вечер и  Рождество Христово, искаме да дискутираме темата за неверието. Какви са аргументите за това или казано с други думи – защо хората не проявяват сериозен интерес към вярата? Защо се е наложила култура на атеизма?  В тази връзка публикуваме една извадка от книгата “(Не)познатият Айнщайн” с автор Христо Гешанов. 

От години разговарям с разни хора, за да си изясня защо някои не вярват в Бога. С други думи, търсил съм някакви отговори, за да разбера кои са причините за неверието на невярващите. Ето най-честите отговори:

„Не знам, не съм се интересувал.”

Така отговарят хора, които очевидно не се тревожат от своето незнание.

„Нямам време за глупости. Не знаете ли, че времето е пари?”

За тези хора нещата, които не познават, са глупости.

„Не вярвам, защото науката отдавна е доказала, че няма Бог.”

Hапример, в разработката на изтъкнатия професор по научен атеизъм И. Кривелев можем да прочетем: „Постиженията на естествознанието през  последните столетия не оставиха камък върху камък от библейската космология и космогония, от старозаветните истории за живия свят, също както библейската критика разкри чудовищната противоречивост и реакционност на нейния морал.” И по-нататък: „Грандиозните успехи на естествознанието нанесоха съкрушителни удари върху библейската картина на света. Въпреки ожесточената съпротива на църковниците, победно шестваше коперниковата космология, в чията светлина се разкриваше цялата фантастичност на библейските легенди.” Така цитираният автор стига до още едно категорично твърдение: „Противоречията между науката и религията превръщат последната в ненаучен, антинаучен подход към проблемите”. Българският автор Агоп Орманджиян уверено му приглася: „Науката отдавна е демитологизирала и атеизирала Вселената”.

В този случай съм длъжен да запитам: колко „отдавна”? И коя наука, по-конкретно, е доказала това? От съществуващите около 5 000 научни дисциплини нито една до сега не е предявявала претенцията, че доказва несъществуването на Бога. От друга страна, специалистите знаят, че науката в нейния съвременен вид съществува от около 350 години, което не е чак толкова „отдавна”. И ако някои изтъкват това като обективна причина за неверието си, то само означава, че те не познават достатъчно добре науката като цяло и нейната история. Очевидно не знаят, че нейните най-велики представители от всички епохи са вярвали в Бога. Съществувалата в продължение на няколко хилядолетия натурфилософия постепенно прераства в съвременна наука някъде след XII век. Тогава възникват и първите университети: Болонският, Парижкият и Оксфордският университети възникват през 60-те и 80-те години на XII век; Кеймбридж – през 1209 г.; университетът в Падуа – 1222 г.; в Неапол -1224 г. ; Саламанка – 1227 г. ; Монпелие – 1289 г.; Прага – 1347; Краков 1364 г.; Виена- 1367 г.; Хайделберг- 1385 г., Ендрюс- 1410 г. Всички тези прочуги университети преди това, в течение на столетия, са били християнски училища и школи, в които са се подготвяли бъдещи теолози и свещенослужители. Това обяснява защо тъкмо техните възпитаници в продължение на столетия са били най-образованите и интелигентни хора на планетата.

Характерен е примерът със Сорбоната, основана от френския теолог Робер дьо Сорбон. Тя възниква като теологичен колеж (1257 г.) към Парижкия университет  (1160 г.). Постепенно тя дава название на целия университет.

Всичко това се потвърждава и от думите на Джон Бернал: „Историята на ранното християнство има изключително значение за разбирането на научното развитие, защото именно в рамките на християнството е съзрявала съвременната наука.“

„Научната методология се е появила през XVI век сред християните. Именно те стигат до извода, че Вселената би трябвало да е подредена и достойна за изследване, тъй като е дело на интелигентен Творец. … Както в миналото, така и днес има много християни, които се занамиват професионално с наука. Те не считат себе си за интелектуални шизофреници – пише Пол Литъл, – а за последователи на онези християни, които са основали съвременната наука.“

Също така относно еволюционизма авторът пише: Централната идея на еволюционизма, че светът се е самосъздал и самоорганизирал, не е нова. Още Цицерон е смятал, че това е софизъм, т.е. погрешно логическо заключение. И в подкрепа на това свое мнение е привеждал следния пример. Ако изрежем много букви и ги хвърлим на земята, дали от само себе си ще се подреди смислено изречение? Дори многократното повтаряне на този „експеримент“ няма да даде положителен резултат, докато някое разумно същество не подреди буквите. Същото може да се каже и за Космоса. Неговата целесъобразна подреденост предполага някакъв висш интелект, който го е подредил и осмислил. Това, както го наричат – теологично доказателство за съществуването на Бога, води началото си още от древността и все още е необорено от еволюционистите. …. По същата причина Пол Дирак стигна до извода, че „Бог е математик от най-висока класа и когато е конструирал Вселената, Той е използвал твърде сложна математика. Нашите слаби математически постижени ни помагат да имаме само ограничено разбиране за Вселената“.

….

От всичко казано до тук следва, че всъщност неверието в Бога е синоним на незнанието. ….

Но ако безверието е незнание, то логически следва, че вярата е познание.

Протитвно на някои схващания, Библията всячески поощрява придобиването на знания и мъдрост. Това е една от причините, поради която Божието слово осъжда безверието и генетично свързаното с него незнание.

Във връзка с поместената извадка, прилагаме и няколко цитата от Библията относно Божието отношение към мъдростта и разума:

Притчи 3:13 – Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.

Притчи 4:7 – Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, и при всичко, що си придобил, придобивай разум.

Притчи 5:1 – Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми.

Притчи 7:4 – Кажи на мъдростта: Сестра ми си; и наречи разума сродник.

Притчи 8:11 – Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, и всичко желателно не се сравнява с нея.

Притчи 8:12 – Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, и издирвам знание на умни мисли.

Притчи 9:1 – Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба.

Притчи 9:10 – Страх от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Светия е разум.

От приложените по-горе цитати става ясно, че истинската вяра е път на трупане и събиране на разум и мъдрост. Това не е еднократен акт по празници или при различни поводи. Това е, както казва и Айнщайн – да познаеш мислите на Бога, всички останали неща са подробности; това е придобиване на качествено нов тип мислене, характер, нравственост.

И ще завършим с една мисъл на Айнщайн:

“Бъдещето на човечеството зависи не толкова от неговите научно-технически постижения, колкото от нравствените му устои.”

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0