Исторически преглед и анализ на учението йога /от Христо Гешанов, откъс от книгата му “Библия и Космос” – Втора част /

Праисторически период – ок. 3000 г. пр.Хр. – ок. 1000 г.пр.Хр.

Възникнала като индивидуален опит на отделни хора и в резултат на определени природно-исторически фактори, отначало йога е чиста практика за оцеляване, за укрепване на човешкото здраве и работоспособност. Предавана и обогатявана от поколение на поколение, тя постепенно става достояние на широки слоеве от населението. През този, наречен „праисторически период”, се откриват и натрупват емпирични знания за човешкия организъм и психика, за отделни техни функции и възможности, откриват се полезни ефекти от едни или други упражнения.

През този дълъг период йога е лишена от тайнственост, т.е. от окултизъм. Нещо повече, йога още не е свързана с никое теоретично учение, с никоя фило­софия. Именно през този период са били открити ефектите от т.нар.„пълно дишане“ и останалите дихателни упражнения (пранаяма), както и различните динамични (вияяма) или статични (асана) упражнения. В своята съвкупност те са стигнали до нас под названието „хатха йога“. Също от това време води началото си идеята „в здраво тяло – здрав дух“, записана в древноиндийските писмени паметници.

Към края на праисторическия период отделни страни и елементи на йога започват да се свързват с първите суеверия, с някои култови и магически ритуали, с шаманството. По такъв начин започва най-дългият период в историята на йога, т.нар. класически период.

Класически период – ок. 1000 г.пр.Хр. – ок.1850-1900г.

Той се характеризира със стремежа на господстващите касти /преди всичко жреческата/ да използват все по-активно системата за постигане на някакви свои цели. По такъв начин само за няколко поколения /около 700-500 г. пр. Хр./ йога става привилегия на жреческото съсловие. То започва неусетно да свързва йога с оформящите се или с вече оформените първоначални източни вярвания, с присъщия на древния Изток фатализъм, както и с най-разпространените религии.

От общонародния език „пракрит“ е бил отделен по-съвършеният „санскрит“ (“свещен език“). По-късно специално подготвени жреци създали върху основата на санскрит още по-усложнен вариант, наречен „суро- бани“ (“език на боговете“). За исторически кратко време брамините написват на този език дълга поредица от томове – коментари на Ведите в религиозен дух.

От тук нататък всяко ново откритие в областта на йога, както и нейните най-ефикасни методи и средства, вече се описват на суробани, който е недостъпен за населението. Освен това най-важните символи на езика суробани притежават двойно значение. Първото – обикновено значение, което всеки може да разбере. Второто – скрито значение, което се обяснява само на „избраните“, най-често от потомството на самите жреци. След многогодишно обучение и различни „изпитания“ някои от избраните бивали „посветени“. Едва тогава разкривали пред тях второто знаечение на символите, с помощта на които може да се разбере същността на почти всички йогийски знания и открития от класическия период. Именно по тази причина много автори наричат йога „тайно учение“, „скрито учение”, „велика тайна“ и пр., като по този начин я причисляват към т.нар. езотеричен окултизъм.

В случай че обикновен човек по някакъв начин се добере до грижливо пазените текстове и реши да ги използва в тяхното първо значение, той не само че няма да овладее правилно йога, но във всички случаи ще си навреди. Второто, тайното значение на думите е имало точно такава цел: всеки непосветен, който сам овладява йога, с течение на времето сам си и наврежда. Толкова повече, колкото по-силно е увлечението му към йога и колкото по-упорито се отдава на йога – включително и до „нирвикалпасамадхи“ (санскр. „пълно физическо и духовно самоликвидиране“).

Тези изменения в системата йога стават върху фона на всеобщото разгръщане и задълбочаване на индийската религиозност. „Жреците брамини – пише Дж. Неру – са насаждали всевъзможни обреди и суеверия (санскр. „пунджи“), защото колкото повече те се размножавали, толкова повече процъфтявали самите жреци“ . Сред суеверията от онова време Дж. Неру споменава „гадателствата, заклинанията, магиите и шарлатанствата“ (пак там).

Като използва подобни механизми, жреческата каста постепенно внася в системата йога тайнствена религиозност и издига в култ самата себе си.

По този повод известният специалист по история на световната литература, френският учен Шарл Летурно, пише, че от цялото това „усъвършенстване“, което е било направено „с известна цел и в полза на религиоз­ната каста, се получила последицата, че литературата на индусите станала изкуствена. Сборникът Ригведа, поправен, допълнен и редактиран, т.е. такъв, какъвто го знаем ние, вече не представлява отражение на нравственото и умствено състояние на онези народи, в недрата на които е била съчинена по-голямата част от песните. Подобно е заключението на Дж. Неру, макар че той се изказва обобщено за всичките велики древни книги на своята страна: „Ведите, Упанишадите, Рамаяна, Махабхарата и останалите ни помагат в изучаването на историята. Те ни разказват за нравите и обичаите, за начина на мислене и живеене на нашите предци. Но те не представляват точна история“.

Акад. Б. Смирнов показва как през класическия период Ведите се превръщат „в стабилен инструмент за експлоатация – както материална, така и духовна. По същия повод индийският специалист по история на философията Д. Чатопадхяя пише: „Ясно е, че имаме работа със спекулации, целта на които се със­тои в това, щото да бъде скрит първоначалния практи­чески и нерелигиозен характер на системата йога.”

Общо взето през класическия период коренно се променя ориентацията на йога – ирационалното взима връх над рационалното. Ето към какво се свежда, спо­ред С. Радхакришнан, тази ориентация: „да получим способността да виждаме и познаваме без помощта на външните сетива и да станем независими от дейността, която се осъществява чрез физическите сетива и мозъка“. Не ви ли звучи това като съвремен­но определение на понятията „екстрасенс“ и „сензитив“?

Д. Чатопадхяя посочва други елементи на класическата ориентация: „да узнаваме непосредствено миналото и бъдещето, да узнаваме мислите, протичащи в умовете на други хора, да умеем да извикваме мъртвите и да беседваме с тях“. Забелязвате ли не приликата, а пълната идентичност със спиритизма? Във всеки случай, забелязал го е и най-изтъкнатият български позначавач на историята на индийската философия Кьнчо Кънев. Той подчертава, че става дума за „редица свръхестествени феномени или свръхсили, които сега са известни под общото название парапсихологически“.

Като изследва класическия период в исторята на йога, Юрий Рьорих стига до извода, че заниманията, които се препоръчват на йогистите през този период, се свеждат до „откъсване на индивида от света, … до затваряне в себе си.“ А според Д. Чатопадхяя става дума за „пълно затваряне на съзнанието вътре в себе си“.

В продължение на почти 2500 години през класи­ческия период в съзнанието и практиката на хората се внедрява именно тази целева ориентация.

През същия период в системата йога се формират т.нар. висши степени: самиама, кундалини, карма, самадхи. Те са обвеяни с тайнственост и спиритизъм, съпроводени са „от всякаква сила, знамения, лъж­ливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (II Сол. 2:9-10). А както пишат В. Бродов, К. Перевощиков и С. Ростоков, тези “висши раздели на системата йога и днес играят антинаучна роля“.

По такъв начин в йога проникват и заемат домини­ращо положение тайнствеността (окултното), многобройни суеверия, водещи до идолопоклонство, източ­на религиозност (анимизъм и многобожие), учението за предопределеността (фатализъм), учението за прераждането на душата и различните прояви на спиритизма, както и идеята за върховния космически разум Аум, с който човек може, ако е водил „правилен“ живот, да се съедини след редица прераждания…

Става дума за най-старата, най-върховната мантра – “Аум” . Споменава се в най-древните индийски книжовни паметници – Веди, Упанишади и др. Още в тях се тълкува като космическо звукосъчетание, съставено от три звука, които при произнасяне преливат един в друг. Те символизират три фази на вселенския цикъл: зараж­дане, определеност, разпадане.

„А-У-М“ има и други значения.

Преди всичко се изтъква, че това е основен звук, от който произлизат всички останали звуци. Същевре­менно представлява символ – обобщение (или синтез) на всички възможни звуци. Посочва се и неговото физио­логично значение: при правилно произнасяне се произвеждат както нормални звуци, така и ултразвук, който човешкото ухо не е способно да възприеме. Ако се обу­чавате при опитен учител, можете да добиете умение „да разрушавате и съживявате човек“ с помощта на тази скрита съставка на Аум.

То означава още: единение между атман и брахман (човек и бог; земния дух и божествения дух), при което индивидуалното и космичното съзнание стават идентични. Тогава човек може да съзерцава Висшия кос­мически разум, чието име е Аум. И дори, ако това е наистина „просветлен и посветен“ човек, да се съедини с Аум. Подобно съединяване на човешкото с божествената космичност се счита за върховна цел в теорията и практиката на висшите степени в системата йога.

Кънчо Кънев отбелязва, че това е „апогеят на еди­нението като върховна цел в йогийската теория и прак­тика“. Трябва да поясня, че думата „йога“ означава „връзка“, „единение“ – не с друг, а именно с Аум. Това цели да имитира истинската връзка и едине­ние (именно това означава латинската дума „religare“ – „религия“) на човека с библейския Бог.

Самото звукосъчетание (мантрата Аум) при много­кратно, съсредоточено повтаряне може да се превърне в медиум (посредник), който свързва човека както с трите висши божества (Вишну, Шива и Брахма), така и със самия Висш космически разум. Тази възможност съществува, тъй като всъщност Аум представлява един­ството на посочените три божества. “Счита се, че звукът А е въплъщение на Вишну, У – на Шива, М – на Брахма“ .

По такъв начин всеки, който вярва в живия Бог, все­ки, който чете, изследва и се старае да следва Божието слово, разбира, че това е още един механизъм, чиято цел е да отклонява хората от истинската вяра. Както виждате, изобретателят на този механизъм не е останал анонимен, а отново се е подписал с познатото ни вече име. Още едно указание за това намираме в древноиндийските текстове. В тях е показано, че Аум е медиум, чрез който могат да се предизвикат почти всички тайн­ствени и свръхестествени феномени – хлопане, преместване на предмети, телепатия, разговори с мъртви, ясновидство, левитация и т.н.

Наистина има специалисти, които подчертават, че посочените чудеса не са главните цели на вървящия по пътя на йога, че феномените дори могат да бъдат пречка по пътя към съвършенството. „Те са – както пише С. Радхакришнан – страничен продукт на висшия живот. Те са цветя, които можем да срещнем по пътя, но истинският търсач не се отклонява от пътя, за да ги откъсне. Само като ги пренебрегваме, можем да постигнем освобождение… Онзи, който става жертва на магическите сили, бързо пропада надолу.“

Краят на XIX век бележи ново възраждане на индий­ското самосъзнание и култура, стимулирано от разгръщащата се борба против английското колониално вла­дичество. Това съвпада с началото на съвременния период в историята на йогизма.

Съвременен период – след 1900 г.

Бележити учени,обществени и културни дейци като Нарендранат Датта (1863-1902) – много по-известен с псевдонима си Свами Вивекананда, Ауробиндо Гхош (1872-1950), Махатма Ганди (1869-1948), Рам Рай (1772- 1833), един от най-видните индийски философи Даянанда Мулшанкар (1824-1883) – известен повече с псевдонима Сарасвати, Робиндранат Тагор, Джавахарлал Неру (1889-1964) и др. осъзнават, че системата йога се нуждае от реформа. Сърцевина на тази реформа е отстраня­ването на тайнствеността и всякакви окултни наслоения, наложени върху системата йога през вековете, но неприсъщи на първоначалната йога. Същите бележити индийски дейци призовават йогистите към гражданска, обществена и нравствена отговорност. Тъкмо това е и девизът на съвременната йога, изразен от Св. Вивекананда: „Ние сме от­говорни пред обществото за това какви сме и можем да бъ­дем такива, каквито желаем да бъдем.“

Това изречение съдържа в себе си двете основни различия между йогизма и вярата в Бога. Вярна е констатацията на Св. Вивекананда, че сме отговорни пред хората и пред обществото. Но според Библията несравнено по-висша е отговорността ни пред Бога. Второто различие е следствие от първото, както и на онова издигане в култ на собственото “аз”, характерно за класическия йогизъм, но благополучно преминало и в съвременния. Библията ясно показва, че сами ние не можем да станем така съвършени, каквито искаме да бъдем. Това може да стане единствено с Божията помощ, ако имаме пълна вяра в Него.

Днес мнозина изследователи твърдо разграничават окултните и религиозни аспекти на класическата йо­га от научните и приложните аспекти на съвременната.

Така например френският специалист М. Гарбе под­чертава: „Идеята за боговете не е органически присъща на системата йога, а е включена просто механически в нея. По всяка вероятност този автор повтаря Дж. Неру, у когото срещаме идентичен текст. На същото обръщат внимание някои спе­циалисти от бившия СССР, живели дълго време в Индия и проучвали йогийските центрове и школи, например М. Степанянц, К. Перевощиков, В. Нагорни, С. Павленко, В. Фролов и др. Н. Гусева също пише, че днес „да се говори за йога като за религия е неправилно“. „Йога не е религия” – подчертава френският специалист А. Сапонаро. Същата идея многократно подчертаваше при гостуването си през 1976 г. в нашата страна и проф. д-р С. Гоял, с когото в продължение на две седмици имахме чудесната възможност да общуваме и да обсъждаме задълбочено различни аспекти на системата йога.

Нарочно цитирам толкова много автори. Целта ми е да ви обърна внимание върху още една парадоксална заблуда. Всички, които твърдят, че йога няма нищо общо с религията, изпадат в подобно заблуждение. Когато споменават бог, те имат предвид божествата, които се почитат от традиционните източни религии. И наистина йога не може да се причисли към никоя от тях, защото тя не призовава своите последователи да се пок­ланят на този или онзи бог. Но трябва да се запитаме: защо почти всички индийски религии използват йога за своите цели и в своите ритуали? И още нещо: вър­ховната цел на класическата йога – единение с Аум (Вис­шия космически разум) – не я ли определя като религия?

В хода на нашия разговор неведнъж се убежда­вахме, че сам Сатана се представя с това име. В този смисъл хилядократното му повтаряне, преклонението пред него, определянето на това единение с Аум като главна житейска стратегия и подчиняването на съот­ветните ритуали представлява сатанизъм, т.е. антирелигия. Така разбираме, че висшите степени на систе­мата йога са маска, с която са прикрити сатанински цели. Вълкът е навлякъл върху себе си овча кожа. Тъкмо затова е писано: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители“ (Мат.7:15), „по-свирепи от вечер­ни вълци“ (Авак.1:8).

Едно от окултните направления в системата йога е т.нар „агни йога“ или „огнена йога“. Отзвук на това срещаме в теософската книжнина: „…Ти не се познаваш. Ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но ти, истинският Ти – ти си искра от Божествения пламък, и Бог, който е всемъгьщ, пребивава в тебе. Поради това, няма нищо, което ти да не можеш да постигнеш, стига само да го пожелаеш“. Нека си спомним, че и Людмила Живкова, увлечена по източните учения и теософията, настояваше: „Мислете за мен като огън“.

„Агни Йога“ е книга, за чието авторство се спори, тъй като върху нейната заглавна страница не е изписано името на автора. Имах добрата възможност да разго­варям със Светослав Рьорих при неговото гостуване в България. Бяхме в хотелската му стая заедно с журна­листа Алексей Скворцов (сега главен редактор на в. „Дар“)- Зададох на събеседника си следния въпрос: „В България се говори, че вашият баща Николай Рьорих е автор на „Агни Йога“. Верно ли е това? Ето дословният отговор: „Не, не е верно. Истинският гуру в нашия дом винаги е била майка ми Елена Рьорих. Тя написа тази и още много други книги“.

Споменавам този епизод, защото се говори, че по този начин (без отбелязване на своето авторство) са писали и пишат само т.нар. „велики махатми“ на Индия. Причината за това е, че личното име в техните представи не ознавача нищо – в следващия си живот, като се прероди, човекът приема друго име. Това се отнася и за миналото. Така че, не се знае кой е бил даден човек преди пет или десет, или повече прераждания. Може Пенчо от село Мало Бучино някога да е бил Кант. И тъкмо днешният Пенчо да е написал някога Кантовите философски съчинения.

Познавам човек, който твърди, че след многого­дишни упражнения по концентрация и медитация най- после получил „светлина отгоре“ и разбрал, че именно той е бил навремето Исус Христос. За съжаление, казва­ше моят познат, през следващите си животи той не устоял да запази своята висока нравственост и се поддал на съблазни, изкушения. Сега бил решил сериозно и ис­тински да работи върху себе си и да се усъвършенства, за да може един ден отново да се прероди като Христос и да спаси света. Но и това, казваше той, не е сигурно. Защото сега живеят мнозина, които усъвършенстват себе си именно с такава цел.

Сега вече сигурно разбирате коренните причини, поради които такива направления като „агни йога“, както и по-съвременните (теософия или „Ню ейдж“) са коренно различни от библейското учение. Въпреки че в книгите на Елена Рьорих („Агни Йога“, „Зов“, „Озарение“ и др.) не рядко се споменават думите „Бог“, „божествено“, „Слово“, съдържанието на тези книги е дълбоко антибиблейско.

Системата йога се състои от седем степени. Първите три са т.нар. „нисши степени“: хатха, крийя, раджа. Четвъртата – самиама – означава „среда“, „средище“, в което става преходът от „нисшите“ към т.нар. „висши степени“: кундалини, карма, самадхи. При съвременните условия и в този си вид системата йога се превръща в своеобразен духовен капан. Като започне от нисшите степени, човек се научава правилно да се грижи за своето тяло, жизненост, работоспособност (хатха), за своята телесна и душевна хигиена (крийя), както и за психиката си (раджа). Тези три направления съдържат много ценни и полезни методи и средства, техники и упражнения, които съставляват здравословния начин на живот. По­добни препоръки за използването на естествени сред­ства – движение, слънце, въздух, вода, вегетарианска и предимно сурова храна, билки и пр. – дава и Библията.

Именно тези аспекти са причината за положителното отношение към йога на такива изтъкнати представители на световната култура като Нилс Бор, Алберт Айнщайн, Ромен Ролан, Николай Рьорих, Святослав Рьорих, Алберт Швайцер, Норберт Винер, Иван Ефремов, Херберт фон Караян, Иехуди Менухин и много други.. Именно тези рационал­ни и здравословни аспекти на йогизма дадоха повод и основание на специализираната Международна органи­зация за наука, култура и образование (ЮНЕСКО) още през 1953 г. да препоръча на правителствата от цял свят да създават условия за всестранно научно изследване на методите и постиженията на йогите. Същите аспекти, както и новата ориентация на йога през съвременния период, позволиха на тази система да прекрачи грани­ците на Индия и да се разпространи по света.

След като това стана факт, влезе в действие пра­старият механизъм, изобретен от Сатана още в зората на човешката история.

Този механизъм се състои в следното. Почти у всеки йогист, който се е занимавал с трите нисши степени, възниква желанието да премине по-скоро към висшите степени. И тогава класическата йогийска книжнина му обяснява, че всъщност нисшите степени са били само подготовка за преминаване към висшите. И му се обещава, че когато овладее последните, ще добие фено­менални, свръхестествени сили и способности: власт над животните и хората, над природните и обществените процеси, над живота и смъртта и т.н. Спомняте ли си какво заяви Сатана на Ева: „…ще бъдете като богове“ (Бит. 3:5). Забелязвате ли механизма, с който действа капанът? Отначало на човека му се показва примамка: здраве, жизненост, дълголетие и т.н. И като посегне на нея, тогава идва ред на следващата примамка: добиването на свръхестествени сили и умения. Когато човек посегне и към тях, когато се увлече по тях, тогава капанът вече е щракнал и се е затворил. Сатана е хванал със своята уловка още една душа.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0