Ако някой е способен да прекара остатъка от живота си, облечен в кожа на газела, под дървото Бо или в килията на някой гомба, без да се интересува от политика или от срива на акциите си, тогава мога да погледна случая му благосклонно. Но йога в Мейфеър или на “Пето авеню”, или на което и да било място с телефонна връзка, е духовно мошеничество.

Всеки, който се отдава на йога, трябва да докаже своята морална индиферентност не само като извършител на злото, но и като негова жертва. Както добре знаят психолозите, моралният конфликт не може да бъде разрешен само със заявяване на превъзходство, граничещо с безчовечност. В наши дни преживяхме ужасяващи примери за пренебрежението на свръхчовека към моралните принципи.

Не се съмнявам, че източното освобождаване от пороците, както и от добродетелите, е свързано с откъсване от света във всяко едно отношение, така че йогинът се пренася отвъд този свят в състояние на активна и пасивна безобидност. Подозирам обаче, че всеки европейски опит за откъсване от света е само освобождаване от моралните предразсъдъци. Всеки, който реши да се захване с йога, трябва да осъзнае далече отиващите последствия от това, иначе неговата духовна авантюра ще остане празно убиване на времето.

Точно така става най-често при европееца, който упражнява йога. Той е склонен да го “прави” по екстравертен начин и съвсем забравя да обърне своя ум навътре, което именно е същественото в такива учения. На Изток “истините” са до такава степен част от колективното несъзнавано, че учениците ги схващат най-малкото интуитивно. Ако европеецът би могъл да обърне вътрешната си страна навън и да живее като източен човек с всички социални, морални, религиозни, интелектуални и естетически задължения, които един такъв път ще повлече след себе си, навярно би извлякъл полза от тези учения; невъзможно е обаче да бъде добър християнин във вярата, морала и интелектуалното си поведение, и едновременно истински да практикува йога. Виждал съм прекалено много случаи, които ме направиха крайно скептичен. Трудността е в това, че западният човек не е в състояние да се избави така лесно от своята история, както го прави късокраката му памет. Историята е, така да се каже, в кръвта му. Не бих съветвал никого да се занимава с йога, без да направи грижлив анализ на несъзнаваната си реакция.

Карл Юнг

ЙОГА И ЗАПАДЪТ

/Из книгата Психология на източната религия, К. Г. Юнг/

В Европа мощта на науката и техниката е толкова голяма и безспорна, че е почти безполезно да избро­яваме всичко, което човек може да направи, и всич­ко, което е открил. Човек изпитва ужас пред чудо­вищните възможности. Сега започва да се мержелее съвсем различен въпрос: Кой използва тези възмож­ности? В чии ръце се намира тази мощ? Засега дър­жавата е временно защитно средство: тя предпазва гражданина от огромното количество отрови и дру­ги средства за унищожение, които по всяко време могат да бъдат произведени в най-кратък срок в хи­ляди тонове. Възможностите са станали толкова опасни, че все по-настоятелен става въпросът не как­во още можем, а как трябва да бъде устроен човекът, на който ще бъде поверен контролът върху тези „въз­можности“, или как би могло да се промени съзна­нието на западния човек така, че да се откаже от ужасните си възможности. Би било безкрайно по-важно да му се отнеме илюзията за неговата мощ, отколкото още повече да бъде укрепван в заблудата, че може всичко, което поиска. Лозунгът: „Където има воля, има и начин“, е коствал живота на милиони.

Западният човек не се нуждае от още по-голямо превъзходство над природата, външно и вътрешно. Той има и двете в почти дяволско съвършенство. Но това, което няма, е съзнателното признаване на своята изостаналост спрямо природата около него и в него. Това, което трябва да научи е, че не може да постъпва както си поиска. Ако не научи това, неговата собстве­на природа ще го разруши. Той не познава душата си, която самоубийствено въстава срещу него.

Тъй като западният човек може да превърне абсо­лютно всичко в техника, по принцип всичко, което изглежда като метод, е опасно или обречено на неус­пех. Доколкото йога е вид хигиена, за западния чо­век тя е необходима така, както и всяка друга систе­ма. Но в по-дълбок смисъл йога няма предвид това, а цели много повече, именно, ако разбирам правил­но, окончателното отделяне и освобождаване на съз­нанието от всяка зависимост от обект и субект. Ала тъй като човек не може да се освободи от нещо, кое­то не осъзнава, европеецът трябва най-напред да опознае своя субект. Това е, което на Запад се нарича несъзнавано. Методът на йога е насочен изключител­но към съзнанието и съзнателната воля. Такова на­чинание обаче обещава успех само тогава, когато несъзнаваното не притежава заслужаващ внимание потенциал, тоест когато не съдържа голяма част от личността. Ако е така, всички съзнателни усилия остават безуспешни и това, което произлиза от тази напрегнатост, е карикатура или пълната противопо­ложност на онова, което би трябвало да представля­ва естественият резултат.

В богатата метафизика и символика на Изтока намира израз голяма и важна част от несъзнаваното, и по този начин неговият потенциал намалява. Кога­то йогинът казва „прана“, има предвид много повече от само дишане. За него думата прана зазвучава за­едно с всичките си метафизични компоненти и като че ли той действително знае какво означава прана и в това отношение. Той не го знае чрез своя разум, а чрез сърцето, корема и кръвта. Но европеецът под­ражава и учи наизуст понятия и затова не е спосо­бен да изрази с индийските понятия своите субек­тивни факти. За мен е повече от съмнително дали европеецът, ако би могъл да постигне съответния опит, ще избере една интуитивна идея, за да го изрази.

Първоначално йога е един естествен процес на интроверсия, който се е разигравал във всички въз­можни вариации. Такива интроверсии водят до осо­бени вътрешни процеси, които променят личността. В течение на хилядолетия тези интроверсии посте­пенно са се организирали в метод, и то по най-раз­лични начини. Самата индийска йога познава многобройни, изключително разнообразни форми. При­чината за това е първоначалната разлика в индиви­дуалния опит. Ала това съвсем не означава, че някой от тези методи подхожда на особената историческа структура на европееца. Много по-вероятно е, че неговата естествена йога произлиза от исторически модели, които Изтокът не познава. В действителност на Запад онези два културни стремежа, които прак­тически трябва да се занимават с душата, а именно медицината и католическите грижи за душата, пораждат методи, които са съпоставими с йога. За цър­ковните упражнения на Игнаций Лойола вече спо­менах. Що се отнася до медицината, това са съвре­менните психотерапевтични методи, някои от които много приличат на йога. Психоанализата на Фройд връща съзнанието на пациента, от една страна, към вътрешния свят на детските спомени, а от друга стра­на, към желанията и нагоните, които са били изтласка­ни от съзнанието. Тази техника е логично по-ната­тъшно развитие на изповедта. Намерението й е из­куствена интроверсия с цел осъзнаване на несъзнаваните компоненти на субекта.

Малко по-различен метод е автогенният тренинг на Й. X. Шулц, който дори съзнателно се свързва с йога. Главната му цел е премахването на спазъма на съзнанието и изтласкването на несъзнаваното, което той причинява.

Моята методика, както и тази на Фройд, е изгра­дена на практиката на изповедта. Като Фройд, и аз обръщам специално внимание на сънищата, но при преценката на несъзнаваното нашите гледища се раз­делят. За него по същество то е придатък на съзна­нието, в което е натрупано всичко, което е несъв­местимо с него. За мен несъзнаваното е колективно психично предразположение с творческа същност. От тази принципна разлика на гледната точка естестве­но произлиза и напълно различна оценка на симво­ликата и метода за тълкуването й. Фройд постъпва предимно аналитично-редуктивно. Към това аз до­бавям и една синтеза, която акцентира върху целе­съобразността на несъзнаваните тенденции по отно­шение на развитието на личността. По тази линия на изследване се откриват важни паралели с йога, специално с кундалини йога, и символиката на тантра йога, ламаизма и таоистката йога в Китай. Тези форми на йога с богатата си символика ми предоста­виха богат материал за тълкуване на колективното несъзнавано. По принцип обаче аз не прилагам ме­тодите на йога, понеже на Запад нищо не трябва да се натрапва на несъзнаваното. Най-често съзнание­то притежава поривист интензитет и ограниченост и това не трябва да се подчертава допълнително. За­това аз използвам и един метод за активно въобра­жение, който се състои в особена тренировка за из­ключване на съзнанието, за да съдейства за разгръ­щане на несъзнаваните съдържания.

Ако се отнасям толкова критично отхвърлящо към йога, това съвсем не значи, че не смятам това духов­но постижение на Изтока за едно от най-великите неща, което някога е създал човешкият дух. Надявам се, че от моето изложение става достатъчно ясно, че критиката ми е насочена единствено и само срещу прилагането на йога върху западния човек. Духов­ността на Запада е била напълно различна от тази на Изтока и затова е създала условия, които са възмож­но най-неблагоприятната основа за прилагането на йога. Западната цивилизация съществува не повече от хиляда години и най-напред трябва да се освобо­ди от варварската си едностранчивост. Това означа­ва преди всичко по-дълбоко вникване в човешката природа. Но чрез потискане и контрол не постигаме вникване, а най-малко чрез подражаване на методи, които са възникнали при съвсем други психологи­чески условия. Западът ще произведе в хода на сто­летията своя собствена йога, и то върху основата, съз­дадена от християнството.