Ако някой е способен да прекара остатъка от живота си, облечен в кожа на газела, под дървото Бо или в килията на някой гомба, без да се интересува от политика или от срива на акциите си, тогава мога да погледна случая му благосклонно. Но йога в Мейфеър или на “Пето авеню”, или на което и да било място с телефонна връзка, е духовно мошеничество.
Всеки, който се отдава на йога, трябва да докаже своята морална индиферентност не само като извършител на злото, но и като негова жертва. Както добре знаят психолозите, моралният конфликт не може да бъде разрешен само със заявяване на превъзходство, граничещо с безчовечност. В наши дни преживяхме ужасяващи примери за пренебрежението на свръхчовека към моралните принципи.
Не се съмнявам, че източното освобождаване от пороците, както и от добродетелите, е свързано с откъсване от света във всяко едно отношение, така че йогинът се пренася отвъд този свят в състояние на активна и пасивна безобидност. Подозирам обаче, че всеки европейски опит за откъсване от света е само освобождаване от моралните предразсъдъци. Всеки, който реши да се захване с йога, трябва да осъзнае далече отиващите последствия от това, иначе неговата духовна авантюра ще остане празно убиване на времето.
Точно така става най-често при европееца, който упражнява йога. Той е склонен да го “прави” по екстравертен начин и съвсем забравя да обърне своя ум навътре, което именно е същественото в такива учения. На Изток “истините” са до такава степен част от колективното несъзнавано, че учениците ги схващат най-малкото интуитивно. Ако европеецът би могъл да обърне вътрешната си страна навън и да живее като източен човек с всички социални, морални, религиозни, интелектуални и естетически задължения, които един такъв път ще повлече след себе си, навярно би извлякъл полза от тези учения; невъзможно е обаче да бъде добър християнин във вярата, морала и интелектуалното си поведение, и едновременно истински да практикува йога. Виждал съм прекалено много случаи, които ме направиха крайно скептичен. Трудността е в това, че западният човек не е в състояние да се избави така лесно от своята история, както го прави късокраката му памет. Историята е, така да се каже, в кръвта му. Не бих съветвал никого да се занимава с йога, без да направи грижлив анализ на несъзнаваната си реакция.
Карл Юнг
ЙОГА И ЗАПАДЪТ
/Из книгата Психология на източната религия, К. Г. Юнг/
В Европа мощта на науката и техниката е толкова голяма и безспорна, че е почти безполезно да изброяваме всичко, което човек може да направи, и всичко, което е открил. Човек изпитва ужас пред чудовищните възможности. Сега започва да се мержелее съвсем различен въпрос: Кой използва тези възможности? В чии ръце се намира тази мощ? Засега държавата е временно защитно средство: тя предпазва гражданина от огромното количество отрови и други средства за унищожение, които по всяко време могат да бъдат произведени в най-кратък срок в хиляди тонове. Възможностите са станали толкова опасни, че все по-настоятелен става въпросът не какво още можем, а как трябва да бъде устроен човекът, на който ще бъде поверен контролът върху тези „възможности“, или как би могло да се промени съзнанието на западния човек така, че да се откаже от ужасните си възможности. Би било безкрайно по-важно да му се отнеме илюзията за неговата мощ, отколкото още повече да бъде укрепван в заблудата, че може всичко, което поиска. Лозунгът: „Където има воля, има и начин“, е коствал живота на милиони.
Западният човек не се нуждае от още по-голямо превъзходство над природата, външно и вътрешно. Той има и двете в почти дяволско съвършенство. Но това, което няма, е съзнателното признаване на своята изостаналост спрямо природата около него и в него. Това, което трябва да научи е, че не може да постъпва както си поиска. Ако не научи това, неговата собствена природа ще го разруши. Той не познава душата си, която самоубийствено въстава срещу него.
Тъй като западният човек може да превърне абсолютно всичко в техника, по принцип всичко, което изглежда като метод, е опасно или обречено на неуспех. Доколкото йога е вид хигиена, за западния човек тя е необходима така, както и всяка друга система. Но в по-дълбок смисъл йога няма предвид това, а цели много повече, именно, ако разбирам правилно, окончателното отделяне и освобождаване на съзнанието от всяка зависимост от обект и субект. Ала тъй като човек не може да се освободи от нещо, което не осъзнава, европеецът трябва най-напред да опознае своя субект. Това е, което на Запад се нарича несъзнавано. Методът на йога е насочен изключително към съзнанието и съзнателната воля. Такова начинание обаче обещава успех само тогава, когато несъзнаваното не притежава заслужаващ внимание потенциал, тоест когато не съдържа голяма част от личността. Ако е така, всички съзнателни усилия остават безуспешни и това, което произлиза от тази напрегнатост, е карикатура или пълната противоположност на онова, което би трябвало да представлява естественият резултат.
В богатата метафизика и символика на Изтока намира израз голяма и важна част от несъзнаваното, и по този начин неговият потенциал намалява. Когато йогинът казва „прана“, има предвид много повече от само дишане. За него думата прана зазвучава заедно с всичките си метафизични компоненти и като че ли той действително знае какво означава прана и в това отношение. Той не го знае чрез своя разум, а чрез сърцето, корема и кръвта. Но европеецът подражава и учи наизуст понятия и затова не е способен да изрази с индийските понятия своите субективни факти. За мен е повече от съмнително дали европеецът, ако би могъл да постигне съответния опит, ще избере една интуитивна идея, за да го изрази.
Първоначално йога е един естествен процес на интроверсия, който се е разигравал във всички възможни вариации. Такива интроверсии водят до особени вътрешни процеси, които променят личността. В течение на хилядолетия тези интроверсии постепенно са се организирали в метод, и то по най-различни начини. Самата индийска йога познава многобройни, изключително разнообразни форми. Причината за това е първоначалната разлика в индивидуалния опит. Ала това съвсем не означава, че някой от тези методи подхожда на особената историческа структура на европееца. Много по-вероятно е, че неговата естествена йога произлиза от исторически модели, които Изтокът не познава. В действителност на Запад онези два културни стремежа, които практически трябва да се занимават с душата, а именно медицината и католическите грижи за душата, пораждат методи, които са съпоставими с йога. За църковните упражнения на Игнаций Лойола вече споменах. Що се отнася до медицината, това са съвременните психотерапевтични методи, някои от които много приличат на йога. Психоанализата на Фройд връща съзнанието на пациента, от една страна, към вътрешния свят на детските спомени, а от друга страна, към желанията и нагоните, които са били изтласкани от съзнанието. Тази техника е логично по-нататъшно развитие на изповедта. Намерението й е изкуствена интроверсия с цел осъзнаване на несъзнаваните компоненти на субекта.
Малко по-различен метод е автогенният тренинг на Й. X. Шулц, който дори съзнателно се свързва с йога. Главната му цел е премахването на спазъма на съзнанието и изтласкването на несъзнаваното, което той причинява.
Моята методика, както и тази на Фройд, е изградена на практиката на изповедта. Като Фройд, и аз обръщам специално внимание на сънищата, но при преценката на несъзнаваното нашите гледища се разделят. За него по същество то е придатък на съзнанието, в което е натрупано всичко, което е несъвместимо с него. За мен несъзнаваното е колективно психично предразположение с творческа същност. От тази принципна разлика на гледната точка естествено произлиза и напълно различна оценка на символиката и метода за тълкуването й. Фройд постъпва предимно аналитично-редуктивно. Към това аз добавям и една синтеза, която акцентира върху целесъобразността на несъзнаваните тенденции по отношение на развитието на личността. По тази линия на изследване се откриват важни паралели с йога, специално с кундалини йога, и символиката на тантра йога, ламаизма и таоистката йога в Китай. Тези форми на йога с богатата си символика ми предоставиха богат материал за тълкуване на колективното несъзнавано. По принцип обаче аз не прилагам методите на йога, понеже на Запад нищо не трябва да се натрапва на несъзнаваното. Най-често съзнанието притежава поривист интензитет и ограниченост и това не трябва да се подчертава допълнително. Затова аз използвам и един метод за активно въображение, който се състои в особена тренировка за изключване на съзнанието, за да съдейства за разгръщане на несъзнаваните съдържания.
Ако се отнасям толкова критично отхвърлящо към йога, това съвсем не значи, че не смятам това духовно постижение на Изтока за едно от най-великите неща, което някога е създал човешкият дух. Надявам се, че от моето изложение става достатъчно ясно, че критиката ми е насочена единствено и само срещу прилагането на йога върху западния човек. Духовността на Запада е била напълно различна от тази на Изтока и затова е създала условия, които са възможно най-неблагоприятната основа за прилагането на йога. Западната цивилизация съществува не повече от хиляда години и най-напред трябва да се освободи от варварската си едностранчивост. Това означава преди всичко по-дълбоко вникване в човешката природа. Но чрез потискане и контрол не постигаме вникване, а най-малко чрез подражаване на методи, които са възникнали при съвсем други психологически условия. Западът ще произведе в хода на столетията своя собствена йога, и то върху основата, създадена от християнството.
