Историята на Цар Мидай

Гордий бил владетел на великото царство Фригия със столица Гордион, което се простирало чак до Киликия и Лидия. Той, заедно с жена си Дионина, молил Бог за син с думите „дай-ми-дай, син-ми дай” и след години се сдобил с желания наследник. Нарекли детето Мидай, заради думите, които отправяли към Бога в молитвите си. Мидай бил силно и твърде красиво наглед момче, от което се очаквали велики дела. Когато станал на седем години, баща му го пратил да се обучава в тайните жречески науки при жреците в Он (Хелиопол). Там Мидай срещнал за пръв път известния Орфеос, който вече бил прекарал две години, обучавайки се в храма. Между двамата пламнало сърдечно приятелство и Орфеос станал за Мидай като по-голям брат. След като Орфеос се завърнал в своята страна Тракия, Мидай продължил обучението си и след пет години се върнал у дома. Но понеже умолявал баща си да отиде и да посети своя по-голям „брат” по дух, Гордий го пратил да продължи посвещението си в Тракия, в храма на бог Дион-Исус, който се намирал в Пере и където Орфеос бил вече учител. Мидай станал негов ученик, бил прилежен, талантлив и с интерес се задълбочавал в тайните мистерии на Тракия.
А когато чул песните, които разказвали за кораба Арго и Златното руно, Мидай поискал да узнае какви са Божествените тайни зад символите в тях. Орфеос му разказал всичко, което преживял в търсене на Руното и не скрил разочарованието от спътника си Язон, който превърнал истинската история в нейна сянка и така я направил неразгадаема за непосветените, превръщайки я в мит. Но тогава Мидай възразил, изтъквайки, че в неразбирането си Язон е направил възможно непосветените да се докоснат до Божиите тайни под формата на притчи. Така, както се случило и със самия него, някой можел да закопнее да научи Истината, скрита зад мита. Мидай видял златна възможност в този начин за изразяване на Истината чрез притчи – така можело Вечната Храна на Божественото познание да бъде превърната в Злато, което да се даде на непосветените за храна. Но понеже човек не може да се нахрани със злато, те биха потърсили някой да им го превърне обратно в храна. Мидай изтъкнал, че така достойните , които искат да намерят Истината, сами щели да отидат и да я потърсят в храма. Орфеос се съгласил с ученика си и от този ден Мидай започнал да превежда в притчи Тайните, които му били открити по време на неговото обучение.
Така той сътворил митовете за създанието на света от Голямото Космическо Яйце, за героите полубогове-полухора, които символизирали Посветените ученици на Бога; за боговете на Олимп, олицетворяващи древните божествени сили, залегнали в човека.. Мидай вършел тази работа с удоволствие и дори създал мит за самия себе си, в който имал способността да превръща всичко, до което се докосне, в злато – илюстрация на трудовете му.

Мидай и неговите митове се прочули и скоро хора от всички страни наоколо пеели еподите му. Но той надценил природата на непосветените. Вместо да пожелаят да разберат какви са Тайните, които стоят зад образите на митовете, елините ги приели буквално и решили, че са самата истина, дори започнали да измислят свои. Така последствията от делата на Мидай били точно обратни на неговото намерение – непосветените не само че не се доближили до Истината на Бога и Неговите тайни, а се отдалечили още повече от тях. Но това се случило не по вина на Мидай, а поради тяхното собствено коравосърдечие и това, че предпочели да вярват в богове, отразяващи страстите им, за да оправдават с тях похотливите си зли дела.

 

Източник: Тракийските хроники

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0