Изначалната вяра на траките (българите) – беси и гети (готи) – в Бога Слово Иисус Христос и просветителската мисия на Никита Ремесиански и Орфейла (Улфила)

(“Тракийските хроники”, книга “Арих”)

“Но видя Всемогъщият Бог страданията на народите под гнета на Империята и
промисли избавление за народите, като смени сърцето на император Константин
(307-337 г.) с ново сърце. И прие той Христа (в 312 г.) и стана Христо-любив
владетел. Тогава си отдъхнаха всички христолюбци по време на неговото
христолюбиво царуване.
А родът на бесите, принце мой, беше измежду първите сред твоя народ да приеме
вярата Христова.

Те първи проумяха, че Богът, на който се кланяха предците им от сътворението
на света, когото наричаха Слънцето на душите Исус, сиреч Дион-Исус, и
Възкръсналото Слънце, сиреч Туонх-Ра (Танг-Ра), е същият този Бог Иисус, който
дойде като Спасител на Света и е Синът Божий и Помазаникът Христос.
Затова и приеха апостолите Христови с пълно доверие още от самото начало, което
е и описано в Светото Евангелие, което и самите те имаха, като пазеха още от
апостолско време. Техен апостол и първосвещеник на вярата беше самият Апостол
Христов – Павел, който с ръцете си бе помазал епископи между тях най-напред от
всички не-иудейски църкви, още когато всички императори си бяха още езичници
и дишаха омраза против Христовата вяра.
Тук в Тракия, при Понта (Черно море) беше пратен и възлюбеният наш апостол
Андрей – Първозвания, заедно с много други свети братя, чиято светлина озари
народа ни със своите бого-откровени зари.

Тук на своето време Господ им изпрати и посветения монах Никита, който се
бе отдал изцяло в служба на Слънцето на бесите – Христос, и го нарекоха Ре-
Месиански, сиреч този, който принадлежи на Слънцето Слово Ре, Който е Месията
Христос.
Той им преведе старозаветните книги от еврейски, защото беше вещ в този език
дори повече от гръцкия, та им попълни Беската Библия, така щото стана по-пълна и
по-точна дори от тази на императора, когато той стана Христов.
И тъй бесите бяха от века жречески род всред всички траки, затова се наричаха
беси, сиреч Прорицатели (на Божиите тайни) и си останаха свет Богу род навеки.
И пазеха с живота си Светата Библия на древния свой език, така както го говореха
жреците още от древността.
На този език извършваха всички свои мистерии, които сега назоваваха Тайнствата
на Бога Иисус, Който е Христос.
А твоите гети, принце мой, говореха същия богарски език и вярваха в същия Бог
Дион-Исус, както събратята си беси още от началото, но за мнозина измежду тях
отне повече време да проумеят, че това е Спасителят Христос.

А тези, които го проумяха, те и повярваха и пазеха Беската Библия като своя,
затова бяха един народ с бесите и се наричаха беси-гети.
Ако и да бяха едно с бесите обаче, между тях си имаше немалко разлики, затова се
и наричаха гети и хети от най-стари времена, което означава “конни”, защото това
е името на коня сред всички траки на древната им реч, сиреч това, което сам казва
конят, когато пръхти.
И понеже според техните пророчества от древността Бог ще дойде като Победител
на бял кон, тяхната дума за Бог оттам е и “Конният” или “Конникът”, или “гетът”
и се произнася “гто”, или “гот”. Оттам ги назоваха и римляните “готи”, сиреч
презрително “набожни”.
А при бесите думата, с която наричат и до днес на своя диалект Бога, е думата Нате
(Над-е), сиреч този, който е над всички, която пък при всички богари се нарича Бог,
защото руната на Божия Син беше Божественият Баг ( =Сокол) още от времето на
първия Орфей, който стана учител и първосвещеник на всички траки, също и на
твоите гети.
А по времето на император Константин (307-337 г.) техен учител и първосвещеник
беше Орфейла, сиреч “Малкият Орфей”, който беше помазан от отците в
Александрия да служи като епископ на цяла Гетия.

А той като видя, че народът гетски е пръснат по четирите краища на света и се е
съюзил с много други езически народи, скърбеше, че повечето от гетските царе,
особено между истро-гетите не познаваха Христовото учение.
А това беше тъй понеже истросите, които живееха сред тях, имаха други имена
на своите богове и не бяха в съгласие даже помежду си, тъй като бяха събрани от
много и разни племена, както вече ти рекох.
И тъй, някои от тях наричаха Диона на Тракия с името Одион или Один, а
тракийското Слънце Слово Ре – То-ре или Тор.
Други пък наричаха Иисус Спасителя с името на техния древен Бог – Есус, и
нямаше помежду им съгласие за единство по религия, ако и да живееха сред гетите
от дълго време.
Дори когато гетските жреци се покланяха на Кръста на Месията, който бяха приели
като Кръстов Меч от своите воеводи, защото сред беси и гети кръстът още от
старите времена означаваше руната за Бог, сиреч Богът, който е над всички – Нате,
и Всепазител – Арих, което е на гръцки Х-Арес (Херос на тракийски), истросите
мислеха, че се кланят с тях на своя бог на войната Марс, като го приемаха в едно с
бога на гърците Арес, когото в Рим наричаха Марс.

Затова при все, че гетите бяха приели Христовата вяра чрез своите братя бесите,
при мнозина от тях имаше още колебание относно следването на Христовите
правила, особено при истро-гетите, които бяха народ от много народи и царете им
угаждаха на всички, та да има съгласие и да няма раздори.
Та като видя всичката тая бъркотия сред многобройните гети, благочестивият
епископ Орфейла възревнува за своя народ и пости като Моисея четиридесет дни
и четиридесет нощи, като не яде нищо, освен че пи вода. И яви му се Господ и
рече: “Орфейла, сине на великия Орфей, дай Моя завет на всичките Ми люде, както
стори великият ти праотец, носещ твоето име. Той им даде Плочите и Кивота на
Завета Божий за всички народи, а ти трябва да им дадеш Моето Слово на Новия Ми
Завет, преведено така, че да го разбират всички народи, от учен до прост и от голям
до малък, за да познаят Истината и Истината да ги направи свободни.”
И като видя видението, Орфейла започна да прави Превод на Светата Книга
Христова за всички народи, както му заръча Господ – за гети и за истроси еднакво,
и за всички племена, що бяха съюзени с тях.

Защото Беската Библия, ако и да беше първа, беше трудна за народа, защото беше
на езика на Прорицателите, на онази древна тракийска реч, що жреците бески
пазеха от самото начало. Затова я преведе Орфейла на обикновен народен език,
наречен “вулгар” (т.е. “прост”, “вулгарен”, “народен” – от лат.), който разбираха
всички гети и техните съюзници истросите, сиреч многобройните племена на
скордиси, гали, гутону, алемани, вандали, алани, суеви, фини, ести и други
нормани, които говореха близък и разбираем език помежду си, имащ и прилики, и
отлики с нашия гетски език.
Така той даде Божествения Завет на множество народи, Затова го обикнаха
премного благодарните истроси и за тях той остана запомнен завинаги с името Ул-
фи-ла, сиреч “носещ небесното притежание” или “водещ към небето”, защото им
донесе Светата Книга, която е истинният път към Христовата Вяра и Небето.
Нарекоха я “аро-гентиа”, сиреч “до-народите”, според Христовата повеля,
но защото бе изписана със златни и сребърни букви, и до днес й остана
името “аргента”, което значи на езика на Рим, където я занесоха – “сребърна”.
Много народи преведоха от нея своите Свети Писания, защото беше предназначена
именно “за народите”.
От нея се и написа “Народната Библия”, а нея назоваха “Вулгата”
(сиреч “Народна”), което име й остана и до днес.”

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0