За полета на Дедал и Икар

Известният старогръцки мит за Дедал и Икар ни разказва историята на един от най-големите художници и скулптори на древна Атина. Той бил осъден на смърт за убийството на своя племенник Тал, който бил по-добър от него. За да избегне смъртната си присъда, Дедал се укрил на о. Крит. Там обаче цар Минос пожелал да притежава художника и изкуството му само за себе си и не разрешавал на Дедал да напуска острова. И така, търсейки изход от затвора си, Дедал решил да събере пера и да си направи крила, за себе си и за сина си Икар. Когато работата била завършена, Дедал извикал Икар и му казал:
„Чуй ме, Икаре, внимавай да не летиш прекалено ниско над морето, защото ако вълните напръскат крилете ти, те ще натежат и няма да могат да те пренесат през морската шир. В същото време не бива да летиш и прекалено високо, понеже горещото слънце ще стопи восъка и перата ти ще паднат едно след друго. Затова ме следвай плътно.“
И така, понесли се Дедал и Икар в небето, все по-далече от омразния остров и все по-близо до жадуваната свобода. Икар се почувствал като млад бог. Той забравил предупреждението на баща си и се изкушил да стигне до самото слънце. Но ето че пламтящото слънце разтопило восъка. Перата се пръснали и Икар стремглаво паднал в морето и загинал на мига. Дедал напразно го търсил с поглед и най-накрая намерил мъртвото му тяло носено от вълните.
След това историята продължава с достигането на Дедал до о. Сицилия, а по-късно и завръщането му в Атина, където той поставя началото на род – Дедалидите, прочут род на атински художници.
Тази тъжна алегория за полета на човека от робство към свобода описва склонността на неговата природа или да се носи твърде високо, или твърде ниско, да се люшка в крайности, което не води към свобода. Казано с мисъл на Бенедикт Спиноза, звучи: „Крайната гордост или крайното унижение е крайно непознаване на самия себе си.“
icarus1Кой е Икар? Кой е човекът, който лети твърде близо до слънцето? Може би това е човекът във високо положение, който може да се почувства като млад бог – успешен, умен, добър, смел и решителен. Защо такъв човек изгубва крилете си? Защото в поведението на млад бог човек е склонен да следва примера на Сатаната, който преди падението си е бил поставен високо в небесната йерархия и е бил най-надареният с красота, величие и власт измежду всички ангелски създания. Такова положение кара човешкото същество да казва на Бога подобно на Сатаната: „Защо си ми и какво ти дължа, нима не съм по-малко велик?“ Най-общо това е погледът на твърде успешния днес съвременник. Той няма нужда от Бога, нито изпитва чувство на благодарност и дори е склонен да се опитва да разреди редиците на обожателите на Бога и всички да полетят надолу заедно с него, вместо да Му благодари. Такъв човек не си дава сметка от къде има всички свои качества и способности, а в същото време цял живот получава даром от Бога много неща – въздуха, водата, тялото си, дарбите си, семейството си, приятелите си. Този тип хора се смятат за много добри, но не си дават сметка, че цялото творение – и природата, и животните, и човекът – е изпаднало от „доброто“ си място, излизайки от Едемската градина – тази първа родина на човека – и от този миг нататък нито природата е добра, нито животните, нито човекът. Природата много пъти праща градушки, урагани, мълнии и бури; гората пази мечки и вълци и всякакъв род хищници, търсещи плячка; а човекът е способен в държанието си да нанася също като природата и градушки, и урагани, и да атакува не по-малко яростно и като хищник. Или както се казва, грехът е наследствен, но не и вярата. И така, само същество, което не се счита за млад бог, а осъзнава нуждата си от Бога, реално търси помощ и мъдрост, вяра и надежда от Него, защото пътят към свободата, която е образ на о. Сицилия, е именно овладяването на мечката и вълка, които живеят в човека, на бурята и урагана, които носи в себе си, чрез Божието действие вътре в човека.
proud-man-bwНо днешният Икар с неговия неразумен полет има и други проявления: много пъти това са хора, които дори и да смятат, че имат от Бога много таланти и дарби и му благодарят, все пак намират като цяло себе си за доста добри и съвършени в много от благородните си занимания. Но всяка мисъл, че си „доста добър“ и всяко поставяне на другите по-ниско от себе си, вече те прави да си не съвършен, а свършен и да полетиш стремглаво към морето. Защото всички нюанси на собствената ти невероятност също казват на Бога: „Защо си ми, нима не съм като Теб, млад бог?“ Защото човек тича при Бога и проси светлина и красота от Него, когато не се харесва достатъчно, когато му е трудно със самия себе си. Иначе защо му е, след като е твърде красив и успешен, какво още да иска? Такива хора много пъти се държат не твърде, а леко надменно, искат да бъдат разбрани, а не те да разбират, търсени и канени, без те да дръзнат да потърсят или поканят първи. За всеки проблем смятат другите за по-малки и изискват, без да мислят дали и те нямат някакъв принос все пак в проблема. За такива с право може да се отнесе и алегорията на Хорхе Букай за глухия съпруг, който се оплаквал на семейния лекар, че жена му не чува и не отговаря, когато я пита, докато лекарят в крайна сметка установил, че той е този, който не чува отговорите на жена си.
Друг източник и повод за опасен полет като този на Икар е младостта. Неслучайно младият Икар, а не възрастният Дедал, се помислил за млад бог! В тази възраст човек все още не е вкусил от последствията на много свои мисли, действия и постъпки и си позволява голяма доза самоувереност или наивност още. Затова е добре „младият бог“ в мислите си да се оглежда в полета на възрастния си баща, както и за последствията при по-опитните от него.
А кой е полетът близо до морето? Човекът, който е склонен на крайно унижение и много ниско самочувствие. Защо? Защото не познава себе си. Защото във всеки човек освен грехът се пазят и наследствените белези на Първия Отец – Твореца. И ако човек не ги вижда – или гледа прекалено навън от себе си, или слуша твърде много лъжи за себе си. Това е полетът на хора, които не се ценят достатъчно и правят компромиси със себе си, с принципите си, с вярата си, с призванието си.
2def99f700000578-0-image-a-67_1446203318027Цялото несъвършенство в полета обаче има за цел не човек да се удави като Икар, а да открие онова ниво, при което във всяка ситуация, във всяко едно взаимоотношение нито се счита за твърде добър, та да не внимава на себе си и да не се оглежда какво причинява на другите, нито пък да се счита за твърде малък и жалък, та да не приема и по-високи за себе си предизвикателства. Истината е, че човек не може да види всички свои части как изглеждат, та дори цялостната си визия, ако не ползва огледало и не внимава как гледа. А огледало за душата са неговите близки и приятели. Ако не поглежда какво има там, значи няма представа как изглежда! А ако му казват, а той не иска дори да се замисли и да изпита работата си, смятайки усещанията на хората за недостатъчно реалистичен критерий за себе си, той се гледа в кривото огледало на своето честолюбие.

Автор: Керанка Бинева

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0