Притча за окования слон

Притчата на Хорхе Букай за окования слон в цирка,  който години наред стоял кротко вързан за малко колче, без да дръзне да го ритне и да се освободи,  е много силен образ на закономерността, че вярата на човека предопределя неговите резултати. Дори и в детството на всеки един т.нар. “дресьори” да са го научили да седи кротко да колчето и да вярва, че не може да бъде свободен, зрелият човек не бива да се държи като немощно дете, а да подлага на преосмисляне и преодоляване всички свои страхове и съмнения, водещи до погром. Защото страховете са водач, човек в много голяма  степен определя поведението си, воден от страховете си – да не бъде отхвърлен, да не се провали, да не остане без прехрана, да не стане за смях, да не остане сам и т.н и т.н. А от каквото човек се страхува, на това робува и това е неговият господар, а страховете са жесток господар, агресивен, не ти дават покой и те мачкат като личност и изобщо като ценно същество. Затова е най-добре човек да се  възпротиви на страховете си, на безпътицата си, на примирението си, на демоните в себе си – доколкото ги разпознава, за да бягат от него, защото робът споделя съдбата на господаря си.  Който следва страховете и мрака, над него ще тегне мрак. Ако човек  въпреки провалите си продължи и не се отказва да издирва законите на светлината, които са не само физични, но и духовни, пред него ще изниква още повече светлина. Защото както е писано, “в началото бе Словото и Словото бе Бог и всичко чрез Него стана” /Библия – Евангелие на Йоан/. И така, в този свят словото, убежденията, онова, което си повярвал и от което се боиш, прави живота ти един или друг, чрез него става всичко. И  когато си отчаян и примирен, на първо място имаш  да издирваш  доколко словото и убежденията в теб са от Светлината или са демон, преоблечен на светъл ангел, слово на дресьор, който иска някой да му изпълнява  програмата  в цирка. Нека Истинното слово, което е Истинният Бог – словото носещо  избавление и спасение – бъде с всеки от нас!

“Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво, забито едва на няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка. Какво го спира толкова? Защо не бяга?

Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса: „Щом е дресиран, защо го оковават?”

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди година разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успявало, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден се е мъчело, на следващия и на по-следващия също. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се примирило с участта си.

Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.

Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.

Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.

Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си..

okowiВсички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че „не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме в главата: „не мога, не мога и никога няма да мога”.

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.

Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме по око колчето и си мислим:

НЕ МОГА И НИКОГА НЯМА ДА МОГА.

Това става и с теб! Живееш, обвързан със спомена за друг, който не е успял и който вече не съществува.

Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа..

Цялата си душа!”  –  Хорхе Букай

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0