За вълшебните приказки: фантазията

(“Пет фентъзи разказа”, Дж. Р. Р. Толкин)

За мнозина Фантазията – това изкуство на вторичното творчество, което си играе страшни шеги със света и всичко в него, комбинирайки съществителни и преразпределяйки прилагателни – изглеждаше нещо подозрително, та дори и незаконно. Някои я смятаха най-малкото за детинска глупост, уместна само за народи и хора неизлезли от ранната младост. Колкото до законността, само ще цитирам кратък откъс от едно писмо, което изпратих някога на човек, описващ митовете и вълшебните приказки като лъжи, макар че трябва да му отдадем дължимото – той беше достатъчно добронамерен и достатъчно объркан, за да нарече съчиняването на приказки “нашепване на лъжа през Сребро”.

О, сър – му рекох аз – макар и вън от Рая,
Човек не е погубен, ни променен до края.
Дори и покварен, на трона си остава
И пази царски дрипи от старата си слава:
Човек, творец вторичен, кристално огледало,
В което се пречупва божественото бяло
На багри многобройни в безкрайни съчетания,
Що в умовете раждат действителни създания.
Дори ако напълним със елфи и гоблини
Гори и пущинаци, долчинки и рътлини,
Със драконово семе света да сме засели
И богове да пращаме из мрачните предели –
Това е наше право. За него няма тлен,
Човек закона спазва, по който е роден.



Фантазията е естествена човешка дейност. Тя в никакъв случай не премахва, дори не оскърбява разума; тя не притъпява стремежа към научната истина, нито пък замъглява разбирането й. Напротив. Колкото по-остър и бистър е разумът, толкова по-добра фантазия ще сътвори. Ако хората някога изпаднат до състояние, в което не искат да знаят или не могат да възприемат истината (фактите или обикновените данни), то и фантазията ще залинее, докато човечеството не се изцели. Сполети ли ни наистина подобно състояние (това съвсем не е невъзможно), Фантазията ще загине и ще се превърне в болезнено бълнуване.

Защото творческата фантазия се гради върху ясното разбиране, че светът е такъв, какъвто го виждаме под слънцето; върху признаването на факта, но не и робуването пред него. Върху същата логика е основан и абсурдът, който блика от стиховете и приказките на Луис Карол. Ако хората не можеха да видят разликата между жаби и хора, никога нямаше да се появят приказки за принцеси, превърнати в жаби.

Разбира се, фантазията може да стигне до крайности. Може да бъде несъвършена. Може да се използва за зли цели. Може дори да заблуди самите умове, където се е родила. Но за кое човешко творение в нашия греховен свят не се отнася това? Хората са измислили не само елфите, но и боговете, за да се прекланят пред тях – дори пред най-обезобразените от злото в ума на собствените им създатели. Но са създавали фалшиви богове и от друг материал: техните идеи, техните знамена, техните пари; дори техните науки и обществено-икономическите теории са изисквали човешко жертвоприношение. Abusus non tollit usum – злоупотребата не отменя употребата. Фантазията си остава човешко право: ние творим според своята мярка и по свой производен начин, защото самите ние сме сътворени – и не просто сътворени, но сътворени по образ и подобие на Твореца.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0