“Знам, че има нещо повече. Нещо, което липсва от живота ни. Не, не липсва, било е откраднато от мен, от теб!” Фиона

Пазителят /филм, САЩ, 2014/
Режисьор : Филип Нойс
В ролите : Мерил Стрийп, Камерън Монаган, Брентън Туейтс, Кейти Холмс, Джеф Бриджис, Тейлър Суифт, Александър Скарсгард и др.

ouAEwDGwi4qnMFM3VtiNiFCbjcVDom1Ej8ik8VSXfmfcFaPfaCQ9Ap3n2+8AlMO5xerxOblTvefcl3RN+Cfs2pgYk6!qOdbuDB9KVEvofwaKwc8UWbVG8cJ8QrmmTlhjПАЗИТЕЛЯТ е създаден по обичния едноименен роман на Лоис Лаури, който е носител на наградата Медал “Джон Нюбъри” за 1994 година и има продадени над 10 милиона екземпляра по цял свят. Филмът и книгата поставят въпроса за злото в човека, за неравенството между хората и завистта, която това неравенство поражда, за немощта и слабостите в човешката природа. „Хората са слаби, егоистични, когато имат свобода – правят грешен избор!“- казва главният старейшина във филма. За да се избегнат всички тези дефекти в хората и да бъдат предпазени от техните грешни избора, се изгражда Общество тип комуна, общество на равенството, като правилата стоят в основата на равенството. Хората се раждат от определени за целта Майки с помощта на генните инженери, така че да се появят човеци с възможно най-добрите гени. Тези, които не отговарят на критериите за израстване и килограми, биват „освобождавани“ да живеят Другаде – или иначе казано, убивани. „Освобождавани“ да живеят Другаде са и всички старши граждани, дали вече своя принос в обществото. Т.нар. освобождаване се извършва чрез Церемония по освобождаване чрез инжектиране без болка. Всички младежи, след като навършат 12 години, стават част от обществото на възрастните. Старейшините управляват комуните, като те наблюдават израстването на всеки гражданин и определят негата професия, така че тя да отговаря най-добре на качествата и гените на човека. Никой няма право на никакъв избор освен старейшините, които вземат решенията за всички и вместо всички и които никога не грешат. Всяка сутрин членовете на Общността се инжектират с инжекции, които потискат техните емоции. Няма емоции – няма проблеми – няма чувства, няма страх, няма завист, няма злоба, няма и любов. Бракът е резултат от подбор и проучване, а семействата, или по-точно т.нар. семейни единици, имат право да кандидатстват за две деца, за да няма свръхпопулация. Изградена е система за заличаване на спомените и паметта. Няма съзнание за убиване – а разбирането, че освобождаваш човека да живее някъде Другаде. И така – няма гладни, няма бедни, няма безработни, няма войни, няма злоба, няма завист, няма болни и стари хора, няма излишни хора. Всеки, който не може да се справи с поверената му професия, бива незабавно „освобождаван“ да живее Другаде. В този свят е много важно да се елиминират различията между хората и всеки да може да се впише в общността, без нещо да го отделя от другите.
Тази невероятна „хармония“ се постига чрез строг контрол, ред и камери, които да следят живота на гражданите ежеминутно, за да се контролира поведението им, да не би да направят грешен избор. Всичко функционира перфектно, докато на церемонията по определяне на професии бива избран младежът Джонас да бъде Приемник на спомените на общността, които да приеме от Пазителя на спомени – един единствен човек за цялата комуна. Причината за това е, че многото знание съдържа в себе си много болка, която противоречи на философията на живота в комуната. Пазителят на спомени само може да носи цялата тази тежест и има за цел да съветва старейшините, тогава когато те имат нужда от опита и знанията на поколенията преди тях. Тръгвайки по следите на спомените, предавани от стария Пазител, Джонас открива тревожната истина за своето утопично общество и се опълчва срещу смазващата тежест на неговото лицемерие, опитвайки се да възстанови спомените за всички, техните емоции и права да избират и така се превръща в обществен враг номер едно. Той става заплаха за комфортния живот без избори, без чувства, без проблеми – живот без болка, без неравенство, без несъвършенства.
b3b14bea8590c88427d897ee92bd0b66
Тази фентъзи история обаче поставя въпроса: това ли е начинът да бъде победено злото в човека – чрез строг външен контрол чрез камери и заплахи от „освобождаване“, чрез лишаване от емоции, изкуствено премахване на различията, „освобождаване“ на неподходящите? Външната борба със злото може да бъде определена само като деспотизъм и лицемерие. Защото както казва Джонас, „Не бяха премахнати убийствата, бяха ги вкарали в домовете. Просто ги наричаха с друго име.“ Външната борба със злото е утопия, това е вид пиянство. Затова и всички граждани се инжектират всяка сутрин, за да не може битката със злото да мине на едно по-вътрешно ниво в човека, където е Изборът? Хората, които избягват от проблемите си чрез алкохол и дрогиране и всякакъв вид опиянения, реално не искат да допуснат битката със злото вътре в себе си и бягат от Изборите, които имат да правят. За пиянство могат да служат и много красиви неща – красива музика, красиви книги, когато с употребата им се прекалява и човек ги използва, за да избяга от реалността! Но до какво довежда бягството от избор и пиянството – до липсата на истински емоции и любов. Колкото и да е рисковано за човека да бъде оставен да прави свободно избора си, изборът включва и избор да обичаш и това е единственият начин това да бъде осъществено!
best-and-worstИ така, колкото по-малко вътрешни избори правят хората между доброто и злото в полза на доброто, те загубват постепенно способността да обичат – едно от най-вълнуващите преживявания на Джонас, до което се докосва частично при приемането на спомените. „Любов – това е стара дума, която няма вече приложение!“ – казва майката на Джонас. Тази реплика обаче може спокойно да се впише и в съвременното ни общество – за мнозина това е стара дума, която няма вече приложение. Съвременният човек не може да обича. За нашето време се изпълнява древното библейско пророчеството: „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“ В тази невероятна „хармонична“ комуна на равенството има равенство, но въпреки това никой не може да обича другия, любовта е сведена до определението „да се радваш на постиженията на другия“. Защо изчезва любовта? Защото тя е резултат на много вътрешни избори, които са добри и развиват доброто в човека. „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми“ – Евангелие от Йоан. Любовта е духовна битка и духовно умение, не само чувство. Това е пазене на заповедите да въстанеш против злото и мрака в този свят – на първо място вътре в сърцето си. Колкото повече се страхува човек да прави избори и да воюва със злото в себе си, толкова повече тази дума „губи своето приложение“. Големият коз за избягването на избора е болката. За старейшините в комуната е много важно хората да не изпитват болка. Но ако не изпитат хората никога болка или противоречие, никога няма да потърсят истински лекарство и изцеление. Самото изцеление съдържа много пъти в себе си осъзнаване на истини, от които боли, които не са лесни за преглъщане, но водят до истинското изцеление на душата – да се смири човек тогава, когато не му харесва, а не да се опива. Самото противоречие е двигател на вътрешното развитие на личността. Който бяга от болката, реално бяга и от любовта.
lonely-man-in-desertНо защо е толкова важно човек да може да обича, а и да бъде обичан? Защото липсата на любов винаги се компенсира – или с пиянство, или с много други заместители; непременно искаш да се доказваш, да бъдеш харесван. Тогава вече и различията стават проблем – водят до злоба, до комплекси. Само връзките на любовта свързват различията в съвършенство. Човек започва да търси компенсации в липсата или в кариера, или в работа тип себедоказване, или в битка за пари и власт, терапия чрез покупки и какво ли не външно, но в крайна сметка тези неща са компенсаторен ефект, човекът пак си остава гладен и жаден и пак се стига до болката и до крайности, в които да се лута душата. За религиозните хора липсата на любов води до фанатизъм. Компенсаторният ефект от липса на любов може да доведе до невероятни падения на човешкото същество, дори до загубата на „човешкото“. Колкото по-малко любов човек изпитва и получава, толкова повече страхове и лъжи атакуват душата му, все повече зверове я пазят, така че никой да не може да се приближи и там се настанява самотата – бичът на съвременното общество. Само любовта може да направи човека свободен от страданието и болката. Но как да намери човек пътя към Любовта? В Избора. Пазителят на спомените казва: „Хората можем да избираме по-добре!“ За да прекрачи човек границите на утопичната реалност и да премине в реалността, където е Любовта, има да прави поредица от правилни избори. Изборът на хората е свещено право, който никой не може да отнеме, освен ако човек сам се откаже! Чрез него всеки от нас се идентифицира и заявява кой е той пред света и пред видимите и невидимите сили! В тази „хармонична“ комуна на филма всички от деца биват обучени как да бъдат приети, да няма нещо, което да ги отделя от обществото. Това силно желание да бъдеш приет и целият ти живот да бъде посветен на това, е свързано с обезличаване на личността в полза на комуната. Личността на човека е принизена до вегетиране, The-Giver-Movie-Review-Image-4упойване, в полза на общата „хармония и ред“. Винаги когато човек иска да бъде приет на всяка цена от обществото или издига обществото като по-важно от себе си, той иска да угоди на всички, това става за сметка на неговата самоличност. Каква полза да те хвали целият свят, а ти да загубиш душата си, да загубиш себе си! Когато човек загубва себе си, той става особено раздразнителен и в нетърпимост към околните, ако е способен да изпитва емоции! И на практика не може да угоди на никой, колкото и да се старае.
Спомените – това, което комуната иска да отнеме на гражданите, също е много съществено. Да не знаеш откъде идваш, къде си сега и накъде отиваш! В т.нар. комуна на „равенството и хармонията“ никой не знае кой е неговият баща или майка. Там няма семейства, а приемни единици. Злото иска за удари усещането на хората за синовност – да няма семейства, а приемни единици, да не знаеш дедите си; неуважението към предците и възрастните във въпросната комуна е кощунствено – старшите граждани дори не мога да изживеят старините си, а биват „освобождавани“ да живеят Другаде. Такова неуважение към корените е свързано и с това в крайна сметка откъде си се появил – кой е първият ти родител: Небесният ти родител, който ти е вдъхнал живот! „Спомените не са само за миналото, те определят бъдещето ни!“ – казва Пазителят. Когато не знаеш откъде идваш и накъде отиваш, ти не знаеш защо изобщо си дошъл тук днес и сега и какво да правиш с живота си, кое е важно и кое не е! Ти губиш цел и посока. Реално в паметта на хората дълбоко лежи споменът за загубения рай, за Едем, който те непрекъснато търсят да изградят на земята без Бога и без битката със злото – било то чрез идеите на Хитлер за чиста раса, било то в комунизма – където ще има равенство и братство, в модерните идеи през последните години за нов световен ред. Неистово хората търсят да изкопират Едем. Повечето любими филми завършват с победа на доброто над злото, с тържеството на правдата, защото в човека има архетипи, които искат да видят това, точно по образа на победната битка на Бога Творец Христос и изгонването на сатана от небето. Архетипът на Бога Спасител винаги се появява и в ситуация на безизходица, дори и при атеистите, когато човек пропада в пропаст или е пред тежка операция или болест. Много интересно е как хора, които цял живот не се запитват има ли Бог и какво иска Той от тях, в края на живота си са огорчени против Него, изведнъж се появява вяра в Бога, но само за да обвиняват. Но тази вяра в Бога спи някъде дълбоко в душата на всеки и се активира при определени условия.
13682277-Liberty-equality-fraternity-the-national-motto-of-France-inscription-in-the-townhall-of-Avignon-Fra-Stock-PhotoКопнежът на хората по равенство и братство обаче никога няма да се осъществи – да има братство и равенство, ако не приемат един Небесен Отец и факта, че са Негови деца. По земни критерии и интереси не може да има истинско обединение; единението – един е ние – е трудна задача, непосилна за човешката гордост и изисква духовни трудове и голямо смирението пред общ Небесен отец.
Друга особеност на модерния човек, който не прави избори, е, че това го прави неосъзнат убиец на духовни същности и енергии. Всички, „освободени“ да живеят Другаде, реално бяха убити с инжекции, но никой от убиващите ги не осъзнаваше това. Днес много хора, които не се задълбочават в изборите си, убиват с думите си, с надменните си преценки и съдене, клеветят – преповтарят и разгласят слова, които нито са изпитани, нито са проверени, а и те самите, като не се развиват духовно, няма как да изпитат. Затова човек трябва много да внимава на думите си и преценките си. Те могат да убиват същности. Дори самата липса на задълбочаване и извършване на правилния избор убива ден след ден човешкото, божественото в самия човек.
the-giver-2 „Вярата е способността да виждаш отвъд“ – качеството на Джонас да вижда отвъд според главния старейшина е онова, поради което е избран да надникне в тайните на Пазителя, скрити за неговите съграждани. Вярата и на неговите приятели – Фиона и Ашър – да „видят отвъд“ правилата на реда помага на Джонас да намери пътя, който ще донесе събуждане за всички. “Не приемай нищо за истина само защото идва от някой уважаван!“ – съветва Пазителят своя приемник. Не може властимащите и уважаваните в този свят с техните медии и влияние да са критерий за истината. А по-скоро „слушай това, което те зове отвътре“ . Едни от най-вълнуващите думи във филма, които са и финални, са тези на младата Фиона, която спира да се инжектира и да живее в безцветното, но сигурно вегетиране, предпочитайки рисковете да се чувства уплашена, несигурна за живота си, да изпита болката на несигурността, но да влезе в новото, или по-скоро да намери изгубената реалност на любовта – „Знам, че има нещо повече. Нещо, което липсва от живота ни. Не, не липсва, било е откраднато от мен, от теб!“
Много божествени същности са откраднати от човека поради неговото невежество и непокорство. Нека всеки сам открие онова, което е откраднато и загубено лично за него, и се превърне в уникален по своему ПАЗИТЕЛ!
soluciones-libertad-igualdad-fraternidad
Автор: Керанка Бинева

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0