Защо не идва чудото? Или по-точно защо не идва за добрата страна?

Откъс от книгата Переландра на К.С Луис

Размисли на главният герой Рансъм, докато вижда как Дяволът, наречен Нечовекът, и злото побеждават и завземат нови територии в нови светове /наречени Переландра – планетата Венера/, докато Богът на Рая и светлината Христос, наречен Малелдил, го няма и е оставил врага си да безчинства на воля.

„Тъй като през нощта беше спал до късно, Рансъм лесно остана буден през следващата нощ. Морето се беше успокоило и не валеше. Той седеше изправен в тъмното, облегнат на едно дърво. Другите бяха на близо – Владетелката /на Переландра / спеше, ако се съдеше по дишането й, а Нечовекът без съмнение чакаше да я събуди и да продължи натиска в момента, в който Рансъм задреме. За трети път и по-силно от преди в главата му прозвуча: „Това не може да продължава!“. Врагът използваше инквизиторски методи. Рансъм имаше чувството, че ако не се случи чудо, съпротивата на владетелката е обречена рано или късно.

Защо не идваше чудото? Или по-точно защо не идваше за добрата страна? Защо присъствието на врага бе само по себе си чудо? Нима само Адът имаше право да върши чудеса? Защо Раят не правеше същото? Не за първи път той неволно се усъмни в Божия промисъл. Не можеше да разбере защо Малелдил отсъства, когато врагът е дошъл лично. Но докато си мислеше това, той изведнъж узна тъй внезапно и ясно, сякаш околният плътен мрак бе проговорил с човешки глас, че Малелдил не отсъства. … Мракът беше като препълнена зала. Тъмнина сякаш притискаше тялото му и той едва успяваше да си поеме дъх; стягаше черепа му като корона с такава непоносима тежест, че за момент не можеше да мисли. Нещо повече, по някакъв необясним начин разбра, че Присъствието никога не е е изчезвало, че само чрез някаква своя подсъзнателна борба е успявал да го пренебрегне през последните дни. За човешкия род вътрешното мълчание се постига трудно. Една бъбрива част от ума продължава да бръщолеви дори на най-свещени места, докато не я заставим да млъкне. Така докато една част от Рансъм се прекланяше безмълвно, изпаднала в близко до смъртта състояние на страх и обич, нещо друго в него, без изобщо да се смущава, продължаваше да сипе в мозъка му възражения и забележки. „Няма що, хубава работа,“ казваше словоохотливият критик . „Такова присъствие! А врагът е наистина тук и наистина, наистина говори и действа. Къде е представителят на Маледил? Отговорът светкавично долетя от безмълвието на мрака като отбита топка на тенис-корта и дъхът му едва не спря. Това изглеждаше богохулство. „Така или иначе какво мога да сторя,“ продължаваше брътвежът в главата му. „Сторих всичко по силите си. Говорих до втръсване. Няма смисъл, казвам ти.“

Опита се да се убеди, че той, Рансъм, не може да бъде представител на Малелдил, както Нечовекът беше представител на ада. Идеята, настояваше той, е сама по себе си сатанинска – изкушение към самодоволна гордост, към мегаломания. Обзе го ужас, когато мракът просто захвърли аргумента обратно в лицето му. А после, чудеше се как не му е хрумнало досега, бе принуден да проумее, че собственото му пристигане на Переландра е не по-малко чудодейно от присъствието на врага. Доброто чудо, за което настояваше, всъщност се бе случило.“

Много пъти ние хората, разочаровани от мрака край нас, започваме да обвиняваме Бога с думите: „Що за присътствие е това, когато  дяволът ограбва, краде хората, убива? Ако имаше изобщо Бог, защо няма той свои представители, както адът има?”

Но отговорът, за който Луис говори е, че ти си призван да си този представител на Върховния Бог на Справедливостта, на Рая, и това е твоята Мисия на тази земя – не да повтаряш в хор, че няма представители  на Доброто, а ти да бъдеш техен представител. Самата поява на всеки човек на Земята и Дарът на Живот са едно от първите чудеса, които Бога прави за всеки! Доброто чудо вече се е случило. Но предстоят изборите, които Рансъм прави – да се изправи срещу Нечовешкото.

Докато Бог се  възприема основно като благославяща ръка и закрила, постоянно ще се чудим що за Присъствие е това и ще недоволстваме. В повечето случаи хората приписват собственото си бездействие като бездействие на Бога. И очакват чудо, но Чудото си ТИ, казва Луис – твоето още по-активно действие и битка с представителите на Ада – мрака с целия му смразяващ натиск. И тогава чудесата не само се случват, но се и умножават, както разказва и в своята книга Переландра Луис. Колкото по-вътрешно активен е човек, толкова повече  чудеса ще се случват. Тогава се сътворяват много нови светове, защото Раят започва с вътрешно пробуждане. А всяко същество под Небето има да направи своя избор – чий представител да бъде и за какво иска да воюва лично той?