“Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане” Цар Соломон

 

 

 

 

 

Ще прескоча предисловето как децата днес са „презадоволени” и „неблагодарни” – с него не съм съвсем съгласна, а и когато съм съгласна, не е важно само „какво да не правят децата”, а какво да правят, нали…

И така, в наше време те се опитват, чрез електронните преживявания, ходенето по заведения /на по-голяма възраст/ със всички придружаващи това занимания, все по-неуспешно „да напълнят окото с гледане, и да напълнят ухото със слушане”. Това ги и прави отегчени, или раздразнителни …

Всъщност, под друга форма това правят и в училище, тоест поне десет часа на ден не им мърда статичното седене, и „пълнене” с желана или неприятна за тях информация.

Кое липсва? Действието. И то, съзидателното действие. Защото ,разбира се, те харчат енергия, къде в спорт, къде в каране на бързи коли, или обикаляне по МОЛ-ове, ако сме верни на модата.

kids washing dishes

Но децата днес не могат да правят почти нищо у дома. Нито да сготвят, нито да изперат, нито да зашият нещо, нито да изгладят, нито да насадят и прекопаят… Не могат. Не че не искат. Всяко дете от малко кипи за действие, ръчичките му вярно искат да се намесят в абсолютно всичко. А и в народните песни, най-честото занимание на малката мома е да сади градина, да мете двори .. при което с огромно достойнство отговаря на закачливеца момък, ако посмее да й прекъсне работата: “Тебе бих те турила на мала врата долен праг, като минавам, чехлите да си изтривам”.

 

Things are getting out of control in here!

Но „за да не се мъчи”, „за да има време да учи и чете” (което време детето обикновено употребява за дриги видове безделие) ние не му разрешаваме да работи докато иска, и то за няколко години се превръща в ленивото същество, което се уморява само от мисълта за някакъв вид „работа” (това пак ние му вменяваме: кое е „работа”, кое е „удоволствие”, кое е „неприятно задължение” и кое е „благородно дело за близките или природата”).

 

child householdНякога бабите ни са раждали по десет деца, и не е лъжа, че са го правили за да имат помощ в стопанството. Сега, разбираемо, стандартите за „добър живот” са доста високи, и за да можем да ги осигурим на всяко свое дете, раждаме по-малко. Но има и друго. Майките съзнателно или не, усещат, че слугуването на едно-две деца е поносимо, но слугуването на четири-пет, вече няма да им е възможно. Тоест, нито едно да не си измие чиниите и да прибере след себе си, нито едно да не пере, нито едно да не почиства и да не ходи на пазар редовно и отговорно… Това , в съчетание с обичайния (макар че има изключения) балкански матналитет „мъжът нищо в къщи не похваща, освен ремонтите и колата” предвещава на съвременната жена робство, което не желае да поема.

children parents workТака че робувайки на децата, ние неусетно подготвяме следващото поколение, което от десетина години вече е по улиците и отглежда своите деца. Крещят им, обиждат ги, по цял ден са по кафетата и пушат …  Какъв ще бъде резултата, не е приятно да се мисли.

Happy mother with her children gardening. [url=http://www.istockphoto.com/search/lightbox/9786778][img]http://dl.dropbox.com/u/40117171/family.jpg[/img][/url] [url=http://www.istockphoto.com/search/lightbox/9786750][img]http://dl.dropbox.com/u/40117171/summer.jpg[/img][/url]По-добре да помислим, че ако научим детето си да върши нещо у дома, ние не го „принизяваме”, не го обричаме на професия „без висше”, а напротив, даваме му шанс да изпита какво е да си полезен и творящ човек. Защото творчеството не е само по олимпиадите и заради наградите, а в това, което правиш с любов за другите.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0