Забравеният Андреевден

За съвременния човек е трудно да разбере защо предците ни са почитали светците и на всичко отгоре са им придавали чудодейни сили.

Св. Георги убива змей, който всяка година изяжда по една девойка, Св. Николай укротява буря в морето, а Св. Андрей впряга мечка стръвница и оре с нея нивата си. Аз смятам, че това е невъзможно, баща ми също, а мисля, че и дядо ми е бил на същото мнение. И защо ли пък неговия дядо да е вярвал, че има такива работи? Отговорът е прост – и той със сигурност не е вярвал в това. Нито той, нито нито дядо му, нито дядото на дядо му е вярвал в подобни небивалици.

И преди, както и сега, не е имало никакви змейове, нито пък някой, пък бил той и Св. Андрей си е орал нивата с мечка стръвница. Освен това дядото на дядо ми едва ли е бил по-глупав или инфантилен от мен, че да вярва такива неща.

Добре, откъде идват, тогава, тези истории? И какво е богатството на нашия народен фолклор или той съдържа само бабини деветини?

Идват от онези времена, в които хората са били прости в бита си, но не и в знанията си. Прости в изказа си, но не и в това, което имат предвид. Защото така е в народните приказки, и в народните песни, и в митовете, легендите и обичаите, че се казва едно, а се разбира друго…

И само малките деца са приемали всичко буквално, точно както сега само най-малките вярват в дядо Коледа…

Друг е въпросът, че някои хора си остават с детските разбирания цял живот, нищо че са престанали да вярват в дядо Коледа, и че се мислят за много умни…

Свети Андрей е бил човек като нас. Но действително бил силен мъж, както самото му име го показва. Толкова силен, че можел да впрегне мечка стръвница да оре. Но мечката всъщност не била мечка, а дивото, хищническо естество у човека, което го карало да бъде егоист, зъл, насилник, да бъде за брата си мечка или вълк, а не състрадателен ближен. Изораната нива пък била самата душа на поробения от „мечката“ човек, която иначе раждала само репеи и тръни – препирни, раздори, изневери, сладострастие, блудство, алчност, себелюбие, гордост, себеправедност. А след срещата с апостола, който „връзвал устата на мечката“, тя ставала като напоявана градина, в която растяла правда, истина, любов към всички, вяра в доброто, и надежда за по-добро бъдеще и вечен живот…

Това, което апостолът е знаел, и дядовците ни са знаели, а ние сега не знаем, е че във всеки непросветен чрез Божието Слово човек, без разлика дали е лош или добър, умен или глупав, образован или не, има по една такава мечка. Но докато човек не знае това, си мисли, че неговите убеждения са плод единствено на неговия житейски опит и не познавайки самият себе си, човек е склонен винаги да оправдава себе си и в много случаи да заглушава гласа на съвестта си. Та кой воюва със самия себе си? Да, докато човек не знае, че има враг, който се е спотаил вътре в самия него, и се прави на „светъл ангел“, той не воюва с него, защото не го различава от самия себе си, от своето мнение, от своите мисли. И това е поради неговите (на врага му) подаръци или „подкупи“, както ги нарича Св. Андрей – тоест различни успехи и придобивки, които сладострастната и измамлива природа на човека силно желае… Така, прикривайки като приятелство истинската си същност, този, който е обсебил човешката душа, не се представя открито като враг. И тази своя дейност, той продължава толково дълго, колкото е нужно, че човекът да заживее в пълно забвение и нито да познава Бога, нито да бъде познат от Него. Но тъй като каквито и успехи да има човек, те не могат да успокоят уморената му душа, когато тя пожелае да си почине и лъчите на Словото Божие я осияят, и стане за човека явно, че трябва да воюва срещу многото удоволствия, врагът става веднага явен и осмят, защото тогава изведнъж човек проумява, че най-ценното с пари не се купува, и че всичките подаръци на сатана са просто една измама, с която той цели да го отстрани от истинското богатство, на което е наследник и целта е не само да го ограби, но и да го убие, за да не може никога да влезе в своето наследство… Тогава, виждайки се разкрит, дяволът започва да въвлича човека в омраза, враждебност и свади. И това е, което той иска да направи – да не спира, докато мисли, че човекът няма да устои и ще се предаде. До момента, в който бъде разкрито неговото скривалище в самата неосъзната природа на човека, лукавият ни противник няма много работа – представяйки се в нашите мисли като нашата собствена личност, нашите собствени желания, дори нашите собствени таланти (ако и всяка дарба да е от Бога) умелият лъжец не се опасява, че ще ни изпусне, угаждайки именно на тези уж наши, а всъщност внушени от него мисли и желания, чрез измамните си подаръци, защото и в греха има удоволствие, ала нечисто, скверно, извратено… А отворят ли се очите на човека за истинското богатство, неговата чиста светлина разкрива това, което умело е било скрито, и това, което преди е оставало незабелязано, и човек разбира какъв всъщност е, осъзнава коя е неговата истинска същност…

На Андреевден се връзват ножиците, да не повреждат – сиреч връзват се устата на мечката – повтаря се символично това, което е правил апостолът, а той пък е вършил това, което е направил самият Христос – Богът, станал човек, за да освободи човека от робството на злият му господар – лукавия лъжец и убиец, преправящ се на светъл ангел и приятел, за да владее мислите и сърцето на човека. Христос, Който е същият вчера, днес и во века, у Когото няма и сянка от промяна, прави това и днес, чрез Своите избрани, които встъпват в завета на своите предци с Бога, а не отстъпват коварно в лицемерие и безумие. Те са тия, които от дивото правят питомно, от суровото – сварено и годно за храна, от неосъзнатото и плененото – разумно и свободно! Ела и виж!

Пламен Иванов

Ателие за традиции и фолклор „ЕПОДЕ“

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0