Коментар на филма “Доза щастие”, заснет по автобиографичната книга на Весела Тотева “Падение и спасение. Изповедта на една хероинова наркоманка”, български, 2019, режисьор Яна Титова, в главната роля Валентина Каролева, дъщерята на Весела Тотева.

„Търсенето на щастие е взело повече жертви, отколкото можете да си представите. Преследването му е тих и жесток мъчител, който нанася неочакван удар, точно когато се опитвате най-силно да го задържите за себе си. Бяга и убива. Именно в тази последователност – обратното е невъзможно. Пустото щастие – също като дявола, има много лица. Едно от тях е хероинът.“ – Весела Тотева

Наскоро по кината излезе трогателната история на българската журналистка и продуцентка Весела Тотева, в която разказва за своето т.нар. „щастие в дрогата“ и личния път на спасение от този „мощен зъл дух отвъд материята – хероина“, както тя самата го нарича.

Драмата е много завладяваща, защото показва колко привидно безобидно и лесно започва пътят към „щастието в дрогата“ и изобщо пътят към всяка една зависимост, която те прави слаб и страдащ – с привързаността към лесните удоволствия и щастие сега и веднага. В този смисъл никой не е защитен от всякакъв род зависимости, защото много хора, особено по-младите, смятат, че това е най-прекият път към  щастието – нещата да се случват едновременно  бързо и лесно. Едно от лицата на такъв тип щастие е младо момиче на 22 г., което е  без образование, намира си богат  мъж, ходи по барове, забавлява се и си позволява всякакви удоволствия с чужди пари. Къде е капанът? Защо толкова много хора в разцвета на силите си, на кариерата си – и актьори, и музиканти – умират от свръхдоза наркотици? Нима не им стигат парите, удоволствията, славата?

Трагедията на много жертви на дрогата и най-разнообразни зависимости показва, че никой успех, когато е основан само на външни придобивки, не е достатъчен и удовлетворяващ, в някакъв смисъл дори не може да се нарече успех. Душата на човека има нужда от по-дълбоки преживявания на радост, на удовлетворение, на екстаз дори, наречени в древните книги с думата блаженства, които да са трайни и истински, които няма да си тръгнат от теб, когато се събудиш от своите сънища и илюзии.

Едно от тези истински удовлетворености – точната доза щастие – идва от това  да успееш да разбереш каква е твоята  лична мисия и призвание като човешко същество, защо си тук, кое е истинското ти име? Защото в древните езици думата за име е означавала и чин, мисия, в какво си поставен да бъдеш, да послужиш на другите човеци, това е същността ти и силата ти. Големият прогрес е да успееш да се видиш като част от един по-мащабен и глобален план на Провидението, а не да се рееш само в своите желания да покориш нечие мъжко сърце, както е във филма, с пари и въможности или да се луташ в различни влюбвания и сънища. Не бива голямата цел на живота ти да е да имаш – работа, пари, семейство, деца. Нужно е да се събудиш за себе си! Затова хората страдат от депресии и нервни сривове, защото още спят в своите кошмари, сътворени от желанието да имат наготово или просто да си имат комфорт. Както казва в едно интервю тв водещата Ирен Леви: „Успехът се оказва илюзия. Ако не си от ранга на Леонардо да Винчи, постиженията ти имат значение само за теб самия и за майка ти, това не е успех. Успех е да промениш света към по-добро, завъртайки колелото напред и оставайки след себе си диря, която ще я има завинаги.“

Пробуждане много пъти започва с проглеждането – да видиш ясно раните си, болките си, страховете си, грешките си и да се изправиш срещу тях по мъжки, като намериш истинско лекарство. Вярната доза щастие се крие в това да разпознаваш в поведението си и да се съпротивляваш на инерцията, на леността и мързела; да можеш да казваш НЕ на определени свои слабости и грешки, страхове, а не ДА – аз съм такъв и такъв ще си остана. Началото на големия успех е  да прозреш, че в много неща търпиш провали, търпиш неуспехи, в нямане си, но не защото това е твоята съдба, а защото това е правилното начало относно това как да повишиш потенциала си, да развиеш нови качества, интелект, които ще те отведат до мечтаните места чрез търсене, трудене, изморяване. Блажени бедните духом – онези, които не се виждат твърде успешни и самодоволни, а бедни на успехи – защото пред тях се отварят много пътища и много врати, много цели и задачи. Само така се става успешен. Интересно, че думата за грешка на английски – mistake – означава „пропускам възможност“, по-общо казано – „пропускам целта“. Грешките имат задачата да покажат какво си пропуснал и те са неразделна част от успеха. Майкъл Джордан, считан за един от най-великите в баскетбола, казва така за своя път в спорта: „Пропуснах повече от 9000 стрелби в своята кариера. Изгубих близо 300 игри. 26 пъти трябваше да спечеля мача с решаваща точка и се провалих. Провалях се отново и отново в живота. И точно затова успях.“

Но най-тъжното от всичко е, че при твърде много инерция, движене по утъпкани коловози и търсене на лесни удоволствия – пропускаш смисъла от  годините на живота си и то без да разбереш как е станало това. Както при героияната Весела. А пътят в несмисленост е много опасен, защото нито знаеш накъде вървиш, нито къде ще стигнеш и можеш скоро да се озовеш в деветте кръга на ада, а дори и да си сътвориш десети, защото бездната дъно няма.

Във филма продавачите на дрога, онези които предлагат смърт на своите клиенти, много активно рекламират източните учения, колко важен е самият път, просто да се движиш . . ., а докъде ще стигнеш? Лутането може да бъде полезно до време, от опит да познаеш празнотата и илюзията на някои свои въжделения, докато откриеш верния път сам. Понякога за да намериш себе си, да напуснеш коловозите, трябва да разбереш, че си се загубил. Полезно е обаче само за да развиеш свой собествен и уникален начин да разпознаваш илюзиите и измамите, а не да повтаряш неосъзнато чужди откровения.

Както казва и самата Весела: за да победиш ти трябва вяра! Защото не само хероинът, но всички зависимости и страдания, които връзват и правят човека слаб, са невидими врагове, коита са много зли – това са многото лица на  дявола. Срещу тях ти трябват други, невидими оръжия, които са божествени –  вяра, мъдрост и твърдост, за да се възпротивиш, докато вкусиш спасение, удовлетворение и блаженство, докато намериш вярната доза щастие.

Онова, което наистина работи и спасява героияната, е любовта към нейното дете. Всички, които са отглеждали малко дете, знаят за какви огромни усилия става дума, за безсънни нощи, за уморителен труд, който обаче си заслужава и ти носи много радост, ако и да няма нищо общо с лесните удоволствия. По същия начин онова, което работи и спасява всеки човек в драмата му, отново е онзи прекрасен плод на сърцето и душата, онова обновено и облагородено мислене, което да се роди, да пребъдва, което ще му носи както много трудове и издържане, така и много радост и удовлетворение.

Неслучайно има една мисъл на Труман Капоти, че повече сълзи са пролети поради сбъднати мечти, отколкото поради несбъднати. Защото не мечтите сами по себе си в тяхното сбъдване правят човека щастлив, а начинът и времето на сбъдването им – чрез изграждане на характер, развиване на качества, разгръщане на една пълноценна и богата на преживявания и победи личност. Или както казва Марк Твен: „След 20 години ти ще бъдеш по-разочарован от това, което не си направил, отколкото от нещата, които си направил. Затова опъни платната, напусни сигурното пристанище, улови вятъра! Изследвай! Мечтай! Откривай!“

Автор: К. Могиларска