Страхът не те парализира, той те кара да се пробудиш. Виждал съм го. Това е нещо забележително!” ~ Фор

Вероника Рот само на 26 години влиза в топ 15 на най-богатите писатели за 2014 на сп. „Форбс“ с продадени 6,7 милиона печатни и електронни копия за периода 2013-2014 и приходи от 17 млн. долара за трилогията й „Дивергенти“. Зад този зашеметяващ успех има големи заслуги и филмовата адаптация на книгата, донесла 270 млн. от световния боксофис. Но зад тези внушителни цифри стоят проблемите, които трилогията поставя – какво означава да бъдеш дивергент: отклоняващ се, отличаващ се; може ли страха да бъде преодолян; какво можеш и какво не можеш да постигнеш, бидейки жертвоготовен или егост; не стои ли зад желанието за ерудиция в много случи и желание за власт и контрол?
Светът на Вероника Рот в трилогията е разделен на пет касти, пет изцяло различни форми на съществуване. Ерудити – знаещи и в отрицание на невежеството; Аскети – безкористни и всеотдайни; Безстрашни – смели и безразсъдни; Миротворци – спокойни и дипломатични; Прями – откровени и честни. Всяка каста налага на своите членове да мислят и действат по определен начин. И повечето го правят. За мнозинството от хората не е проблем да бъдат обучени в определен модел на мислене и да го следват до края на живота си. Но мисленето на Дивергента е различно – неговото мислене се отклонява в десетки други посоки. Той не може да се ограничи само с един модел и именно това ужасява лидерите в обществото. С други думи, съществуват хора, които не могат да бъдат контролирани. И този вид хора винаги са като трън в очите на другите, в очите на властта.
kluch1Едно от най-интересните качества на Дивергентите – способността да не бъдат контролирани, идва от умението им да манипулират ситуациите. Как го правят? В кастата на безстрашните всички, които минават обучение, за да станат пълноправни членове на кастата, биват поставяни в симулации, в които да се изправят срещу страховете си, за да ги победят. При симулациите си диверегентката Трис /женската главна роля във филма/ обаче през цялото време осъзнава, че това е симулация, а не е реалност, и това й позволява да чупи стъкло с едно докосване, да се успокоява в условия на стрес и да прави всякакви невъзможни действия като човек, който осъзнава, че това не е истинската реалност. За разлика от нея, нейните приятели от кастата Безстрашни не могат да осъзнават, че това не е реално, и търсят решението най-вече логически на нивото на самата реалност, в която са. Това е изключително интересно явление и ключът към решаването на много проблеми. Човек в своето ежедневие се сблъсква с много страхове. Без да има нужда от специален серум и тест за изправяне срещу страховете си, животът го поставя при такива тестови условия. Начините, по които може да се реагира, са два: или като безстрашен – да потърси логично решение на проблема на същото ниво; или като дивергент – да излезе от реалността на теста и да види, че зад теста и серума стои друга реалност. Повечето хора, подобно на кастата на безстрашните, търсят решение само логически, в измерението на самото ниво. Но коя е тази друга реалност? Духовната реалност, духовният свят – или още вътрешният свят на човека – е първообразът и командният център, откъдето всички мисли и преживявания се въплъщават в измерението на симулацията, в условията на тест. Така също и самите житейски тестове са резултат от вътрешния живот в човека. Духовният свят е свят словесен; дори думата демон означава сбъркана мисъл; той е свят на мисли, който предизвиква различен тип симулации и тестове за всеки човек. Целият обкръжаващ ни свят е отражение на света вътре в нас. Затова човек в условия на страх трябва да излезе от измерението на страха и да отиде в измерението на духовния свят – на словото, което владее ситуациите и страха. „В началото бе словото и всичко чрез него стана“ – казва Свещеното писание.
tris-breaks-glassИзвестна мисъл на Анри Барюбс – „Плашиш се, но не защото си страхлив, а защото си сляп“ – навежда на мисълта, че за всеки страх решението е слово, което лекува слепота. И борбата с човешките страхове е път в търсене на слово, пътешествие с откривателска цел, така че човек да се излекува от слепотата си. Същото качество притежава и диверегентката Трис – страхът я пробужда. Самият човешки живот е също едно постоянно пробуждане, едно събуждане от измерението на теста към измерението на необятния свят на словото. Само излизайки от това измерение и влизайки в другото, човек може да бъде неконтролируем в положителния смисъл на думата – неподвластен на всякакви влияния, стереотипи, които средата, в която е, се опитва да му наложи. Интересен е и фактът, че дивергентите според Вероника Рот се появяват най-вече при децата на Аскетите – тази каста, която основно цени жертвоготовността, безкористността, всеотдайността в грижата за другите. Именно грижата за другите същества е средата, която позволява да имаш потенциала на дивергент. Грижата за другите същества възрастява човека, прави го да има по-зрял поглед и поведение и тя отваря съзнанието и пътя към диверегенството. Като това не е веднъж завинаги. А във всяка ситуация този тип поведение те въвежда в среда, в която имаш способност да си дивергент .
obnagАскетите притежават и друга силна страна – жертвоготовността, която се развива при тях, е същевременно и способността да си смел. Колкото си по-жертвоготовен, толкова си по-смел. Затова и Фор е на първо място в класацията при изпитанията в кастата на Безстрашните, защото е истински Аскет.
Вероника Рот отваря широко страницата за страховете и безстрашността. „Никой не харесва този, от когото се страхува.“ (Сенека) Има ли страхове между хората, те не могат нито да се харесват, нито да се обичат. Когато човек се чувства обичан, той няма страхове. Любовта изпъжда всеки страх. Любовта е действие, любовта е грижа. Но на другата страна на монетата на любовта е твоята способност да обичаш, ти да обикнеш пръв. Словото, което отваря вратите към това изпълнение, е словото на аскетите – отново за грижата и жертвоготовността. Преди да мислиш за любовта, помисли как да се погрижиш. „Нищо не ни прави толкова страхливи и безсъвестни, както желанието да се харесаме на другите хора“ – казва Мария фон Ебнер-Ешенбах. Един сериозен източник на страхове е желанието да се харесаме на хората. Затова желанието да се харесаме е важно да бъде заменено с желанието да се погрижим, за да прекъснем източника си на страх. Страхът реално е един от най-големите противници на човека и го саботира, и му пречи повече от който и да е човек или ситуация. Със страха човек трябва да се бори, защото той ражда жестокост. Страхът е майка на жестокостта.
„Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек.“ (Томас Карлайл) Истината е, че човек преодолява страховете си единствено според желанието си да бъде истински Човек, да се пробужда за човешката си същност и природа, заложена в него по рождение.
Доктор Карл Юнг – един от тримата основатели на съвременната модерна психология, е бил твърдо убеден по отношение на тази най-велика дилема на съвременния свят. Ето какво е казвал той по този повод (малко перифразирано): „Всеки един, който е доживял до 40 години, но така и не е намерил начин да осъзнае кой е той, къде се намира и накъде се е отправил, е обречен да стане в малка или голяма степен неврастеник. И това е така, независимо от това били ли са удовлетворени неговите юношеска жажда за секс и стремеж към материална защитеност, намерил ли е или не своето място в обществото.“ Макар д-р Юнг да се изразява по-меко – „да стане неврастеник”, със същия успех той би могъл да каже и „да бъде обладан от страх“.
Уилям Грифит Уилсън (1895 – 1971), по-известен като Бил У., е един от създателите на общността „Анонимни Алкохолици” през 1935 г. в Америка и пише в своя статия „Свобода от страха – задача за цял живот“, че вярата е единствената противоотрова на страха, вярата в Създател, Който, се явява носител на всемогъща власт, справедливост и любов. „Вяра в Бог, у когото аз виждам и цел, и смисъл, и предназначение да израствам, макар и постепенно и понякога по-бавно, и така да се приближавам към Неговия собствен образ и подобие.“
eruДруга основна тема, която Вероника Рот повдига е темата за стремежа за знание и ерудиция. Знанието води до благоденствие – надпис в едно от помещенията на Ерудитите. Но ако това желание за знание не е обвързано с грижа и любов, то лесно може да премине в жажда за власт и надмощие. Самата лидерка на Ерудитите – Джанийн, е нещо като подвижен компютър – една от най-умните, най-образованата и с най-високи постижения при Ерудитите. Но какво се случва с нея? Това невероятно превъзходство в знания и интелект я довежда до желание за власт и омраза към всякаква форма на ограничение и жертвоготовност, към презиране на всички под нея. Голямото изкушение за всички, които са придобили много знания и власт, е да презрат всички около себе си, да ги възприемат като заплаха за собствените си амбиции и да станат жестоки господари.
Интересна е и темата за откритостта. За да станеш член на Прямите например, трябва да преминеш тест със серум на честността, при който да си кажеш и „майчиното мляко“. Само след този тест можеш да бъдеш наистина част от кастата на Прямите, когато вече нямаш какво да криеш и да ти тежи. Много хора не искат да се подлагат на този тест и да лъсват скритите им тайни. Но факт е, че едва след този тест няма какво да ти тежи. Ако искаш да си наистина прям, при определени обстоятелства и условия, трябва да си готов да бъдеш честен докрай – може би пред себе си, а може би и чрез християнското тайнство на изповедта?
И така човек в живота си има да развива и акестизма в себе си, и безстрашността, и ерудицията, и честността, и добротворството. Защото разделени и необединени в човека, макар и прекрасни, тези качества не го водят да стане диверегент и пробуждащ се за живот, а го водят към формиране на една ограничена, осакатена личност, която не може да осъществи себе си; тя се придържа само към един модел, от който не може да излезе, и може лесно да бъде манипулирана, лъгана и управлявана от всеки, който си постави тази цел.
9ab57807-fcf7-4a21-88bb-4edcde7e70b0

Автор: Керанка Бинева

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0