Дж. Р. Р. Толкин

Днес се навършват 123 години от рождения ден на Джон Роналд Руел Толкин, смятан за основател на жанра фентъзи с любимите ни романи “Силмарилион”, „Хобит“, „Властелинът на пръстените“ и др.

Дж. Р. Р. Толкин е и един от литературната група на Инклингите, заедно със своите приятели К.С. Луис (“Хрониките на Нарния”, “Отвъд безмълвната планета”, “Великата раздяла”, “Писмата на Душевадеца” и др.), Чарлз Уилямс (“Сребърният стол”) и Оуен Барфийлд (“Poetic Diction: A Study In Meaning”). Творбите им оказват огромно влияние върху съвременния свят. Находчивите творци създават името на клуба от думата “Inkling”, която на английски език означава „загатване“, „намек“, а също от думата „Ink”, която означава мастило. Тази игра на думи обобщава главният стремеж на авторите, които в цялостното си творчесто търсят методите, чрез които да „загатнат“ и „намекнат“ Истината, чрез силата на мастилото.

Публикуваме няколко цитата от книгите на Джон Толкин.

И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.”

Започва път от моя праг, безкраен и покрит с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам.”

Една мечта е по-силна и от хиляди реалности.”

И в лъжата има зрънце истина.”

Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща и в окови.”

Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.”

Меден език често крие черно сърце.”

Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.”

Хладният разум не бива да възпира благородните дела.”

Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг, здрав старец не вехне до края, не жари слана корен як.”

Обърнал се Илуватар към Улмо и рекъл:
— Не виждаш ли как в това малко царство сред Дълбините на времето тръгва Мелкор да воюва срещу онуй, що е подвластно на тебе? Измисли той лютия студ, но не можа да съсипе прелестта на изворите и бистрите твои езера. Виж снега, виж изящната скрежна дантела! Измисли още Мелкор жега и пламъци ненаситни, но не пресуши твоя копнеж, нито пък укроти песента на морето. Виж висотата на величавите облаци и омайния танц на мъглите; чуй как се ръси дъжд по Земята! А с тия облаци ти се издигаш във висинето при Манве, твоя най-скъп приятел.
Отвърнал му Улмо:
— Вярно, тъй водата става далеч по-красива от онуй, що жадуваше сърцето ми; и в най-потайните си мечти не бях замислил прелестта на снежинката и музиката на дъждовете. Вечно ще диря Манве, та заедно да творим нови песни за твоя наслада!” (Из “Силмарилион”)

— Вижте своята Музика! Туй е вашата песен; всеки от вас ще съзре тук сред общия замисъл онова, що си мисли, че сам е сътворил и добавил… Изумени видели те как идват Чедата на Илуватар и какъв дом им е приготвен; разбрали, че увлечени в своята музика, всъщност са изградили този дом, без да знаят и без да се грижат за друго, освен за красотата на песента.” (Из “Силмарилион”)

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0