Представяме на вашето внимание откъс от книгата „Деянията на Апостол Андрей“, поместена в сборника „Тракийските хроники“, съдържащ документи за трако-българската история. Апостол Андрей е роден брат на апостол Петър. Наричан е Първозвани, защото е първият апостол, когото Христос призовава в Юдея да стане Негов последовател. Известен е и като Българоблагословител (на гръцки – Булгароевлог) заради пророческите благословения, които изрича към българския народ. През I в. апостол Андрей идва на мисия по трако-българските земи, където посещава редица градове, в които създава християнски общности. Сред тях е Одесос (Варна), където той прогласява възкресението на Бога Слово – Слънцедатния Исус (известен на трако-българите още от дълбока древност като Дион–Исус), проповядва Христовото учение и извършва изцеления и други чудотворства. В Одесос апостол Андрей печели доста последователи на Живия Път, сред които една девойка на име Максимила и семейството й. Именно Максимила впоследствие пише книгата „Деянията на Апостол Андрей“, известна като „Свидетелството на Максимила“, в която тя разказва за славните дела на този необикновен човек, в когото „живееше самият Бог“.

jesus and andrewАндреевден – денят, в който се почита Св. Ап. Андрей Първозвани, – е един от основните празници в българския празничен календар. И това не е случайно, защото българите (известни също като траки, скити, готи, словяни) приемат християнството още през I в. лично от апостолите Андрей и Павел и техните сподвижници, като стават първите християни в Европа. Затова апостолите Андрей и Павел са толкова силно почитани от българите и не без основание са наричани „българските апостоли“.

ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛ АНДРЕЙ

(СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАКСИМИЛА) 

Тази повест написах аз – Максимила – рабиня Господна, спасена по милост и благодат от Господа Иисуса Христа чрез делото на силния Му Апостол – Андрей Първозвания.

Зная, че съм само една слаба жена, и не бих писала нищо за великия Апостол Христов, а бих оставила на други по-достойни от мене да сторят това.

Но времената са усилни и зли. Светите мъже Христови са разпъвани по кръстовете и гният по каторгите.

Народът Божий преминава през смъртни изпитания за вярата и всяка вест за Славата Божия и Силата на Неговите избрани е като светъл лъч на надеждата в тъмнината на нощта.

Затова мнозина мои братя и сестри ме помолиха да напиша това, на което бях свидетел самата аз – слабата и недостойната, за да озари светлината на Христовото величие сърцата на страдащия Му народ и се привдигне духът на по-достойните и по-силните от мен, за да вършат с дързост великите Божии дела, така както ги вършеше Неговият славен Апостол Андрей.

Родих се и израснах в Тракия, близо до града Одесос (дн. гр. Варна). Майка ми Бреза беше тракийка, а баща ми Перониус – римски чиновник, помощник на градския управител в Одесос.

Не живеехме богато, ако и да имахме добър дом и неколцина слуги, които се грижеха за домакинството ни. Бях на петнадесет години, когато баща ми се разболя от тежка болест и след няколко седмици умря.

Нямахме кой да се грижи за нас и затова близките ми ме сгодиха набързо за един служител на баща ми на име Егеат, който според майка ми и познатите й бил добра партия за мен, тъй като бил добър и уважаван мъж, който щял да се грижи с обич за цялото ни семейство и дома ни.

Не мога да кажа, че се радвах много на годежа, защото въпреки че уважавах Егеат, не мога да кажа, че го харесвах или обичах, но кой би искал мнението на едно младо момиче като мен в такива неща, които служат за доброто на цялото семейство.

Очаквах с предстоящата сватба животът ми напълно да се промени, но неочаквани събития разтърсиха така силно мен и близките ми, че донесоха много по-големи промени от тези, които си мислех, че мога да понеса.

Одесос (Варна) е голям град и в него се случваха много и различни неща, които хората постоянно обсъждаха по пазарите, а след това и в домовете си.

Но това, което наостри повече от всичко друго ушите на жителите му напоследък, беше пристигането на един човек, за когото скоро всички заговориха и то с най-противоречиви едни на други пререкания.

Казваше се Андрей – чужденец, дошъл с неколцина други мъже отдалеч. Бил чудотворец лечител и съседите ни пращаха болните си при него да ги лекува.

Може би никога нямаше да се запозная с него, ако не беше заради нашата слугиня Ифидама. Тя беше болна от неизлечима болест – беше напоследък много слаба и постоянно кашляше и плюеше кръв. Такива хора обикновено умираха скоро след такова заболяване.

Майка ми беше много привързана към нея и всички я обичахме, защото се беше грижила за нас още от деца.

Един ден решихме да отидем и ние при чудотворния лечител, защото съседка ни разказа как този Андрей бил излекувал други хора от такава зла болест и предложи сама да заведе нас и Ифидама при човека.

Тогава видях Андрей за пръв път и никога не ще забравя тази първа среща с него. Мисля, че изпитах истинска любов в сърцето си за първи път и то към мъж, когото даже не познавах.

Ако ме попитате защо, не съм сигурна какво да отговоря. Не беше нито най-красивият, нито най-снажният, нито знатен или богат, което обикновено пленява моминското сърце.

Не беше неустоим младеж, не беше румен красавец, не беше мечтаният от мене мъж, нито сладкодумният романтичен човек, когото съм мечтала да срещна и да последвам.

Не беше възторжен, не беше пламенен, не беше сладък, не беше мускулест и силен, какъвто съм копняла да бъде мъжът, който да ме обгръща в обятията си.

Не беше нищо от всичките тези неща. И все пак се отличаваше от всички мъже, които някога съм виждала. Беше направо божествен! Да, не преувеличавам. В него живееше самият Бог.

Бог – когото аз не познавах и за когото даже не бях чувала, Бог, когото повечето хора дори не считаха за бог – един, който умрял за робите, като роб – разпънат на римски кръст.

Такъв Бог почиташе Андрей и прогласяваше, че е възкръснал, за да даде живот и изцеление на всички хора, без разлика дали са роби или свободни, бедни или богати, красиви или грозни, силни или слаби, римляни, гърци или варвари, защото от всички богове само Той обикнал всички по равно и принесъл себе си в жертва за всички.

Но Андрей не говореше само хубави думи, той поставяше ръцете си върху доведените при него болни, призоваваше името на този свой Бог и пред очите на всички болните оздравяваха.

Сакатите се изцеляваха, слепите проглеждаха, глухите прочуваха и немощните придобиваха отново сила. Но нещата не спираха дотук.

Отидохме при него като при един, който е лечител, а срещнахме вместо това нещо много по-велико – един Целител не само на тялото, но и на човешката душа, един Познавач на човешките сърца и Просветител на човешките умове.

Той проповядваше Силата и Славата на своя Бог, който изцели не само Ифидама от болестта й този същия ден, но превърза раните на моето сърце и ме избави от онова, което ме поробваше и правеше безропотна слугиня на греха и наложеното ми от хората безправие.

Той първи ми каза, че аз съм Божия Дъщеря и съм свободна да следвам зова на сърцето си към Истинската Любов в живота, която извираше от самия Бог, на когото мога единствено да принадлежа, а не на който и да било човек.

Не дори на Егеат – или който и да било друг, – на който роднините ми искаха да поверят съдбата ми. Не, аз не му принадлежах, нито на него, нито на никой друг, а само на Един – на Този, който ме беше изкупил завинаги с цената на Своята Кръв – на Иисус, който е Божият Син Христос.

Ифидама беше вече здрава, можеше вече да си вървим, но бяхме жадни да слушаме още и още от словата на този Божий човек, слова, които лекуваха душите ни, закопнели за правда, любов и освобождение.

Андрей ни казваше за пръв път голямата Истина – Истината, която освобождава и дава сила:

„…Мислите, че сте слаби? Опитайте Иисусовата благост и сами ще се убедите, че вече не сте, защото Силният се е вселил във вас.

Нека с благоговение да се зарадваме заедно в изобилието на общуването с Него. Нека се насърчим.

Благословен е нашият род, защото е възлюбен от Него! Благословен е нашият живот, защото сме познали Неговата милост.

Не сме повалени ние, които ни познават Висините. Не сме подвластни на времето и няма да изтлеем. Ние не сме направа на човешка ръка, която се разваля, нито сме естествено родени, че да умрем.

Ние сме ония, които се стремят към Великото. Ние Му принадлежим, именно на Него, Който ни дари милостта Си. Ние принадлежим на по-доброто, като сме избегнали злото.

Ние принадлежим на благородния, чрез Когото прогонваме безчестния, на Праведния, чрез Когото отхвърляме неправдата, на Милостивия, чрез Когото отблъскваме немилостивия.

Ние сме вече деца на Спасителя, чрез Когото разпознахме погубителя, на Светлината, чрез която пропъдихме тъмнината, синове и дъщери на Единия, заради Когото ние се отрекохме от мнозината, на Небесния, чрез Когото схванахме немощта на земното, на Пребъдващия Вечно, чрез Когото осъзнахме преходното.

Ако искаме подобаващо да благодарим на Бога, Който е милостив към нас, да потвърдим доверието ни към Него или да Му принесем песен като хвалебна жертва и да Го прославяме, можем да го направим единствено на основание, че Той първи ни е познал и отдал Себе Си на нас.“

И тъй, когато разпускаше братята и сестрите по домовете, ни рече: „Няма да забравя вас, които служите на Христос, заради любовта Му, а и вие мен помнете заради Неговото ходатайство.“

И всички се разотидохме. И имаше голяма радост всред верните Христови в продължение на много дни, така че се укрепявахме в надеждата на Господ и се събирахме без страх аз, Ифидама и останалите последователи на Андрей в града, пазени от Господната закрила и благодат.

Така мина повече от година. Един ден Егеат, обзет от силна страст и възбуда, пресече пътя ми, когато влизах у дома, и като ме прегърна силно, започна да ми говори ласкаво:

„Твоите родители, Максимила, ме почетоха и те дадоха да ми бъдеш жена, като пренебрегнаха, че не съм богат, нито със знатно потекло, нито издигнат, но заради моята добра душа.

И не желаейки да те упреквам заради почитта, която изпитах от твоите родители, и заради всичко, с което си се удостоила от мен в съвместния ни живот досега, аз дойдох при теб, за да разбера едно нещо от теб – помисли и ми отговори.

Ако ще бъдеш моя жена, ти трябва да ми се отдадеш, да спим на едно легло, да имаме съпружеското си общение, за да ми народиш деца, и тогава аз ще ти дам всичко, каквото пожелаеш.

Но ако продължаваш да ме отбягваш и отблъскваш, пак няма да ти сторя зло, не бих и могъл.

Но оня, когото ти обичаш повече от мене, ще подложа на мъчения, защото имам начин да сторя това. Помисли, Максимила, кое от двете избираш и ми дай отговор скоро, защото аз те очаквам.“

И като каза това, той излезе. Не знаех какво да правя, защото Егеат нямаше да ме остави на мира, докато не получи моя отговор.

Отидох отново по обичайното си време с Ифидама при Андрей и вземайки неговите ръце, ги сложих върху лицето си, целунах ги и му разказах всичко, което Егеат ми беше казал.

Андрей ме прегърна с голяма нежност и като ме целуна по челото, седна натъжен до мен и ми заговори с много обич и съчувствие, което докосна дълбоко цялото ми същество:

„Скъпо дете, на голямо изпитание е подложена твоята вяра. Защото този, който те изкушава, не е дори самият Егеат, но този, който е в него – един зловонен дух на мерзост и разврат, чийто баща е онази Старовременна змия, която е дявол и сатана.“

И тогава Апостолът ми разказа един ужасяващ разказ, който чувах за пръв път и който касаеше брат ми Вариан, който беше легионер в армията на Императора, но също и Егеат, който настояваше да стане мой съпруг час по-скоро:

Един ден, когато Андрей чул, че римляните били затворили някои измежду верните от града поради него, той станал и излязъл насред улицата, като казал на братята, че няма нужда да се крият, нито да отричат вярата си пред римляните.

И докато проповядвал както обичайно на площада, към него се приближили четирима римски войници, за да го уловят. Но щом сложили ръце върху него, единият от тях – най-младият, в чието тяло се бил скрил демон, извикал силно с гласа на нечистия дух:

„О, Вариане, какво съм ти сторил, че си ме довел при този Божий човек?“ Когато младият мъж изговорил това, демонът го повалил и сгърчил, така че пяна се появила от устата му.

Неговите другари войници извикали от ужас, но веднага се съвзели и като го подхванали през рамо, се опитали да го изправят на крака.

Андрей съжалил младия мъж и се обърнал към неговите съслужители: „От мене ли се стъписахте така или от това, което виждате във вашата собствена природа, което отвътре ви превзема и обладава?

Няма да помогнете на другаря си, като го изведете от тук и така го лишите от избавлението му, така че той да не може да призове своя цар и да му бъде помогнато да се пребори с демона, който се спотайва в тялото му.

Той не само, че призовава за помощ дълбоко в душата си, но се моли на царския език, така че Царят на царете ще го чуе и ще го избави.

Понеже и вие чухте демона в него да негодува, като каза: „О, Вариане, какво съм ти сторил, че си изпросил да бъде изпратен против мен този Божий човек?“

Тогава Апостол Андрей извадил малък мех с осветена вода и започнал с шепи да пръска лицето на беснуемия войник с нея, говорейки с думите на царевия език.

И като вързал нечистия дух във връзките на ръката си, направил жеста на освобождението над обладания. Тогава демонът изпискал с уплашен глас:

„Защо ме мъчиш, Божий Апостоле, защо си насъскал ангелите Господни срещу мене? Понеже това, което сторих, не съм го направил от себе си, но бях принуден да го направя. Позволи ми най-добре да ти разкажа за това.

Този млад мъж, който е измъчван в тялото си, има сестра – девойка на име Максимила, която се е отрекла от всички земни изкушения. Истина ти казвам, тя е близо до Бога поради нейната чистота, молитви и благодеяния.

Но близо до нейната къща живее силен магьосник. Един ден, когато вечерта девицата се качи на покрива да се помоли, младият магьсник я видя как отправя молитви към Бога, проследи я, когато си лягаше, и надникна, та я видя, когато се събличаше за сън. Страстта му се разжегна да я обладае и сатаната влезе в него, за да тормози богоугодницата.

Тогава магьосникът си каза: „Прекарах двадесет и пет години при моя господар да се обучавам, за да стана вещ в тъмните изкуства. Днес ще започна да прилагам моите умения. Ако не надвия над една девица, така че да обладая тялото й и да й се насладя до насита, тогава за нищо не ме бива.“

И магьосникът призова мен и други силни духове от поднебесната да се опълчат срещу девицата. И за да може да я нападне и обладае, той ни накара да влезем заедно с част от него в тялото на нейния брат, който не водеше свет живот и затова не беше защитен.

И така, като облада тялото на брат й и гледаше вече през неговите очи, той се надяваше да изнасили девойката в собствения й дом и така да задоволи страстите си чрез тялото на брат й, така че никой външен да не разбере, защото Максимила не би предала собствения си брат на смърт, полагаща се за такова злодеяние.

И тъй като обзе чрез нас волята на брат й, магьосникът го накара да почука късно вечерта на вратата на дома й. Максимила стана и слезе да отвори вратата, понеже мислеше, че това е нейният брат.

И като го прегърна и целуна по сестрински, тя не подозираше, че страстта на магьосника се разжегва гнусно в тялото му.

Брат й обаче не беше такъв злодей, че да се поддаде на изкушението да оскверни собствената си сестра.

И като се съпротивляваше на мен и другите, които го нудехме да обладае сестра си, пяна се появи по устата му и цялото му тяло се сгърчи, като го повали на земята, но заради силната си воля не позволи на магьосника да изпълни намеренията си.

Оттогава цялата група демони, която аз ръководех, го сгърчваше често – всеки път, когато магьосникът пожелаеше сестра му, а братът се съпротивеше с цялото си естество против това деяние.

Така го хвърляхме във вода и огън и магьосникът искаше да погуби живота му, и не искаше да го напусне, догде не постигне своето.“

Докато слушах разказа на Апостола, сърцето ми се късаше от болка и мъка, защото сега разбрах за пръв път през какво страдание е преминавал бедният ми брат.

Милият е искал да опази мен и се е борил до смърт в душата си, за да не се поддаде на похотите на злия демон, който го е насилвал да ми навреди.

Сега разбрах защо получаваше тези гърчове, които го поваляха в несвяст, и всички го считаха за побъркан и беснуем.

В такива моменти даже и аз го гледах със страх и отвращение като един нечист и обречен човек, без да подозирам колко ме е обичал и се е мъчил да ме предпази от това, което е било против волята му в него.

Андрей продължи своя разказ: Когато демонът направил пред него тези разкрития, Апостолът го попитал: „Откъде има твоят магьосник знание за скритите мистерии на духовните сили, та да може да се въплъщава и да гледа през очите на другиго?

Защото, когато един войник е изхвърлен от двореца, той изобщо няма право да научава тайните на двореца. Как ще узнае той за скритите мистерии на висините?“

А демонът му отговорил: „Аз слязох през тази нощ върху този млад мъж чрез мистерията, която магьосникът беше научил, като тайно наблюдавал как тя предизвиква чрез апостолски ръце сила от висините да влезе в приятелите на Бога, за да ги подкрепя във всяко добро и против всяко зло.

Така пък магьосникът подобно се научил да имитира това, което видял, и успял да извика сили от поднебесната да подкрепят него за всяко зло против всяко добро.

Защото мистерията е на същия език, но работи според духа в сърцето на човека – било той от Бога или от Веелзевула.“

Тогава Андрей го попитал: „А сега защо трепериш, душе нечисти, ако не по твоя вина, казваш, че си сторил това?“

Демонът сгърчил за последен път младия войник, изпищявайки от ужас: „Как няма да треперя, щом те виждам открито да изговаряш мистерията на висините и ме пращащ вързан в бездната?“

Тогава Апостолът се обърна отново към мен и рече: „Максимила, аз също целият треперя, дори сега, като ти разказвам това, но не от страх, а от благоговение пред Господа мой Иисуса Христа, чието Слово е Дух и Истина и Сила за победа над всеки враг, и прославям Този, Който ни приема такива, каквито сме, Който винаги идва като Избавител за душите на светиите.

О, добродетелни, ненапразно се състезавахте. Вижте, Съдията приготвя за вас неувяхваща корона.

О, воини Христови, ненапразно носихте оръжия и щитове на вярата и ненапразно не се огънахте във време на войната с духовния ни враг. Царят на царете е приготвил дворец за вас.

О, девици, ненапразно пазихте чистотата си и ненапразно постоянствахте в молитви, докато лампите ви горяха в тъмнината на нощта и чухте зова: „Станете, излезте да посрещнете Младоженеца.“

И тогава Андрей продължи разказа си: Той се обърнал отново за последен път към демона и му казал: „Дошло е вече времето за тебе да излезеш от този млад мъж, за да може да се приготви той за небесния дворец.“

Тогава демонът отговорил на Апостола: „Истина е, Божий човече. И една част от него не съм повредил благодарение на светите ръце и молитви на неговата сестра.

И сега аз ще освободя този млад мъж, на чиито части, кълна се, не съм сторил ни най-малкото зло.“ И след като демонът казал това, излязъл от младия мъж и заминал за бездната.

Докато слушах това, аз не можах повече да издържа, но се разплаках като безпомощно дете в прегръдките на Андрей и Тейрузия, която беше при Апостола и му помагаше.

Тейрузия също се просълзи, но ме погледна с много обич и ми каза: „Защо плачеш? Не знаеш ли, че онези, които трябва да отидат на това място, те трябва да плачат, а не ти? Защото това е мястото на вечен плач и скърцане със зъби.

Сега тези сили на тъмнината те преследват, но тях очаква гехенната огнена, а теб и всички Божии деца – вечният рай.

Недей да скърбиш нито за брат си, защото Господ го освободи, като изпрати Апостол Андрей, за да го изцели. Не само, че го изцели, но направи така, че той да остане в двореца на Царя Христос.“

Тогава Андрей ми разказа как брат ми, вече освободен и повярвал в Христа, съблякъл своята военна униформа и я захвърлил на земята пред очите на присъстващите, казвайки:

„О, Божий човече, аз похарчих двадесет жълтици, за да притежавам това престижно облекло. Но сега аз ще дам всичко, което имам, за да мога да придобия униформата на твоя Бог.“

Неговите другари по оръжие му казали: „Окаян младежо, ако ти отхвърлиш императорската униформа, ще бъдеш сурово наказан.“

Но брат ми се обърнал към тях с думите: „Наистина съм окаян поради моите предишни грехове. Но се радвам, че ще бъда наказан само поради това, че захвърлих императорската униформа, а не поради това, че съм презрял (кръщелните) одежди на безсмъртния Цар на всички векове.

О, невежи, не виждате ли какъв човек стои пред вас? Той няма меч в ръката си, нито бойни оръжия, но въпреки това тези велики чудеса се извършват от него.“

И той приел от ръката на Апостола кръщението в името Господно в градския фонтан пред Префектурата.

Хвърлих се в краката на Андрей и зацелувах ръцете му, които бяха спасили моя брат от сигурна погибел и бяха донесли освобождение и на мен от злата прокоба.

Но той ме вдигна отново на нозете ми и ми рече: „Максимила, искаше ми се избавлението ти да е окончателно и изпитанието ти последно. Но уви, твоята борба, любима сестрице, сега едва започва.

Защото магьосникът, който видя, че не успя да овладее волята на брат ти, сега е изпратил демоните под властта си в сърцето на Егеат, защото е разбрал, че си сгодена за него.

А Егеат няма да противостои на демоните на разврата, но сам ще се отдаде напълно на страстта на злия дух, който е в него, за да те обладае и притежава.

Аз знам, скъпо дете мое, че ти се стремиш да противостоиш на всичките козни на врага и на това незаконно и зло намерение на Егеат за плътско сношение, защото желаеш да си чиста и неосквернена от развратния и безчестен начин на живот.

Но също виждам, че ти си готова да се жертваш, за да не навредиш на мене и на Божието дело, поради заплахите на нечестивеца. Тази мисъл за дълго време владееше ума ти, но сега ще ти кажа какво мисля аз.

Не предавай любовта си от любов! Аз горещо те съветвам да не постъпваш така. Не отдавай внимание на заплахите на Егеат и не се предавай, нито се страхувай от безсрамните му стремежи.

Не се поддавай нито на ласкателството му, нито на очарованието му, зад което се крие нечистота, но понеси с твърдост всички кратковременни страдания в името на Истинската Любов.

Защото този, който иска да нанесе на нас вреда и зло, ти ще видиш не след дълго напълно съкрушен и отделен завинаги от тебе и от всеки с подобно на твоето естество.

….

Не давай внимание на заплахите на Егеат, Максимила, защото ти знаеш, че ние имаме Бог, Който е милостив към нас.“

Отидох си вкъщи просълзена и дълбоко потресена, но твърдо решена да променя живота си завинаги. Не можех да стана жена на Егеат, но не можех и да напусна майка си и дома си. Продължих да живия с тях, като се стремях да отлагам сватбата, чакайки Господ да се намеси.

Следвах верните Христови и Божия Апостол, като се стремях да се отдам на Божието дело. А то растеше.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0