Рисувам своята вселена

/Красимир Меринов/

Случвало ли ви се е да преживеете нещо, за което имате усещането, че е ставало и преди? Странното усещане, че живеете във филм, който вече сте гледали… Тогава ще ви бъде интересно да научите, че както психологията, така и окултизмът претендират, че знаят механизма за това явление.

Дежавю

Например, френският психолог Емил Буарак (1851-1917) въвежда термина „дежавю“ (или „дежаву“) (от френското „déjà vu“, което означава „вече видяно“), за да обрисува състоянието, при което човек е убеден, че вече е преживявал дадена ситуация, въпреки че обстоятелствата около нея не са съвсем ясни.

Според Буарак и неговите последователи това се дължи на химичен дисбаланс на мозъка, който не обработва някоя настояща случка там, където нормално става това, а в дeла от мозъка, отговарящ за спомените. По този начин човек остава с убеждението, че „живее“ в някой от своите спомени и му се струва, че знае какво ще се случи. Дали обаче това не се дължи на намерението на Създателя да „подскаже“ на човека, че прави същите грешки, както и в миналото? Нали „Бог е същият вчера, днес и утре“ (думи на светите апостоли от Посланията) и неговите намерения спрямо нас не са се променили, въпреки че ние уж сме станали по-умни и по-зрели? Защо тогава Бог да не ни „напомня“ с какви мотиви живеем живота си чрез „дежавю“, особено ако трябва да се променяме?

В окултизма от друга страна има схващането, че „дежавю“ се дължи на нашите предчувствия, спомени или изживявания от отминали животи. Това схващане претендира за меродавност поради ясновидските способности на хората, които уж били заложени дълбоко във всеки от нас, и почива на схващането, че докато спим, нашето невидимо тяло уж обикаляло непознати места, срещало хора и изпитвало емоции, които не помним на сутринта – а си спомняме само чрез „дежавю“.

Къде е истината?

Според учените „дежавю“ спомените започват да се появяват около осмата или деветата година на детето и са  най-активни в 20-те и 30-те години на човешкия живот. След това те започват бавно да отшумяват. Обяснението е, че в този период от живота ни мозъкът се развива най-бурно.

Защо тогава болните от епилепсия доста често преживяват „дежавю“ в началото на своето боледуване? Казват, че при епилептичните припадъци се предизвиквали изменения на електрическата активност на невроните в мозъка, която можела да се разпространи като ударна вълна по целия мозък и да активира делът, който отговаря за спомените. Ето как, преди епилептичен припадък, възниквал „дежавю“, тоест учените, изглежда, допускат, че „дежавю“ е признак за началото на болест.

Това обаче може да е валидно само за хората, които не успяват да разчетат „знаците“ на явлението „дежавю“.

Жамевю

Интересното е, че привържениците на тези теории никога не използват за подкрепа на верността на интерпретациите си за „дежавю“ точно противоположното състояние, обрисувано с термина „жамевю“ или „жамеву“ (от френското „jamais vu”, което означава „никога невидяно“).

„Жамевю“ е състояние, при което човек изпада във временна неспособност да разпознае лица, места и ситуации и те му изглеждат непознати за известно време. То  може да настъпи внезапно и да причини временна загуба на ориентация за хората, с които говорим, или за това какво точно правим в момента.

Обясненията на учените са свързани с химичните процеси в мозъка, които са „виновни“ за това състояние и не са много убедителни. В този случай учените са склонни да приемат, че става въпрос за краткосрочна загуба на паметта, но това е само защото както „жамевю“, така и краткосрочната загуба на паметта имат сходни симптоматични ефекти.

На практика обаче, при детайлно разглеждане на физиологията на „жамевю“, учените признават, че се забелязват сериозни разлики. Тук ще посочим само най-баналната от тях, а именно, че загубата на памет е винаги причинена от някаква травма или шоково състояние, докато при „жамевю“ имаме състояние, което идва внезапно и без причина.

За какво точно става дума? Очевидно Създателят е намерил механизъм да „подскаже“ на хората, че всички техни мисли, намерения и успехи могат да се сринат в един миг –  и в този миг човек да остане без нищо. „Защото, който не умножава това, което има, ще изгуби и онова, което си мисли, че има“ (думи на Иисус Христос от Евангелието). Очевидно Всевишният е милостив, защото не причинява отведнъж „загуби“ на всеки и винаги, но отсега напомня да не си пилеем напразно мислите и чувствата.

Илюзии ли са дежавю и жамевю?

Защо никой не иска да се задълбочи по темата и да даде повече разяснения за тези така наречени от някои илюзии? В единия случай човек има „дежавю“ и „припознава“ нещо, а в другия – при „жамевю“ – не може да различи познати за него неща.

Ако вие сте от доволните от умението да боравите с термините, за да сте интересни на приятелите си, не четете по-надолу. За вас „дежавю“ ще е просто вариант на „късмета на играча“, когато в час по математика например в умът ви изниква внезапно точната теорема и вие щастливи отмятате още едно успешно изпитване.

А когато в час по литература изпаднете в „жамевю“ и не можете да си спомните произведението, което (не) сте прочели, просто „светнете“ преподавателя в какво състояние сте и може дори да получите похвала колко сте начетени. В крайна сметка, винаги може да попаднете на някой, който да не е чувал десетократно по-малко известния – в сравнение със своя събрат „дежавю“ – термин „жамевю“.

Затова нека признаем онова, което учените така или иначе не отричат – както „дежавю“, така и „жамевю“ си остават загадка. И колкото и да се опитват, нито единият, нито другият феномен могат да бъдат създадени изкуствено чрез симулация в лабораторна среда. Дали това обаче е достатъчно добро извинение да интерпретираме и използваме „дежавю“ и „жамевю“ както ни е удобно?

Не са ли „дежавю“ и „жамевю“ част от „невидимото, което от създанието на света се вижда ясно и разбираемо от творенията – сиреч вечната Божия сила и божественост – така че хората са без извинение, че познаха Бога, но не го прославиха като Бог“ (думи на Светия Апостол Павел от Посланията).

Дежавю и жамевю са проявления на Божеството в нашия живот

И тъй като живеем във времена, когато технологичният напредък е оставил своя белег във всички области на нашия живот, нека направим една опростена аналогия с компютърните системи, преди да пристъпим към очевидното и логично обяснение на проблема.

Понякога в компютърните системи се наблюдава едно състояние, което най-точно се описва като „зависване“. При него системата просто спира да функционира по необясними причини и единствено нейното рестартиране решава проблема. А това е една очебийна форма на „жамевю“ на компютъра, който подобно на човека „блокира“ и „спира да работи“.

Според компютърните специалисти една операционна система е съставена от толкова много взаимосвързани помежду си софтуерни компоненти, че непознаването на техните характеристики може да предизвика подобен „срив“ в нейното функциониране.

Например, инсталирането на един програма за работата на даден хардуерен или софтуерен компонент (така наречения „драйвер“) може да предизвика „зависване“ на системата поради несъответствието на този драйвер с версията на драйвера на друг компонент.

Случи ли се такова „зависване“, ви трябва специалист. Едва ли някой мениджър в голяма фирма ще повика медиен анализатор, за да го посъветва защо компютрите във фирмата му не работят. Колкото и да е осведомен този медиен гуру за тенденциите на пазара за компютри и да може да направи точни прогнози за това коя технологична компания ще развие успешен бизнес през следващата година, в крайна сметка това няма да отстрани бъговете на фирмените сървъри.

Може да си обсъждате с медийните експерти до припадък всякакви теми, но „жамевю“ на системата ще продължи в определени моменти и ще стане пречка в бизнеса. Е, не е ли тогава необходимо да се консултирате с доставчиците на софтуерните компоненти, за да узнаете какво не правите както трябва?

По подобен начин не е ли време да се обърнем към „Архитекта“ на живота, за да установим какво ни говори той чрез „дежавю“ или „жамевю“, за да разберем какво ни се случва и защо?

Това не е възможно, ако в един момент изхождаме от едно разбиране, а в следващия – от съвсем друго.  Не можем да обясним нещо толкова сложно и велико като живота, ако изхождаме не от Създателя на живота, а само от регистрираните дефекти.

Или както казват компютърните специалисти – не можеш да разбереш проблемите на софтуера на логическо ниво (идеите, с които е създаден), ако се вглеждаш само във физическото ниво.

Защо тогава дори в случаи на тежки заболявания като епилепсията започваме да „бърникаме“ в човека чрез всякакви „сиромашки учения“, а не се обърнем към Начинателя и Усъвършителя на живота ни?

По света има много разумни и просветени учени и специалисти, които отдавна са осъзнали, че нищо в нашия живот не е просто стечение на обстоятелства, в това число и състоянията на „жамевю“ и „дежавю“. Техният „тих гласец“ обаче често е изместван от шумните прокламации на „слепите водачи“, които се страхуват да достигнат до истината.

Поради тях („слепите водачи“) някои хора живеят като в мъгла, блокирани в някаква абсурдна капсула в Божията машина на времето. Седят в тази капсула от машината на времето и пипнешком напипват едно „дежавю“ от своето минало – за нещо или за някого. Но не виждат истинската светлина на Божествения ред и в крайна сметка остават изгубени в „жамевюто“ на своя живот без Бога.

Във влака на времето

Заприличваме на хора, които сме се качили на влака на времето, но не знаем коя е крайната гара. За едни пътуването е дълго и скучно, за други е интересно и вълнуващо, но постепенно всички започваме да разбираме, че добри или лоши, умни или глупави, всички се приближаваме към крайната спирка на своя живот.

Толкова ли е трудно тогава да разберем, че всички мисли, които разменяме през това пътуване с другите „пътници“, всичко, което обикваме или мразим, и всичко, което виждаме през прозореца на влака, е само малка част от онова, което Създателят се опитва да ни каже за смисъла на нашето пътуване?

За много от „пътниците“ във влака на времето има пелена, спусната пред очите им (пелена над техните умове). Тя подобно на непознаването на света от едно бебе през първите месеци на живота му не може да се премахне освен в постепенното израстване на бебето в добра семейна среда сред своите любящи родители. Само така едно дете придобива ум и знания и расте съразмерно и правилно. Така и един „пътник“ във влака на времето трябва да „порасне“ в познаването на своя Създател, за да разбира смисъла на онова, което се случва в живота му.

Има „пътници“, които не разбират, че техните мисли и чувства „рисуват“ вселената около тях и че дори да се обръщат назад, не могат да достигнат с поглед в отминалите места на техния живот без „откритията“, които Бог им дава всеки ден.

Открития, които подобно на „виденията“ при „дежавю“ ни дават разбиране за истинските неща, от които се нуждаем. Или подобно на „жамевю“ ни показват кое е маловажно и си струва да бъде забравено.

Защото през мъглявата гледка, която съзират зад прозореца на забързания влак на своя живот, пътниците устремени така или иначе към Бога не успяват да разберат как да се подготвят за срещата си с Него.

И колкото и да напъват ума си и да се взират в лицата на пътниците до тях, не могат да открият ключа за разбирането на своето съществуване и да разчетат детайлите на своя живот. Освен ако не се намери някой, който да ги упъти…

Няма измъкване. Ден след ден, месец след месец, година след година, сред „дежавю“ срещи или „жамевю“ бели петна, пътят един ден ще свърши. Тогава всички ще проумеят, че са изживели всички мисли и чувства, които са искали, и че са видели и чули всичко, което им се е искало да видят и чуят. Но…

„Окаян аз човек! Кой ще ме избави от жилото на тая смърт. Благодаря Богу, че има спасение в Иисуса Христа“ (думи на Светия Апостол Павел от Посланията).

Векове преди технологичния напредък в наши дни, апологетите на спасението на човешката душа търсеха онова „дежавю“, което можеше да осмисли всеки ден от живота им и да ги избави от пагубното „жамевю“ за смисъла на човешкия живот.

Как са успели да го постигнат? Какво е заложил Архитектът на нашия живот в силите, които крепят света?

Къде е отговорът на всички въпроси?

Нека се опитаме да видим отговора на тези и много други въпроси в една малка част от творението, като се върнем отново към аналогиите с компютърните системи.

В една добре позната софтуерна програма за създаването на електронни таблици на компанията Майкрософт (Ексел) има интересен феномен – уникално копие на Божиите дарове към човешкия род. За какво точно става дума?

При създаването на файл с данни потребителите могат да вършат „чудеса“ с тях, като ги визуализират по всевъзможни начини. Графиките, с които се представят въведените стойности, могат да бъдат цветни криви, които се издигат или спадат според увеличаването или спада в печалбите на някоя компания например, или красиви лентички с етикети за броя на въведените клиенти по месеци, за да могат мениджърите да следят как се развива техния бизнес по седмици, месеци или години.

С Ексел всъщност могат да се правят толкова много неща, че едва ли ще можем да опишем всички в тази статия. По-важното е, че всеки път, когато въведем нов ред с данни в таблицата, графиките се актуализират и „визуалният образ“ на тези данни се актуализира съответно.

Нашите мисли и чувства създават картината на живота ни

Представете си сега, че тези данни са вашите мисли, чувства и желания! Създателят на файла може да види към какво сте се устремили чрез невероятно голям набор от „визуализации“.

Всъщност всеки път, когато направим или кажем нещо, „вмъкваме“ нов ред в нашия Ексел файл, който на момента актуализира картината на живота ни. Добро или лошо – всичко се записва в този файл и се изобразява на тази картина.

Онова, което сте мислили и правили преди години наред с онова, което мислите и правите днес – всичко става „база с данни“ за картината на вашия живот. Изборите, които добавяме днес, неумолимо се начертават в „книгата на живота ни“.

В Ексел е важна именно актуализацията. Въвеждате нови данни, за да видите новата „картинка“ на бизнеса си. Тенденциите. Движещите сили. Търсите повторяемост. Анализирате. И подобрявате процесите.

Така е и с живота ни. Бог допуска въвеждането на най-различни данни. За едни сме „виновни“ ние. Други влизат там от „ръката“ на ангелските пратеници – чрез техните думи или молитви. И графиките се актуализират. А ние – ако сме внимавали на това какви са били нашите „дежавю“ и „жамевю“ – преосмисляме своите мисли и чувства и коригираме своите действия. Данните се променят, а с тях се променя животът ни. И здравето ни. И битието на хората около нас.

А Ексел пази незнайно защо едно любопитно „дежавю“ за изтрити стойности в колоните на нашата електронна таблица. Въведени веднъж – при все че са били изтрити – те незнайно как се появяват в опциите за това какво да покаже една графика.

Тези изтрити данни се виждат в кода на графиката, но не променят нейните линии. Те са там само за наше „напомняне“. Въпросът е, че това „напомняне“ може да се окаже важно в даден момент. И да, то наистина е част от един „отминал“ живот, но на тази земя, в единствения живот, който ни е подарен.

Уникално! Можем винаги да променим своите входящи данни и те на минутата ще покажат друга една възможна картина на нашия живот. И можем винаги да видим какви данни сме имали!

Човек е всичко чрез своя Създател и нищо без Него

Не е ли чудесно? Обещанието, че можем във всеки момент да заживеем един нов живот, се оказва нещо реално. Без условностите на окултизма, които отхвърлят пълната зависимост на човека от неговия Божествен създател и които прокламират идеята за супер-човека-бог. И без неяснотите на науката, която лишена от Божественото начало, търси друго обяснение за живота и се превръща в безполезна псевдо наука.

„Въвеждате“ нови мисли и Архитектът прави живота ви нов. Каква чудесна отправна точка в лечението на психични и физични болести.

Истинската наука винаги търси Бог и неговото проявление в живота. Тя взема наличните данни и разчита Божия пръст в живота на човечеството през вековете. Тя учи хората как новите им мисли могат да обновят живота им.

„Наливате новото вино в нови мехове“ (думи на Иисус от Евангелието) и всичко в живота ви се променя. Болести, теготи, грехове – нищо от онова, което ви сплита, не остава. И бъдещето ви се променя.

И да, в този смисъл заживявате във вечността. Бъдещето ви става онова, което посявате през вашето настояще. А след време разбирането за вашето променено минало продължава да променя вашето (бъдещо) настояще. Минало, настояще и бъдеще се сливат в една цел и един източник.

И няма вече да се чудите откъде имате тези „дежавю“ спомени, защото знаете накъде сте тръгнали и какво трябва да помните да въвеждате във файла (книгата) на своя живот.

И няма да изпадате в „жамевю“ слабости и неясноти в живота си, защото можете винаги да разпознаете онези входящи данни (мисли и чувства), от които се нуждаете за картината на своята вселена.

Трябва само да се вглеждате в графиките на живота на онези, които вече са „съобразили“ данните в своя файл със законите на Създателя. И ще осъзнаете, че това е правилният начин да създавате своята вселена – като част от Божествения замисъл.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0