Да победиш дракона в себе си! – коментар на филма “Дракон” /”Он – дракон”/, режисьор Индар ДЖЕНДУБАЕВ, Русия 2015

Ако не познаваш нито врага си, нито себе си, се намираш в голяма опасност. ~ Самурайска поговорка

Руският високобюджетен фентъзи филм “Дракон” разказва за драматичната история на руско село, в което хората принасят на дракон най-милото, което имат: красивите си девици, след което те умират в неговите владения в мъки, без любимите им мъже да успеят да ги открият. Цялото село е потънало в скръб, защото няма надежда – драконите и смъртта са прострели своята смъртоносна сянка и лишават селото от бъдеще и надежда. Един ден се намира смел младеж, който открива и убива дракона, но се оказва, че драконът има свой наследник. Тази драматична ситуация съществува в различни вариации в много митове и приказки и показва, че в живота на цялото човечество, а и на отделния човек има периоди, в които вместо очи имаш сълзи, вместо светлина, която да те топли, имаш огън, който да те гори; има дни на огнени изпитания, които човечеството, а и всеки отделен индивид трябва да пребори.

Подобна разтърсваща съдба спохожда и младоженката принцеса Мирослава, която е похитена от дракона в деня на сватбата си, изненадващо за всички. Но прицесата е изключително смела и твърдо решена да се бори за живота си. Благодарение на смелостта си открива, че драконът похитител е човек дракон – при определени условия се превръща в дракон и после отново в човек. След което тя започва битка за човешкото в дракона, който се влюбва в нея.

Историята има неочакван обрат. Човешката природа в дракона започва да взима превес над драконовата след огромни вътрешни битки със своята родова проклетия и той решава да върне принцесата на любимия й годеник, който междувременно е тръгнал да я търси и да убие веднъж завинаги дракона. Ако и да е горд наследник на първия Драконоубиец, младият годеник на Мирослава Игор се отказва да търси и да се бори за принцесата, нежелаейки да поема рискове и опасности за живота си.

Връщайки се при Игор, принцеса Мирослава установява, че вече е обикнала много повече дракона, който се бори на живот и смърт за човешката си природа и за нея, отколкото гордия си годеник, който не желае да полага големи усилия за бъдещето им.

Историята разкрива една много интересна страна на човешката природа: че битката за бъдеще се печели от онзи, който разпознава и вижда много „драконовски“ същности в себе си и се бори с тях. Такъв човек е много по-привлекателен от онзи, който се смята за достатъчно добър в собствените си очи, красив и горд наследник на хубав род.

Борейки се с хищническата си природа, човекът дракон преодолява самотата си и проклетията, която тегне над него. Голямата драма на съвременния човек е, че не осъзнава колко много драконовски същности живеят в него и търси решение на проблемите основно навън – копнее за промяна на хората, които среща. А древните свещени книги говорят, че единствения начин да промениш света е като променяш себе си. Дори много християни днес основно се молят за промяна на близките си, пропускайки факта, че тази промяна започва от самите тях и се постига чрез тяхната вътрешна лична битка със своите демони – страхове, страсти, желание да се налагаш, да се инатиш, да не се вслушваш в никакви съвети, винаги да се виждаш прав и да не приемаш забележки, да си горделив и т.н. Всичко е възможно не за този, който просто вярва, че ще станат нещата и има голяма вяра за това, а за онзи, който разпознава какви същности живеят в него и ги побеждава. Това е вярата, която е и виждане, и себепознание, и разпознаване кой точно ти е врагът. Тя е, която променя световете и съдбите. Желанието да променяш хората и да измолиш Бог от небасата да простре своята милостива ръка над живота ви и да го подреди е твърде наивно разбиране за действието на Божествената премъдрост, която иска човекът в много по-голяма степен да добие власт над живота си именно чрез собствената си промяна и власт над различни състояния и драконовски реакции и мисли.

Древната концепция за победа над злото е свързана с убиване на триглав змей, който изяжда девиците и отнема бъдещето, и е в противоречие с модерните теории да обикнем и приемем себе си докрай, такива каквито сме, да не съдим нито себе си, нито другите, защото това означава да обикнем и злото в себе си, и в другите и да сме безотговорни към него. Докато човек е призван не само да отсъжда между добро и зло, но да се обучи да го разпознава, когато е прикрито зад различни маски и да води битките си на тази основа.

Интересна е и трансформацията на принцесата. В началото тя копнее Игор да я открие и спаси, вярвайки наивно в неговата храброст и любов, които той не притежава. В любовта човек много пъти си въобразява, че любимият му има качества, които той харесва, но истинските качества се виждат в ден на изпитание. Но принцесата скоро разбира, че е способен да обича истински само човек, който се бори със себе си, а не човек от елитен род или с положение. И в крайна сметка призовава дракона да я вземе за съпруга.

Интересен момент в живота на принцесата е, че тя в крайна сметка получава този, когото призовава. Но тя не копнее за спокоен и нареден живот с Игор, за пари и придобивки, а обиква битките на един човек с много проблеми относно бъдещето. И тя овладява дракона, ако и пътят за това да не е лек.

Най-ценното в копнежите, които носят благословение, е да копнееш не просто да си наредиш живота с всички важни придобивки като Игор, а да обикнеш повече от всичко битката за победа над всяка проклетия и мрак,  над животинските страсти, хищната природа и в своя живот, и в живота на близките си. Мирослава приема битката на човека дракон за своя лична битка, ако и да е принцеса с достолепна красота и дъщеря на княз.

И така, както е казал К. С. Луис – на земята няма неутрална територия, за всеки инч се борят и дяволът и Богът; или казано още – и драконът, и човекът се борят за бъдеще. Но бъдещето принадлежи на онзи, който победи дракона.

К. Могиларска