/В търсене на Изгубеното царство, Анна Манева. Избрани стихотворения/

Equus*

Очите ти са пълни с миролюбие и благост
Ушите ти наострени за неизвестното
Събрана в теб е цялата грация  и мощ
Сила в краката ти, но тежест на гърба ти
Тежестта на цялата човешка душа
Мисли, емоции, чувства, вълнения
И ти все така си в смирение
Кой да дръзне този мир да наруши
И хармонията между теб и мен да разруши?
Усещам вятъра в косите ми
Заедно с гривата ти галеща ръцете ми.
Сърцето ми заедно с твоето бие
Отведи ме надалеч
Далеч от всяка хорска реч
Мислите си да събера и хаоса в главата си да подредя.

*от латински „кон“

Порталът на сърцето ми

Има ли такъв достоен
Да вземе и да разпечата
Печатите на мойта тайна книга
Да изгори съмненията, страха, скръбта
Да хвърли страниците опетнени
В огъня на вечната забрава
Да потуши всяка грешна представа, илюзия
Освети отново вътрешната ми стая
Ти не си просто кой да е
А Ключарят на залостената тъй дълго
В мен врата

Царство на Светлината

И ще блесне над теб пак Светлина“

Къде е Царството без  което не мога?
Къде е светът без злини  и тревога?
Поисках аз очите си да отворя
Да виждам, да чувам, да мога
Поисках от Бога.
И Светлината в душата ми се откри
Всяко съмнение сломи, всеки страх разруши
Видях къде е Царството Небесно
Не е нито далеч, нито по пътя е лесно
Отрих го там в сърцето ми, когато то се смири.

Коридор на изборите

Видях от едната си страна градина
Как през  портите й стъклени да мина?
От другата страна – черна врата;
Огнени дръжки, сиви ключалки
Викове отекващи; тропот безспирен
И някак ми се стори, другата врата се отвори
Вървя по коридора между двете врати
Нещо ме придърпа за да ми говори
„Там щастието си няма да намериш,
Много неща ще се наложи да си жертваш“
Дали? Не мисля. Млъкни, махни се.
Затичах се без да се обръщам
Със сърце изпълнено с надежда
В мига облякох бялата си одежда

Езикът Ти

Езикът Ти – огнено горещ
Силен и дълбок
В образа си сътворява, руши, облагородява
Напомня на пролетен поток
Колкото красив и мелодичен
Както е и първичен
Всяка мравка, всеки гълъб
От човек до жълъд
Без твоите думи живи
Те са нищо
Дай ми аз да го разбирам
Небесни порти да отварям
Душевни мъки да разбивам
В  дълбоките Ти тайни да навлизам
Езика, езика на любовта
Копнея да разбера

Думи

Думи сипещи се непрестанно
Сипещи се от езера, водопади
Но и от блата
Думи на Светлина; на Зората и Звездите
Но и думи мръсни, гибелни
В капана улавящи човека
Мръсни слова… от мръсни духове
Но тук ще дойде и дъждът кристален
Чист и бистър
И всяко слово, мисъл нечестиви
Ще отмие
В тишината ще го чуеш
В сърцето ти ще проговори
Сетне ще отекне и във Вечността

Сияйният град

Самотен град
С пусти улици и празни домове
Празни не от хора, а от светлина
Застанах и зачаках
Зачаках изгрева заличаващ
Всяка самота и болка
страх апатия мрак
единствено почнах да строя
за души милеещи
за тоя град
града на Светлината.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0