Същност и граници на научното обяснение – извадка от книгата “Погребала ли е науката Бога?” с автор Джон Ленокс /професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет/
Науката обяснява. За много хора в това се крие нейната сила и очарование. Природните науки ни дават възможност да разберем това, което преди не сме разбирали; а като ни дават разбиране, те ни дават и власт над природата. Но какво имаме предвид, когато казваме, че „науката обяснява“? На обикновен език ние считаме едно обяснение за успешно, когато човекът разбере ясно нещо, което преди не е разбирал. Но трябва да се опитаме да прецизираме какво разбираме под „процес на обяснение“, защото той има различни аспекти, които често се объркват.
Първо, едно от ключовите вярвания на научния материализъм е, че науката може да обясни всичко. Философът и математик Бертран Ръсел формулира това така: „Всяко знание, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае.“ Този възглед се нарича сциентизъм.
Учените, които застъпват този възглед, разглеждат всякакви приказки за Бог, религия и религиозни опитности като намиращи се извън обсега на науката и следователно като не обективно истинни. Разбира се, те признават, че много хора имат представи за Бога; виждат също, че мисленето за Бога може да има емоционални и дори физически ефекти, някои от които да са полезни. Но те считат, че мисленето за Бога е като мисленето за самодиви и таласъми — от това, че мислите за тях и им се радвате или се страхувате от тях, не следва, че те съществуват. Затова учените, за които говорим тук, (понякога, но, както видяхме, не винаги) спокойно оставят хората да си мислят, ако искат, за Бог и религия, стига да не претендират, че Бог има някакво обективно съществуване или че религиозната вяра е познание. Науката и религията могат да съществуват мирно заедно, стига религията да не навлиза в областта на господство на науката. Само природните науки могат да ни кажат кое е обективно истинно; само природните науки могат да дават познание.
Някои елементи от тези предположения и претенции са толкова странни, че предизвикват към непосредствен коментар. Например претенцията, че единствено науката може да установява истина. Ако това твърдение беше вярно, то щеше да означава края на много дисциплини, изучавани в училищата и университетите. Преценката за литература, изкуство, музика, а и самият предмет на така наречените социални науки са изцяло извън обсега на природните науки, които понякога се наричат просто „науката“. Природните науки не могат да ни кажат дали едно стихотворение е лошо или е творба на гений. Как биха могли да ни кажат дали една картина е шедьовър или цветна цапаница? Едва ли чрез анализ на боите. Етиката също е извън обсега на природните науки. Те могат да ви кажат, че ако сложите стрихнин в чая на един човек, той ще умре от това. Но природните науки не могат да ви кажат дали от морална гледна точка е правилно или погрешно да сложите стрихнин в чая на баба си, за да наследите имотите й малко по-рано.
Може би една проста илюстрация ще ни помогне да схванем същността. Нека си представим, че моята леля Матилда е изпекла прекрасен сладкиш, който предоставя за анализ на група водещи учени. Аз, като церемониалмайстор, ги моля да дадат обяснение на сладкиша и те се заемат за работа. Специалистите по хранене ще ни кажат точните калории и хранителната стойност на сладкиша. Биохимиците ще ни информират за структурата на протеините, мазнините и пр. Химиците ще установят качествения и количествения химически състав, физиците може би ще анализират сладкиша за елементарните частици, от които е съставен. А математиците несъмнено ще ни представят набор от елегантни уравнения, описващи поведението на тези частици. И така, когато всички тези експерти ни дадат изчерпателни описания на сладкиша, всеки от гледна точка на своята научна дисциплина, ще можем ли да кажем, че сладкишът е напълно обяснен? Разбира се, ще имаме описание как е направен и каква е връзката между различните му съставки. Но нека предположим, че задам на групата експерти един последен въпрос: „Защо е направен този сладкиш?“ Закачливата усмивка на лицето на леля Матилда показва, че тя знае отговора, защото тя е направила сладкиша, и то с определена цел. Но всички експерти по хранене, биохимия, физика и математика няма да могат да отговорят на този въпрос. Техните науки, които превъзходно се справят с природата и структурата на сладкиша, отговарят на въпроса „как“, но не могат да отговорят на въпроса „защо“. Всъщност, единственият начин някога да получим отговора е, ако леля Матилда ни го разкрие. Но ако тя не ни го разкрие, никакви научни анализи няма да ни просветят.
Да се твърди, че понеже природните науки не могат да ни кажат защо леля Матилда е изпекла сладкиша, ние не можем никога да знаем отговора, е явен абсурд. Всъщност твърдението, че науката е единственият път към истината, е недостойно за самата наука, както отбелязва лауреатът на Нобелова награда сър Питър Медавар: „Няма по-бърз начин, по който един учен може да дискредитира себе си и професията си, от този да заяви направо – особено когато не се изисква никакво заявление — че науката има или скоро ще има отговор на всички въпроси, които си струва да бъдат задавани, и че въпросите, които не допускат научен отговор, в някакъв смисъл изобщо не са въпроси или са „псевдовъпроси“, които само глупаци биха задавали и на които само наивници биха твърдели, че могат да отговорят.“ Медавар продължава: „Съществуването на ограничение за науката обаче става ясно от нейната неспособност да отговори на детински прости въпроси, свързани с първите и последните неща, като например: „Как е започнало всичко?“, „Защо всички ние сме тук?“, „Какъв е смисълът на живота?“ Той добавя, че за отговорите на такива въпроси трябва да се обърнем към художествената литература и религията.
В светлината на всичко това някои изказвания на Питър Аткинс звучат съвсем неадекватно: „Няма нищо, което не може да бъде разбрано.“ „Няма причина да предполагаме, че науката не може да се справи с всеки аспект на съществуванието.“ И не е учудващо, че за тази универсална компетентност трябва да се плати огромна цена: „Науката не се нуждае от цел и смисъл … цялото изключително, прекрасно богатство на света може да се изрази като растеж от бунището на безцелното, взаимосвързано разлагане.“ Интересно какво би казала леля Матилда за това окончателно обяснение на факта, че тя е направила сладкиша за рождения ден на своя племенник Джими. Едно е да се твърди (с право), че науката не може да отговаря на въпроси за смисъла и целта на нещата. Съвсем друго е да се отхвърли самата цел като илюзия. Но всъщност Аткинс просто довежда своя материализъм до неговото логично заключение.
И накрая, твърдението, че единствено науката може да води към истината, само по себе си не е резултат от науката. Как тогава би могло да е истина? Така то противоречи само на себе си и е безсмислено. Но твърдението, че науката е ограничена, не оскърбява науката. Напротив. Точно тези учени, които правят пресилени твърдения за науката, я излагат на присмех и я компрометират. Те неволно и може би несъзнателно са се отклонили от науката и са навлезли в областта на митологията.
