Същност и граници на научното обяснение – извадка от книгата “Погребала ли е науката Бога?”  с автор Джон Ленокс  /професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет/ 

Науката обяснява. За много хора в това се крие нейната сила и очарование. Природните науки ни дават възможност да разберем това, което преди не сме разбирали; а като ни дават разбиране, те ни дават и власт над природата. Но какво имаме предвид, когато казваме, че „науката обяснява“? На обикновен език ние считаме едно обяснение за успешно, кога­то човекът разбере ясно нещо, което преди не е разбирал. Но трябва да се опитаме да прецизираме какво разбираме под „процес на обяснение“, защото той има различни аспекти, които често се объркват.

Първо, едно от ключовите вярвания на научния мате­риализъм е, че науката може да обясни всичко. Философът и математик Бертран Ръсел формулира това така: „Всяко зна­ние, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае.“ Този възглед се нарича сциентизъм.

Учените, които застъпват този възглед, разглеждат всякакви приказки за Бог, религия и религиозни опитности като намиращи се извън обсега на науката и следователно ка­то не обективно истинни. Разбира се, те признават, че много хора имат представи за Бога; виждат също, че мисленето за Бога може да има емоционални и дори физически ефекти, ня­кои от които да са полезни. Но те считат, че мисленето за Бога е като мисленето за самодиви и таласъми — от това, че мислите за тях и им се радвате или се страхувате от тях, не следва, че те съществуват. Затова учените, за които го­ворим тук, (понякога, но, както видяхме, не винаги) спокойно оставят хората да си мислят, ако искат, за Бог и религия, стига да не претендират, че Бог има някакво обективно съ­ществуване или че религиозната вяра е познание. Науката и религията могат да съществуват мирно заедно, стига рели­гията да не навлиза в областта на господство на науката. Само природните науки могат да ни кажат кое е обективно истинно; само природните науки могат да дават познание.

Някои елементи от тези предположения и претенции са толкова странни, че предизвикват към непосредствен ко­ментар. Например претенцията, че единствено науката може да установява истина. Ако това твърдение беше вярно, то щеше да означава края на много дисциплини, изучавани в училищата и университетите. Преценката за литература, изкуство, музика, а и самият предмет на така наречените со­циални науки са изцяло извън обсега на природните науки, ко­ито понякога се наричат просто „науката“. Природните на­уки не могат да ни кажат дали едно стихотворение е лошо или е творба на гений. Как биха могли да ни кажат дали една картина е шедьовър или цветна цапаница? Едва ли чрез ана­лиз на боите. Етиката също е извън обсега на природните науки. Те могат да ви кажат, че ако сложите стрихнин в чая на един човек, той ще умре от това. Но природните науки не могат да ви кажат дали от морална гледна точка е правил­но или погрешно да сложите стрихнин в чая на баба си, за да наследите имотите й малко по-рано.

Може би една проста илюстрация ще ни помогне да схванем същността. Нека си представим, че моята леля Матилда е изпекла прекрасен сладкиш, който предоставя за ана­лиз на група водещи учени. Аз, като церемониалмайстор, ги моля да дадат обяснение на сладкиша и те се заемат за рабо­та. Специалистите по хранене ще ни кажат точните кало­рии и хранителната стойност на сладкиша. Биохимиците ще ни информират за структурата на протеините, мазни­ните и пр. Химиците ще установят качествения и количе­ствения химически състав, физиците може би ще анализи­рат сладкиша за елементарните частици, от които е съста­вен. А математиците несъмнено ще ни представят набор от елегантни уравнения, описващи поведението на тези час­тици. И така, когато всички тези  експерти ни дадат изчер­пателни описания на сладкиша, всеки от гледна точка на сво­ята научна дисциплина, ще можем ли да кажем, че сладкишът е напълно обяснен? Разбира се, ще имаме описание как е напра­вен и каква е връзката между различните му съставки. Но не­ка предположим, че задам на групата експерти един последен въпрос: „Защо е направен този сладкиш?“ Закачливата усмив­ка на лицето на леля Матилда показва, че тя знае отговора, защото тя е направила сладкиша, и то с определена цел. Но всички експерти по хранене, биохимия, физика и математика няма да могат да отговорят на този въпрос. Техните науки, които превъзходно се справят с природата и структурата на сладкиша, отговарят на въпроса „как“, но не могат да от­говорят на въпроса „защо“. Всъщност, единственият начин някога да получим отговора е, ако леля Матилда ни го разк­рие. Но ако тя не ни го разкрие, никакви научни анализи няма да ни просветят.

Да се твърди, че понеже природните науки не могат да ни кажат защо леля Матилда е изпекла сладкиша, ние не мо­жем никога да знаем отговора, е явен абсурд. Всъщност твърдението, че науката е единственият път  към истина­та, е недостойно за самата наука, както отбелязва лауре­атът на Нобелова награда сър Питър Медавар: „Няма по-бърз начин, по който един учен може да дискредитира себе си и професията си, от този да заяви направо – особено когато не се изисква никакво заявление — че науката има или ско­ро ще има отговор на всички въпроси, които си струва да бъдат задавани, и че въпросите, които не допускат научен отговор, в някакъв смисъл изобщо не са въпроси или са „псевдовъпроси“, които само глупаци биха задавали и на които са­мо наивници биха твърдели, че могат да отговорят.“  Медавар продължава: „Съществуването на ограничение за наука­та обаче става ясно от нейната неспособност да отговори на детински прости въпроси, свързани с първите и последните неща, като например: „Как е започнало всичко?“, „Защо всички ние сме тук?“, „Какъв е смисълът на живота?“ Той до­бавя, че за отговорите на такива въпроси трябва да се обър­нем към художествената литература и религията.

В светлината на всичко това някои изказвания на Питър Аткинс звучат съвсем неадекватно: „Няма нищо, ко­ето не може да бъде разбрано.“ „Няма причина да предпола­гаме, че науката не може да се справи с всеки аспект на съще­ствуванието.“ И не е учудващо, че за тази универсална ком­петентност трябва да се плати огромна цена: „Науката не се нуждае от цел и смисъл … цялото изключително, прекрас­но богатство на света може да се изрази като растеж от бунището на безцелното, взаимосвързано разлагане.“  Инте­ресно какво би казала леля Матилда за това окончателно обяснение на факта, че тя е направила сладкиша за рождения ден на своя племенник Джими. Едно е да се твърди (с право), че науката не може да отговаря на въпроси за смисъла и цел­та на нещата. Съвсем друго е да се отхвърли самата цел ка­то илюзия. Но всъщност Аткинс просто довежда своя ма­териализъм до неговото логично заключение.

И накрая, твърдението, че единствено науката може да води към истината, само по себе си не е резултат от нау­ката. Как тогава би могло да е истина? Така то противоре­чи само на себе си и е безсмислено. Но твърдението, че наука­та е ограничена, не оскърбява науката. Напротив. Точно те­зи учени, които правят пресилени твърдения за науката, я излагат на присмех и я компрометират. Те неволно и може би несъзнателно са се отклонили от науката и са навлезли в областта на митологията.