Вярата,

Роман Кисьов

На планината казваш да се вдигне
и да слезе във морето
И слиза и потъва планината –
суровата и стръмна планина
на отчаянието и страха
потъва
във водите на душата

Заповядваш на дъжда да спре
Дъждът охотно ти се покорява
И спира в миг този страшен и съдбовен
дъжд от огнени изгарящи стрели
И след бурята от чувства грейва ярко
божествена дъга
във небето на душата

Казваш на камилата да мине
през иглено ухо
И минава тя – камилата на навика
преминала пустиня от безлични дни
минава тя през тясната врата
към лековити приказни цветя
във вечната градина на душата

Обръщаш се към себе си тогава:
Тръгни – ходи по водата!
И вече стъпваш по вълните
на житейското безмилостно море
и преминаваш ти над бездната от време
следвайки Гласа на Светлината
във тишината на душата

О ние сме само едни
възрастни деца
в скута на своя Небесен Баща
който дарява само на най-верните
на най-смелите и послушни Свои чеда –
Чудеса

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0