Възкресението на Лазар

По случай Лазаровден публикуваме текст, който представя случката, станала повод за възникването на празника. Уникалното за този текст е, че той е единственият достигнал до нас писмен извор, съдържащ разказа на самия Лазар за това какво е преживял преди, по време и след собственото си възкресение. За разлика от библейския разказ, в който възкресението на Лазар е описано от външна гледна точка, т.е от хората, станали свидетели на това събитие, тук случката е разказана лично от човека, с когото е станало това чудо.

longinusСвидетелството на Лазар е записано от тракийския войник Лонгин, за когото се знае, че е римският стотник, пробол с копието си Христос на кръста. Лонгин, който е родом от Сердика, включва разказа на Лазар в книга, в която описва някои от най-паметните си преживявания след разпъването, погребването и възкресението на Иисус, в когото той познава древния Бог на трако-българите Дион-Исус (Дионис или Дионисий), почитан и под името Туонх-Ра (Тангра). Написаната от Лонгин книга става известна в историографията като книгата “Лонгинус” и е поместена в сборника “Тракийските хроники”, включващ документи, свързани с произхода и историята на трако-българите, а и на човечеството като цяло.

Публикуваният откъс от книгата “Лонгинус” започва със сън, който сънува Лазар една нощ, след като със сестра си Мария разговарят за Иисус и Неговата природа и произход. След този сън Лазар се разболява и умира, а после е възкресен от Иисус. В разказа на Лазар за това какво е преживял при смъртта си могат да се открият доста сходства с описанията, дадени от хора, преминали през подобни състояния и върнали се към живота, включително в съвременността – което е показателно, че Бог продължава да възкресява хора и в днешно време, било чрез “достиженията на модерната медицина”, било чрез “късмета”, или по някакъв друг начин (все пак трябва да се отбележи, че Лазар очевидно не е бил изпаднал просто в клинична смърт за няколко минути или часа, а е бил погребан от няколко дни, когато Иисус го е възкресил). От текста могат да се почерпят доста ценни познания за връзката между физическия и духовния свят, за отвъдните измерения, в които човек попада след смъртта си, и най-вече за силата на Бог Иисус и Неговото Име, на Когото се подчиняват всички същества – небесни, земни и подземни.

Възкресението на Лазар

(“Тракийските хроники”, книга “Лонгинус”)

 Накрая съм заспал и сънувах най-странен сън, толкова странен и толкова жив, че докато го сънувах, мислех, че се случва наистина. В съня си видях цезарева колесница и един като Цезаря, седящ в нея, а конете бяха четворка и бяха най-силните и буйни коне, които съм виждал. И галопираха твърде бързо по пътя си към Йерусалим и вдигаха облак от прах, който ме обгърна отвсякъде, защото стоях до самия път. И в тропота и в глъчката, и в цвиленето на конете настъпи такава суматоха, че се уплаших и побягнах, но се спънах и паднах отстрани на пътя. И като се вгледах в колесницата, която направи поврат и тръгна направо към мен, с ужас видях, че всъщност впрягът не беше от коне, а от свирепи лъвове, които ревяха с пълен глас и от устата им излизаше огнен дъх. Понечих да стана и да побягна отново, но не можех да се помръдна, а само можах да извикам: “Огнената колесница и херувимите на Израилевия Бог. Боже, милост, опази ме.” И закрих очите си с ръце, за да не видя лицето на Господа, та да живея. Но видях познат лик, който ме успокои. Той проговори няколко думи на непозната реч на лъвовете и те подвиха опашки като послушни кученца, и се заумилкваха пред краката му. Вдигнах очи пак към лицето му – беше Иисус. Погледна ме, разсмя се приятелски и пак подвикна нещо на животните, които кой знае защо сега видях ясно, че са волове. Те наведоха напред дебелите си шии, послушно измучаха и затеглиха голямата волска кола напред към града, а аз останах сам на пътя, мислейки: “Ей, как ме изплаши тази волска кола, на която се возеше Иисус. Сигурно отива в Йерусалим за празника на оранта. На кого ли е колата, не вярвам той да е орач, нито сеяч. Приличаше ми първо на някакъв царски човек от дома на Цезаря. Чакай, чакай, защо видях колесницата на израилевия Бог? Какво беше това?…” И се пробудих.

Стори ми се невероятно как човек може да сънува подобни неща, но си казах: “Все пак чуден човек е този Иисус. Като седеше в Израилевата колесница, бих се обзаложил, че приличаше на някакъв Бог. Но ето, че съм жив, а човек не може да види лицето на Бога и да остане жив, дори в съня си…” Тогава си спомних думите на Мария: “Божий Син е… Какъвто бащата – такъв и синът”. Сега се сетих, че не бях чувал никога досега Бог да има Син. А ако ли имаше, кога ли се беше родил и от коя жена? Спомних си думите на самия Иисус: “Сестра ти ме познава по-добре от това да мисли, че Бог Отец ме е пратил тук да си намеря жена” и “Имам много по-важна работа да върша, отколкото грижата за Рим и за Цезаря”. Нищо чудно, че го видях в колесницата на Цезаря, има нещо общо с Цезаря, но го видях и в колесницата на Бога, сигурно е права Мария, че има и нещо общо с Бога.

Не беше това обичаен сън, не можах да го прогоня от съзнанието си, този сън значеше нещо, но какво? Щях да узная много по-скоро, отколкото бих могъл да предположа. Защото се разболях.

Не само че се разболях, но се разболях тежко и легнах на легло и не можех да вдигна глава, толкова тежко се разболях. Мария и Марта повикаха някакъв лекар, даде ми да пия билка, но не помагаше. Пратиха да повикат Иисус, защото Той със сигурност щеше да ми помогне, ала Той явно беше заминал с учениците си надалеч, защото не го дочаках. Не можех да трая повече и да гледам отстрани как лежа и пъшкам. Много ми беше зле и като се унасях, видях, че излизам от стаята, хем излизам, а в същото време се гледам отстрани, че лежа на леглото с изцъклени очи. Разбрах, че съм умрял, защото видях сестрите ми да прегръщат тялото ми и да ридаят неутешимо. Дойдоха и съседите, но аз повече не чаках, а ми стана някак едно леко и светло, та политнах нанякъде към хълмовете извън града. Видях целия си живот като на длан и лицата на мнозина близки и познати. Мислех си, че вече съм в лоното на Авраам или може би в Елисейските полета, както им викаха елините. Но като бях до хълмовете, изведнъж стана тъмно и страшно. Видях кълбо от светлина, но като го приближих, ме подгониха и уловиха някакви тъмни хора, които бяха много зли и отвратителни на вид. Опитах се да се съпротивлявам, но бяха много по-силни от мен, и виках за помощ, но никой не дойде да ме отърве. Завлякоха ме в някаква тъмна стая, нещо подобно на пещера, където ме съблякоха гол и се гавриха с мен. Сложиха ме на скално корито и започнаха да го заливат с вряща вода. Изпитваха удоволствие от това, че водата ме гореше и крещях от болка. Пипаха тялото ми навсякъде с гнусните си костеливи и дълги ръце със закривени нокти и ме бодяха с нагорещени шишове, като надаваха викове на радост и удоволствие. Лицата им бяха много зли, но имаха маски, с които се прикриваха. Не бяха хора, бяха някакви странни уродливи същества от друг свят – по-скоро демони и сатани. Навсякъде имаше смрад, зловония, нечистотии, писъци на страдалци, които аз не виждах. Пещерните сводове бяха изпълнени с дим, пара и нажежени до огън. Всичко наоколо беше изпълнено с ужас и безнадеждност Тогава ме вързаха с вериги към някакъв надробен камък и тогава чух шепота на други мъртви и видях разлагащите се тела под слоевете тленни останки по пещерния под. Мракът беше неописуем и ужасът на безнадеждието изпълваше всичко наоколо. Бях в болка, този път от смразяващ студ, и при все това изпитвах ужасна жажда и глад. И пак ме грабваха същите мъчители и ме потапяха отново в гнусната смрад на пещерната стая с огъня и врялата вода, и отново се гавриха с мен по още по-гнусни начини, които ме е срам и страх даже да опиша. И отново след това ме приковаваха с веригите на студа и мрака, и ужаса на безнадеждността, където разлагащите се трупове на мъртвите стенеха от страх и ужас и от пълната безнадеждност на вечната смърт.

Вече бях сигурен, че това място е адът, откъдето душите на мъртвите не излизат никога. Нямаше Елисейски полета, не видях никакво лоно на Авраам, нямаше никой, който да ме избави, беше мъка, мъка без край. Не зная защо, но в един  момент там неочаквано си спомних за Иисус, за онзи случай, когато Го видях като Бог в Израилевата колесница със силните лъвове, които връхлитаха с победоносния си рев. Да можеше да дойде тук с тази колесница, с тези херувимски същества и да разкъса моите мъчители. О, да можеше да се случи това, бих дал всичко само и само да ме избави от това ужасно място.

И докато се молех тайно в сърцето си това да се случи, чу се страхотен тътен и бучене в недрата на земята, сводовете на пещерата започнаха да се тресат и да се срутват големи скални колони. Видях, че скалите на сводовете се държаха от големи човекоподобни колоси от камък, които се раздвижиха и стенеха от страх и болка, като че ли нещо ги плашеше и измъчваше. Чуваха се техните стонове, които се питаха: “Какво е това, кой смущава нашето царство?”

Изведнъж се разнесе силен глас като от много тръби, който произнасяше само една дума, само едно име – име, което сриваше стените на това подземно царство. Името беше “Иисус”. То се повтаряше и усилваше и вибрациите на ехото му кънтяха така осезаемо във всички подземни сводове, че отекваше като пробуждаща надежда до дълбините на човешката душа. Лицата на каменните колоси се изкривиха от ужас и болка, гърбовете им се превиваха и се гърчеха в агония, мишците им се стовариха на парчета и скалните колони рухваха една след друга. Адът се тресеше и рушеше. И видях как влиза един светъл лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, лик на доброта, топлина и спасение.

Сенките се разбягаха с вик: “Богът Слънце, Богът Син иде! Горко ни!” Веригите ми паднаха в миг. Видях очите Му и чух най-скъпия глас на света, който ми прозвуча като ангелска музика. Той ми каза: “Лазаре, излез вън!” И като протегна ръката Си към мен, улови ме с крепката Си десница и в миг на око ме изведе в света на светлината. Поех дълбоко въздух. Бях жив. Бях отново в света на живите.

Прегръщаха ме, целуваха ме и аз тях – Марта, Мария, Иисус, Петър, Йоан, всичките ученици. Не можеха да ми се нарадват и се кланяха доземи на Иисуса като на Адонай. Казаха, че съм бил от три дни погребан в гроба. Дадоха ми да пия и да ям. Едва поех малко, сложиха ме да спя. Спах, спах, спах, цели дни спах. Като се събудих, започнах живота си от начало. Вече знаех кой е Иисус и Му благодарих не като на човек, но като на Бог. Исках да съм винаги до Него. Ходех с Него почти навсякъде, исках да съм Негов ученик, да се науча на всичко от Него. Обичах Го, та кой не би Го обичал!

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0