“Причината за всяко физическо заболяване е липсата или недостигът на вода; причината за всеки духовен проблем е липсата или недостигът на Слово. Водата е образ на Словото – източникът на живота. Както тялото не може без вода, така и душата не може без Слово.”

“Водата управлява всичко в организма, така както Словото управлява всичко във вселената.”

“Божието Слово сътворява и управлява всичко, включително като се проявява под формата на вода във физическия свят.”

Хроничното обезводняване на клетъчно ниво е много болезнено и води до преждевременна смърт. Първите външни признаци на обезводняването досега са считани за болести с неизвестен произход.

Причината, поради която медицината стана толкова сложна и скъпа, се дължи на неимоверното нарастване на финансовите разходи за медицински изследвания и за производството на фармацевтични продукти. За да насърчат продажбата на своите продукти, за рекламирането на които се изразходват редовно огромни средства, добре платените търговски посредници спекулират с привидно огромния им оборот, а и много от лекарите, примамени от допълнителни премии, препоръчват тези медикаменти. Пациентите ги вземат, въпреки че медикаментите не ги лекуват. А и лекарствата съвсем нямат подобна цел! Важното е пациентите да се лекуват! По този начин търговията с лекарства процъфтява. И това не е единственият срамен и неразрешим проблем на медицината. Ориентираният към техниката напредък в медицината е резултат от производството на апарати, които допринасят за повишаването на медицинските разходи. Медицинските учебни заведения и научно-изследователските институти твърде много зависят от подкрепата на медицинската индустрия. Така изследванията в медицината се насочват според желанията на индустрията, която дава пари за онези проекти, които й обещават печалби. Но могат да се споменат и някои по-радостни неща. Беше направено откритието, че човешкият организъм чрез редица мъдри индикатори показва недостига си от вода — като признак за бедственото му положение при обезводняване и жажда. Тялото притежава много повече възможности, за да сигнализира за бедственото положение, освен чрез пресъхването на устата. Очевидно най-голямата трагедия в историята на медицината е фактът, че лекарите не разбират различните симптоми на организма, на нуждата от вода. Обикновено те се задоволяват да лекуват хроничното обезводняване на тялото с химически средства и с медицински процедури. Това е съвсем очевидна кардинална грешка! Най-лошото е, че преобладаващото направление в медицината продължава да действа както досега и не обръща внимание на добрите нововъведения. Непознаването на признаците за недостиг на вода в организма е основната причина за високите разходи за здравеопазване в нашето общество. При съвременната организация на здравеопазването няма никаква надежда за подобряване на това положение, защото медицината служи само на дистрибуторите на лекарства, а не на обществото, което се нуждае от грижи за здравето.

….

Първо, защо не се изследва лечебното въздействие на водата? Защо не са направени специални изследвания дали водата, с която се поглъща дадена таблетка, е тъкмо факторът, който оказва положително въздействие върху организма, а не самата таблетка? Защо не се направят изследвания какво става с човек, който не пие редовно вода? Очевидно няма пари за изследвания на лечебните свойства на водата. Но дори и да имаше пари, тази тема изглежда недостатъчно привлекателна за университетите и изследователските центрове. И въпреки това е необходимо да се покаже на хората как други хора, засегнати от хронично обезводняване, реагират на лечението чрез приема на вода. Клиницистите в сферата на здравеопазването трябва да бъдат убедени да променят сегашните си методи на лечение. Студентите-медици по време на обучението си не научават нищо за голямото значение на водата в човешкия организъм.
По мое мнение, необходими са много обикновени и преки наблюдения, подобни на тези от публикуваните тук писма, които трябва да станат достояние на практикуващите традиционната медицина, за да накараме последните да променят своите методи на лечение. Досегашните методи служат само за поощряване на производството на химически продукти. Само слепци могат да сравняват химическия продукт с някое друго, малко известно вещество. Този специфичен метод не е подходящ за клинично изследване на болестите, предизвикани от някакъв недостиг, в конкретния случай относно въздействието на водата при различни болести, предизвикани от обезводняване на организма.

Индивидуалният физиологичен начин на реагиране на всеки отделен човек определя какви симптоми или усложнения ще настъпят при обезводняване на първо време. Затова обикновено те се приемат за симптоми на различни болести. Ще прочетете и някои писма, чиито автори са установили повече от един признак за недостиг на вода.

Намираме се в началото на нова ера в медицината. Повечето болести се предизвикват от хроничния недостиг на вода. Първоначалният план относно структурата на човешкото тяло е много по-добър, отколкото можем да си представим. Ако досега не сме разбрали как да поддържаме доброто състояние на организма, това е наша собствена грешка. От многобройни изследвания днес вече знаем как нашето тяло, състоящо се предимно от вода, дава знак, когато не пием достатъчно вода.

….

По традиция лекарите са мислители и философи. Едва от скоро те започнаха да учат предъвкана информация, за да могат да получат нужния им обем от нея в медицинските учебни заведения. В действителност предназначението на мозъка е да мисли, а за попълване на информацията трябва да служат книгите. Ако се освободим от бремето на погрешната информация относно хроничното обезводняване на организма, новите лекари отново ще станат учени и мислители. Тогава техните изявления ще се радват на необходимия респект и ще имат цената на златото, подобно на заплащането на хирурзите.

….

Тази книга трябва да се чете като любовен роман между водата и човешкия организъм, а не заради няколкото професионални понятия.

….

В нашето модерно общество широко е разпространено мнението, че чаят, кафето, алкохолът и индустриално произведените напитки са желан заместител на естествената вода в подложения ежедневно на стрес организъм. Това е елементарна, но катастрофална заблуда. Тези напитки наистина съдържат вода, но те съдържат също и дехидратиращи (обезводняващи, б. пр) съставки. Те не само извличат водата, в която са разтворени, но извличат вода и от резервите на организма! Модерният начин на живот прави хората зависими от най-различни индустриално изготвени напитки. Децата не се учат да пият вода, а стават зависими от лимонадите и соковете. По този начин доброволно се пренебрегват нуждите на организма от вода. Изобщо не е възможно да се замести водата, от която се нуждае човешкото тяло, с готови напитки. Предпочитанието към тези напитки води автоматично до изчезване на желанието да пием вода дори и тогава, когато не разполагаме с лимонада.

Засега медиците още не са осъзнали колко много химически задачи изпълнява водата в организма. Тъй като обезводняването постепенно води до загуба на някои функции на организма, различните фини сигнали, които се появяват при разпределяне на водата (поради тежка и продължителна дехидратация), се тълкуват погрешно като признаци на заболяване на тялото. Това е основната грешка, която отклонява клиничната медицина от правилната посока. Това спира лекарите да предлагат профилактични мерки или да лекуват някои от най-важните болести при хората с физиологични методи.

Когато тези сигнали се появят, организмът трябва да получи вода, която да бъде разпределена от съответния механизъм. Различните сигнали са индикатори за наличие на жажда или липса на вода („суша”) в различни части на тялото. В началото може да бъде оказана помощ чрез поемане на по-голямо количество вода, но след сигналите неуместно започва лечение с лекарства, докато състоянието на организма стане патологично и се появи болестта.

За нещастие тази грешка се прави и досега, докато стане неизбежно нарастващите симптоми и усложнения от обезводняването да се лекуват чрез все повече и повече химически средства — и тогава накрая пациентът умира! Каква ирония: твърди се, че пациентът е починал поради заболяване! Така медицината запазва своята легитимност.

Когато различните алармени сигнали за нуждата от вода в организма се потискат чрез химически вещества, вследствие на тази заблуда веднага настъпва увреждане на клетките на пациента. Хроничното обезводняване, което може да се открие чрез „болестните” сигнали, има трайно вредно влияние и върху поколението на съответния пациент.

Радвам се, че мога да насоча вниманието Ви към едно такова епохално откритие в медицината, което предизвиква промяна в парадигмата (модела) на приложната медицина. Непосредственият резултат от тази смяна на модела е от особена полза за здравето на обществото, но и снижава разходите за лечение.

Причини за заблудите в медицината

Човешкото тяло се състои от 25% твърд материал (тъкани и разтворени вещества) и 75% вода — средството за разтваряне. Мозъкът се състои от 85% вода. Когато хората започнали да изучават процесите, протичащи в човешкото тяло, научните понятия и състоянието на химията като наука са били всеобщо признати, така че автоматично се приело, че знанията, получени от химията, могат да бъдат приложени и към химията на тялото.

Затова се е считало, че всички телесни функции се направляват от комбинации на разтворените вещества. Още от първите изследвания на човешкото тяло било възприето мнението, че водата изпълнява в тялото само функциите на разтворител, на средство за запълване на определени кухини и на транспортно средство — точно възгледите, които са резултат от химическите опити в епруветките. На средството за разтваряне не се приписвали никакви други функции.

Днешната медицина е напълно убедена в това — и тези възгледи са възприети от доста време в една твърдо установена образователна програма — че разтворените вещества играят ролята на регулатори, а водата в човешкото тяло служи само като разтворител и транспортно средство. Човешкият организъм все още се разглежда като една огромна епруветка, пълна с различни твърди вещества и вода като химически незначителен опаковъчен материал.

Науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества (субстанции, които са разтворени и се транспортират чрез кръвта и лимфата) са тези, които регулират всички дейности на тялото. Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага, че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери, се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо, което очевидно е в изобилие!

Досегашното изучаване на човешкото тяло, изхождайки от това напълно погрешно схващане, се е насочвало изцяло към идентифицирането на някакво специално вещество, което да бъде посочено като причина за някое заболяване. Затова са били провеждани тестове за всевъзможни отклонения и варианти в процесите на обмяна на веществата, без да може да бъде намерено еднозначно решение за възникването на дадено заболяване. В съотвествие с това всяко лечение въздейства само успокояващо и като че ли нито едно не лекува (с изключение на лечението на бактериалните инфекции с антибиотици). Хипертонията (високото кръвно налягане) най-общо казано не се „лекува”; съответният пациент се лекува през целия си живот. Астмата не се „лекува”; болните постоянно носят в себе си инхалатора като постоянен спътник. Язвата на стомаха не се „лекува”; противокиселинните медикаменти (антиациди) трябва винаги да са под ръка. Алергията не се „лекува”; жертвата й остава зависима от медикаментите. Артритът не се „лекува; той превръща болния постепенно в инвалид и т. н.

Въз основа на описаната в началото представа за значението на водата общоприето е съхненето на устата да се възприема като сигнал на тялото за нуждата му от вода. Освен това се приема, че когато това чувство за „съхнене на устата” липсва, организмът е добре снабден с вода — може би защото основното вещество — вода — се намира в достатъчно количество и е лесно достъпно. Този медицински възглед е абсурден, погрешен и заблуждаващ; именно поради него досега да не са постигнати успехи в търсенето на трайни методи за предпазване от болестите въпреки дългогодишните и струващите скъпо изследвания.

Съществува моя публикация за наблюденията ми над 3000 пациенти с язва на стомаха, които лекувах само с вода. За първи път в историята на медицината аз открих, че и това класическо „заболяване” реагира само на вода. При клиничните наблюдения ми направи впечатление връзката между язвата и „заболяването” от жажда. При същите клинични и външни условия и други болестни оплаквания реагираха на вода. Продължилата изследователска работа потвърди моите наблюдения, а именно, че организмът изпраща многобройни фини сигнали за жажда — една хармонична сигнална система за разпределяне на наличното количество вода в периоди на обезводняване.

Моите клинични изследвания и изучаването на медицинска литература показаха, че моделът, който досега господстваше в цялата хуманна медицина, трябва да бъде променен, ако искаме да победим болестите.

Стана ясно, че практиката на клиничната медицина се опира на съвсем погрешни възгледи и на несъответстващи предпоставки. Как може да се пропуска и да не се обръща внимание на сигналната система за нарушения във водния баланс или официално отдавна напълно да се игнорира? Понастоящем пресъхването на устата е единственият възприет сигнал за обезводняването на организма. Както вече обяснихме, това е последният външен признак за екстремалното му (крайно) обезводняване. Уврежданията се получават при трайно обезводняване и като сигнал за него далеч не винаги се появява “съхнене на устата”. Изследователите много по-рано е трябвало да забележат, че организмът, за да подпомогне раздробяването и поглъщането на храната, произвежда слюнка, дори и когато останалата част от тялото е относително обезводнена.

Хроничната дехидратация означава, че организмът страда от продължителен недостиг на вода. Както и при всички останали случаи на недостиг, като например недостигът на витамин С при скорбута, недостигът на витамин В при бери-бери, недостигът на желязо при анемиите, недостигът на витамин Д при рахита и каквито и други липси да има, свързаните с този недостиг оплаквания се отстраняват чрез набавяне на липсващото вещество в организма. Затова ако открием при проблеми със здравето хронично обезводняване, стават възможни профилактиката и навременното излекуване.

Новата научна истина и новият начин за наблюдаване на човешкото тяло, който поставя хората в положение сами да прилагат профилактичната медицина, гласят следното: Веществото, което разтваря — а именно водата — е това, което регулира всички функции на организма, включително активността на всички разтворени в него твърди вещества. Нарушенията във водния баланс на организма (в обмяната на веществата на разтварящото средство) подават многобройни сигнали и по този начин сигнализират за нарушения в системата: определени оттичания, които гарантират снабдяването с вода и режима на разпределянето й, не функционират.

Нека да повторя: Всички изтичания в организма се регулират от водата и стават въобще възможни само чрез нея, затова изобилното снабдяване на тялото с вода е неизбежно. Целенасоченото разпределяне на водата е единственият начин да бъдем сигурни, че не само достатъчно вода, но и транспортираните от нея вещества — хормони, химически вещества-доставчици и хранителни вещества — достигат до жизненоважните органи. От своя страна всеки орган, който предоставя някакво вещество на разположение на организма, сам е отговорен за темпото и обема на своята продукция и за нейното предаване на водата и то в съответствие с изменящите се изисквания, определяни от мозъка. Когато водата достигне до сухите участъци, тя сама започва да изпълнява много от другите жизненоважни и отпаднали до този момент телесни и химически регулировъчни функции.

От тази гледна точка приемането на вода и разпределянето й според степенуваната важност на органите придобива огромно значение. Регулационните системи за пренасяне (хистаминът и подчинените му вещества) засилват активността си при снабдяването на организма с вода. Въздействието им не бива да се блокира постоянно от медикаменти. Трябва да разберем каква е тяхната задача и да я улесним чрез по-честото пиене на вода.

Новата парадигма (модел) позволява въвеждането в научно-изследователската работа на четвърто измерение: „време”. Това улеснява разбирането на вредния ефект от дълготрайното и нарастващо обезводняване. По този начин става възможно предсказването на физиологичните процеси, които няколко години по-късно ще доведат до появата на болести, включително и на такива, които днес се считат за генетично обусловени. Така днешният обичаен метод за симптоматично лечение чрез налучкване ще се превърне в точно медицинско изкуство. Парадигмата ще направи възможни профилактичните предвиждания.

Тъй като липсата на вода в различните части на тялото предизвиква различни симптоми и сигнали, а също води и до усложнения, наричани понастоящем болести, възможно е хората да се отнасят скептично към водата като към естествено лечебно средство. Не е възможно обикновената вода да лекува толкова много болести!

Всеки, който мисли така, затваря очите си пред новия шанс да попречи на излекуването на толкова много предизвикани от обезводняването болести. В различните глави на тази книга са публикувани няколко отзиви, за да се отворят очите на скептиците за най-значителното откритие на всички времена в областта на медицината: а именно, че водата е естествено лечебно средство за всички възможни заболявания.

/Из “Тялото жадува за вода”, д-р Ф. Батманжелидж/

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0