„Живеем с това, което имаме, но правим живота си с това, което даваме.“ Норман МакЕвън

“Великата стена” – филм, 2016 г., режисьор Джан Имоу, в ролите: Мат Деймън, Уилям Дефо, Педро Паскал, Анди Лау, Джин Тян и др.

Филмът “Великата стена” разказва история за елитна военна част, която организира защитата си на една от най-забележителните постройки в света – Великата китайска стена – през средновековието, но врагът в случая не са други народи, воюващи за територии, а митични чудовища, наподобяващи динозаври с високо развит интелект. Това е най-скъпият китайски филм, правен до момента, на стойност 150 милиона долара, изцяло на английски език. С появата си филмът отнася много критика от филмовите критици, че предлага поредната битка между герой и чудовища, зрелища, нищо ново и впечатляващо, а по-скоро разочарование за тези, които очакват исторически филм за Китайската стена, а ще гледат мит! Дали обаче това е така?

Разбира се, това е въпрос на гледна точка, но филмът е една блестяща илюстрация на новото време, в което живеем, една неподозирано добра алегория. Чудовищата, срещу които трябва да воюва човешката раса, притежават качеството ненаситност и алчност. Алчността и ненаситността им е придобила такива мащаби и ги е направила да еволюират до такава степен, че изглеждат непобедими – по-големи, по-бързи, по-опасни и по-коварни. Колкото и да звучи митологично, това е като камбана, която бие и показва накъде върви съвременният човек – погълнат от желание за себенасищане, от желание да трупа, той ще се превърне в уникално по рода си чудовище – нова раса с висок интелект, но чудовищна сърцевина. И наистина, днес човечеството е достигнало колосални размери в стремежа си да трупа, да се себенасища. Навсякъде и на всяко ниво се проповядва, че това е нещо добро. В цялото общество нагласите са да се сее в удоволствието и печалбата. Почти никой не прави нищо за другите, за да даде от себе си, а за да спечели. Атмосферата е като в сърцевината на митичната китайска планина, в която чудовищата се размножават и еволюират.

От другата страна на арената са хората – бойци, подготвяни от ранна детска възраст за битката на своя народ и живот, да се изправят срещу зверовете. Истинските хора, представителите на расата на човека, имат друг тип качества – себеотдаване и грижа: грижата за народа, грижата за човека до теб, любов! “Нашето знаме е доверието един към друг”, казва генерал Лин, предводителят на човешката защита.  Тази битка реално е между същности, които са небесни или още ангелски, и легионите от демони. И точно този тип битка се разиграва всеки ден в живота на съвременния човек, или поне на онзи, който смята да воюва за оцеляването на „човешкото“ в себе си, и битката е на живот и смърт. Същото нещо се случва и с героя на Мат Деймън – генерал Уилям Шоу, който не желае да води такава битка: той е воювал винаги за печалба – храна и пари,  и иска просто да си вземе користите и да се маха. Но в един момент започва да  осъзнава, че тази битка ще стигне и до него. Човек колкото и да иска да избяга от нея – да се изправи срещу алчността и себенасищането, не може, защото това е и негова битка, рано или късно ще види последиците от този тип мислене и действие и трябва да вземе страна.

 

И както разказва сюжетът на филма, все пак „човешките качества“ – да се грижиш и да отдаваш себе си – са по-велики и те ще останат , а както казват древните писания – „те ще наследят земята“, защото са образ небесен, образ благороден, поведение, в което има плод.

И така, на помощ на  бойците, на пръв поглед напълно обречени на провал, идват книгите от древни времена, в които има мъдрост как да победят чудовищата. Истината е, че човек не може да победи в подобна битка само с ентусиазъм и желание, тя изисква  задълбочаване и изследване на мъдростта от древни времена. Какъв е отговорът на древността за битката със злото днес? Древните свещени книги наистина разказват, че този вид битка е откакто свят светува и няма нищо ново под слънцето, което вече да не е било, но разказват и за сътворяването на света – чрез Единия Творец, който е раздал себе си и сътворил световете от себе си, и всичко живо съществува чрез Него, за да го има в този вид, в който ние го виждаме и ползваме. И ако човекът е създаден да бъде по образ Божествен, то неговата задача е същата – да раздава себе си и така да сътворява от себе си световете, в раздаване, грижа и любов. Материалистичната теория, която отрича Твореца заедно с битките и изборите, към които Той предизвиква хората, не може да реши проблемите с човешката душа – свеждайки душевните процеси до мозъчни процеси, тази теория не предлага път за спасение от чудовищните същности в човека. Материализмът предлага на хората по-скоро деградация на всички нива – семейство, общество, политика, култура. Хората стават все повече роби на „чудовищни същности“ в себе си, без надежда и без светлина как да се преборят с тях. А  във филма отговорът на древността е свързан със силата на магнита. Той приспива и обезсилва чудовищата. Магнитът е интересен образ, той е тяло със собствено магнитно поле и със способност да привлича и отблъсква феромагнитни материали като например желязото, също така през 12-13 век магнитите са използвани за компаси. Интересното за  магнита като отговор е, че служи за компас – образ на умението да знаеш посоките, да разбираш откъде идваш и накъде отиваш. В чудовищните същности няма посока и цел, има само „сега“, докато Творецът  обяснява на всеки човек откъде идва и накъде отива, и за какво да се готви. При магнита има привличане и отблъскване – или образно казано, има “да” и “не”, умението човек да казва на определени качества и предизвикателства “да”, а на други – “не”, да има разделяне на добро и зло, различаване на същности. Защото именно в различаването и назоваването на доброто и злото има брод, има път в безизходицата. И така, ще завърша с една мисъл на Норман МакЕвън: „Живеем с това, което имаме, но правим живота си с това, което даваме.“

Автор: Керанка Бинева