ВДЪН ГОРИТЕ – КОМЕНТАР НА ФИЛМА

„Вдън горите“ (на английски: Into the Woods) е американски музикален фентъзи филм от 2014 г. на режисьора Роб Маршал. Сценарият, написан от Джеймс Лапайн, е базиран на едноименния мюзикъл от 1986 г. на Лапайн и Стивън Сондхайм. Сценарият се базира на четири популярни приказки – английската приказка  „Джак и бобеното зърно“, „Рапунцел“  и „Червената шапчица“ по версията на Братя Грим и „Пепеляшка“ по версия, в която принцът заповядва да се намаже стълбището на двореца със смола, за да не може да избяга, както и в която тя нарочно изпуска пантофката си.

Тези четири  приказки са вплетени в  един общ сюжет с добавени  хумористични елементи и осъвременени с  „модерните“ за времето ни  концепции за отношенията между хората.

Филмът носи загадъчното заглавие „Вдън горите“, защото всички сюжетни линии  и приказки се преплитат  вдън гората, като образ на дълбините на  човешката душа – какво крие в себе си душата на нашия съвременник, тайните помисли на сърцето му.

Фентъзи приказката започва с драмата на семейство пекари, които не могат да имат дете. Пекарят е братът  на Рапунцел, а тяхната майка също не е можела първоначално да има дете и мъжът й е откраднал чудноватата „рапица“ от намиращата се в съседство градина на зла магьосница и така се е появила Рапунцел. Магьосницата, за да си отмъсти, освен че отнема Рапунцел от семейството, наказва с проклетия брата на Рапунцел – след като  се задоми, да няма потомство.

witch-and-bakerТук е засегната болната тема на нашето съвремие – за трудното зачеване и сдобиване с рожба и източниците за помощ в ситуация на подобна житейска драма. Семейството пекари, ако и да живеят скромно и в скръб без желаната рожба, живеят и в любов и вярност един към друг. Като типични съвременни хора, те се обръщат за помощ и съвет обаче към магьосница. Днес масово хората при всеки
по-сериозен проблем  търсят  решението в  разваляне на магии от магьосници, съвети от гледачи на бъдещето и всякакви „духовни“ учители, които обещават лесни решения, но
укриват цената на тяхната „помощ“ поради невежеството на запитващите ги. Същото се случва и с пекарите: те прибягват до помощ от духовните сили, които всъщност са им причинили страданието – злата магьосницата, която им е направила черната магия.  Споразумяват се с нея да изпълнят определени нейни прищевки – да сътворят магия за вечна младост за магьосницата, и срещу това да получат разваляне на тяхната магия за бездетие и сдобиване с дълго желаната рожба. Но каква е съдбата им щом изпълняват своят облог и получават така желаната „рожба“ – жената на пекаря  пропада в пропаст в гората и умира. Прибягването до магьосници – witch-into-the-woodsврачки, баячи, гадатели и други освобождаващи от страдания и лекуващи, правещи „бяла магия“ – винаги представлява прибягване до услугите на дявола и може само да усили злото и да причини нещастия, като в случая – смърт на съпругата. Затова във филма се пее, внимавай какво си пожелаваш – мечтите са деца, които се раждат. И ако човек подхожда незряло и наивно и при раждането им призовава сили, за които нищо не знае  и не го интересуват, освен крайния резултат може да роди „уродливо“ дете. Защото божественото и доброто идват само ако ги поканиш, ако ги призовеш, ако търсиш да ги намериш, докато злото идва неканено в дома, точно като магьосницата, агресивно и заплашително и основно владее човека чрез страховете и болките му. Затова всеки един има да прави своя избор – дали ще храни страховете и раните си и ще кани магьосници, или ще храни надеждата си, любовта си, вярата си и ще кани ангели. Защото хранейки ги, те порастват. Раните стават язви, магиите носят проклятия. А надеждата и вярата, хранени, създават гнездо на небесни птици – канят ангели в живота  на хората, които да им служат.

Вторият сериозен проблем, който крие дълбините на душата на съвременния човек, е проблемът  за любовта, копнежът по нея и изневярата. Тук представител е принцът, който се влюбва в Пепеляшка.

into-the-woods-cinderella-prince

Принцът тича след Пепеляшка, докато тя всяка вечер бяга от бала и докато все още не може да я притежава. Но щом минава сватбата и тя е вече е „негова“, той е спокоен и си позволява да й „изневери“ в гората – с жената на пекаря. Изповедта на неговата душа е: „Аз не съм учен да съм верен, а да съм очарователен.“ Това е също типичен модел на поведение на съвременния човек – за него е важно да е очарователен и да получава това, което иска. Да тича само след тръпката. Той заявява на Пепеляшка, че е обичал онази Пепеляшка, която е трябвало да гони. Реално обича копнежа да притежава, копнежа да е влюбен, но да си постоянен в Любовта и постоянно влюбен са две различни неща /Волтер/. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Ако мечтите му се простират само дотам да очарова и да храни  егото си, той е твърде малък за „големия“ свят на любовта и никога няма да може да стигне до него, защото той е за „Пораснали“ деца. Зад голямата любов обикновено стои голяма история – историята на човешката  душа, която е търсила да излезе от повърхностни и посредствени пътища и преживявания, която  се е докоснала до мистерията на „даването“. Защото накрая човек получава само онази любов, която сам е раздал!

red-riding-hood-into-the-woodsДруга интересна тема е образът на Червената шапчица. Съвременната „Червена шапчица“, която трябва да се погрижи за баба си, е вечно гладна и изяжда голяма част от храната на баба си по пътя, което колкото хумористично, толкова и трагично показва една друга страна на съвременния човек – непрекъснато е преследван от глад, който не може да засити – този глад е и за храни, и за преживявания. В глада си за преживявания тя се сприятелява с най-големия си враг – вълка, който я развежда из чудни места в гората, през което време използва наивността й да разбере нейната „тайна“ – къде живее баба й, за да я погуби. Това също е много актуален проблем – наивното сприятеляване с врага от младите хора: врагът могат да бъдат наркотици, всякакъв вид „екстази“ wolf-into-the-woodsпреживявания, които предлага „вълчият“ ни свят – с цел да те изяде. Когато човек мисли само за това да яде и  да изконсумира този свят с всички негови преживявания, на практика той е този, който бива изяден и изконсумиран, както вълкът изяжда и Червената шапчица, и баба й. И само ловецът, който живее в човека – онази човешка способност и желание да имаш власт над „дивото и животинското в душата си“, която мисли само да яде по примера на животните, а не  търси да има даващо и осъзнато естество, разбирането на вредността за самия човек на такъв модел на поведение и неговото умъртвяване, води до умението  човек  да убива вълците по пътя си – спасителни  същности, които избавят душата от нейната участ да бъде жертва на вълчи планове. Мнозина млади днес са твърде „самоуверени“ и „наивни“, ходейки из градините, които вълчата природа на света им предлага, не знаят за изненадите в мислите на вълка – „Колко е чудно да разговаряш с храната си!“

jack-into-the-woodsДжак от приказката „Джак и бобеното зърно“ пък  завързва приятелство с Червената шапчица и иска да се направи на велик и невероятен, за да спечели възхищението й. От неговите бобени зърна наистина изникват огромни дървета до небето,  но вместо копнежа по „небето и неговите богатства“, които му дават дърветата великани и магията на бобените зърна в оригиналната приказка, съвременният Джак използва „небесните и вълшебни“ дарове, за да се доказва пред жена и да се прави на нещо, което не е! Няма го копнежът по небесното и вълшебствата, които то крие, по арфата, която пее чудновати песни, а на негово място младежите имат копнежа основно да се доказват пред жени и да правят глупости. Но Джак все пак пораства и поема отговорността за извършените глупости, влизайки в тежка битка с великаните. Защото няма друг път за порастване на душата освен битките, които са като двигател на вътрешния живот на човека и неговото порастване.

into-the-woods-rapunzelЕдинствено Рапунцел и нейният принц си остават верни и щастливи, може би защото именно душите им са готови да пострадат един за друг – принцът на Рапунцел ослепява заради нея, а самата Рапунцел след дълго време затворена в кула, хранейки душата си само с песни и мечти, бива прокудена заради любовта си в пустошта. Те са хора, които са  готови да пострадат, но да бъдат верни. Който сее вярност, жъне трайна любов!

Духовният свят не е за подценяване, човек каквото посее, това ще пожъне!

Автор: Керанка Бинева

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0