Битката при Онгъла и възстановяването на древното Българско (Тракийско) царство

Клипът представя историята на битката при Онгъла – ключов момент в борбата на българите (траките) за освобождаване на родните им земи от владичеството на Източната Римска империя и за възстановяване на Българската държава (Тракийското царство). Историята на битката е представена така, както е записана в древните летописи – Хрониките на Авийла (Книгата Арих) от Тракийските хроники и Хроники на трако-българските царе.

След като в началото на I в. окончателно е унищожена древната Българска държава, съществувала дотогава под името Тракийско царство, а българските земи на юг от река Дунав (Истрос/Писон) попадат изцяло под владичеството на Римската империя, голяма част от българското население, известно в древността като траки, напуска родните си места и се преселва на север от Дунав, а оттам някои отиват и по-надалеч – към Кавказ и Средна Азия. Навсякъде, където се установяват, българите основават нови държави, една от които е и Стара Велика България. През втората половина на VII в. потомците на тези напуснали някога своята родина българи се връщат, предвождани от великия повелител Аспарух (или Аспарих – син на царя на Стара Велика България Кубрат и впоследствие цар на новата България), в своите бащини земи и изгонват пришълците ромеи. Войната между българите и Източната Римска империя (Византия) започва с битката при Онгъла през 680 г. и завършва през 681 г. с освобождаването на част от исконните български земи от владичеството на империята и възстановяването на Българската държава върху отвюваната територия между Дунав и Стара планина. В тази освободителна борба предвожданата от Аспарух войска, съставена от потомците на български преселници, е подпомагана от местното българско население, а към нова България впоследствие са присъединени още исконни български земи, за да се стигне при царете Симеон I Велики и Иван Асен II до максималното разширение на територията на държавата. В тази освободителна мисия Аспарух и всички българи са подкрепяни от своя Бог Исус Христос, когото те винаги са познавали и почитали като Словото и Слънцето – Твореца на всичко видимо и невидимо. Затова се наричат също словяни, т.е. народът на Словото – на Бога Слово, познат открай време сред траките като Дион-Исус.

asparuh - sokol

Орелът на Аспарух – символ на Божия Син Исус Христос, който стъпква змията; изобразява също така победата на България над Източната Римска империя, както и победата на автентичното българско християнство над имперската религиозна политика.

 

 

 

 

 

А ето и предисторията на битката при Онгъла:

„Аспарих пък зае с конните си отряди земите от двете страни на Истрос (Дунава), там където реката се влива в Понта (Черно море), и като се позова на договорите за владеене на тези земи от своите предци – гетите на Фретигер и Орфейла, още от времето на императорите Константин Велики, Валент и Теодосий, той се обяви за федерат на Източната империя под върховната власт на император Констанс.
И беше приветствуван от всички тракийски племена на север от Хемус (Стара планина) като Белия конник – Освободител и Господар, пратен от Бога, от чиято уста излиза Мечът Двоуст Тракийски, според Светото Писание, и го наричаха още Ис-пе-Ре, сиреч Исус е Ре, защото утвърждаваше вярата на Арихите, че Исус е Възкръсналият Бог Ре (Словото) / Христос – Тонг-Ра.
Затова скоро беше избран от принцовете им за върховен цар над всичките племена в Мизия и Тракия, които направиха единен съюз и му се доброволно подчиниха до един.
И в тези радостни за Аспариха дни му се роди син, и като знамение за възстановлението на Древното Царство в Тракия, той го нарече Тер, по името на Великия Терес – основателя на Старото Тракийско царство, като казваше: „Ето, днес ти възстанових царството на дедите ти и ти ще възстановиш цялата им династия.“
А като влезнаха в Съюза на Аспарих и всички останали племена на траките, говорещи богарски, от цяла Мизия и Тракия, името на сина му остана известно като Тер-вел, сиреч Повелител на Всичките, тъй като думаше Аспарих „Той ще ги управлява всичките”.
А другия си син Аспарих нарече Сев, по името на великия тракийски цар Севт, което на древния богарски диалект означава Пастир, защото думаше: „Този пък мой син нека бъде духовен пастир над народа и техен Пазител-Арих.”
И като стана младежът на означената възраст, сам Аспарих го посвети в сана и мистериите на Арихите, и името му стана Сев-арих, сиреч Пастирят-Пазител.
И тъй като богарските конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус, това озадачи твърде много новия император в Константинопол – Константин Погонат, който думаше: „Това не са федерати, но ето че кроят бунтовнически заговор против мене и не могат да бъдат оставени повече да безчинстват за сметка на Империята. Да ги ударим сега, докато са още слаби и не са ги последвали местните бунтовнически племена.”
И като планираше да прави почивка и бани в Месемврия, Императорът реши да използува годишния си поход за преглед на войските в района , за да проучи ситуацията, пък ако има сгоден случай, да го използва да прогони Аспариховите отряди, колкото се може по-на север от границата.
И като събра личната си гвардия, която го придружаваше навсякъде, прибави към нея и всичките от най-обучените си елитни войски, и пое с корабите си към Месемврия за своите резиденции там.
И като се застоя с гвардията си там, даде заповед на конницата си с няколко от отрядите да потегли на север към стана на богарите, като им заръча да изгонят неканените навлеци от Империята, да възстановят реда и да се върнат отново в Месемврия.
Така той подцени Аспариха и го презря, защото си думаше: „Това е едно от синчетата на онзи Патриций Кувред, дето царува на месец път от тука и няма как някой да му се притече на помощ. Моят предшественик Констанс го допусна, защото прецени,
че беше дошъл с малка дружина, очевидно бягайки от гнева на баща си и на братята си. Едва ли представлява достоен противник за моите стратези и все пак, за да не се самозабрави и укрепи тук в моите земи, редно е да бъде прогонен да си ходи, откъдето е дошъл.“
Из „Тракийските хроники“, книгата „Арих“

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0