Библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков са били царе от тракийската династия на Хиксосите, основала Първото египетско царство в около 3150 г. пр. Хр. и управлявала Древен Египет почти две хилядолетия до към 1350 г. пр. Хр. Това е засвидетелствано в древните тракийски летописи, където се разкрива техният произход и първичното значение на имената им, както са записани в хрониките на царете-пастири.

 

А в Ити-тауи[1] в Хеми (Египет), още по времето, когато цар Терак-он[2] (Узер-ка-Ре) царуваше над Двете Земи сред царете- пастири, владенията му достигаха до великия Ур на реката Ефрат, и при един от походите му там, му се роди син на име Абрам (Аа-зех-Ре[3]), когото нарече на името на Бога-Спасител, сиреч Нахеси[4], защото сам Бог му се обеща, че той ще му бъде за знамение и спасение на народите.

А Абрам беше Божий избраник от утробата на майка си и тър­сеше да се върне в Страната Божия, даже в Едема, откъдето беше дошло потомството на Атама.

И като търсеше да намери народ за благоволението Божие, та да му предаде тайните на бащите и да го въведе в нова земя, както му беше говорил Господ, Абрам преседя дълго в града Библос, който беше във владенията на баща му Тера-кон.

И цялата онази земя на Севта (Сема), простираща се далеч из­вън града, та чак до пустинята на юг и на изток, му стана близка и обикна людете й, и се смили над тях, защото бяха пръснати като беззащитни овце и нямаха нито цар, нито пастир, който да ги води.

А това беше народът на Ханаанската земя.

И Абрам искаше от сърце Божественото Слънце на Тракия да изгрее и над тях и Словото Му до краищата на земята.

Но като настана голям глад по цялата онази страна, той се прибра с жена си Сарея и сина си Исак при баща си в Хеми (Еги­пет), защото там беше житницата на цялата земя и чакаше да се изпълни времето за Божия план и промисъл.

А докато чакаше и ожидаше Божиите обещания, той непрес­танно се обучаваше при жреците в храма на Скрития Бог Амин[5].

И като се навърши времето му да се възцари на трона на баща си в Ити-тауи, той се наименува Аа-сех-Ре[6], сиреч „Велик учи­тел е Бог-Словото”.

И когато беше синът му Исак на седем години, принесе го според предписаните от отците мистерии в посветителна жертва на Скрития Бог-Агнец, на Вечния Амин, чието име е Усар-Иисус[7], сиреч Всемогъщият Иисус.

А Бог погледна благосклонно на Абрам и сина му Исак, и сключи с тях Завет да ги направи велики бащи на нов народ и народи, затова ги нарече с ново име: Аб-ра-а-м, сиреч „Велик дом на Бог-Словото” и Ис-а-ак, сиреч „Великият Иисус е твой (Бог)”.

И така Абраам се прибра при бащите си, а на трона му се въз­цари неговият син Исаак, като прие царското име Исаши[8] (Шеши).

След него царува синът му Йакхубен[9], който се нарече Хе-бер[10] и Узра-ире, сиреч Ис-Ра-Ил[11].

А великите им дела не са ли записани всички в книгите на царете на Ис-Ра-Ил (Израил) и не създадоха ли народ от народи да пази традициите на отците, както са от Атама и от Пазителите на Едемска Тракия?

А между синовете на Йакхубен, сам Бог на Ис-Ра-Ил избра Йосаф[12] да царува в Тива и да нахрани братята си и цялата земя на Хеми в годините на небивал глад по земята.

Той утвърди Завета на Всемогъщия Бог в земята и царува в мир над Двете Земи като Господар на Благополучието, сиреч Ес-бок-ем-саф [13] и с титула Секхем-Ре Шед-тауи, на когото всички в Хеми (Египет) се кланяха при зова Аб-Рек[14].

И цял Египет му служеше вярно на него и на братята му докато царуваха царете-пастири в Хеми, даже синовете му: Неб-пехти-Ре[15], когото зовяха Еф-Рем[16] и Мене-хоти[17], сиреч Мене-се[18].

Но като се възцари друг цар, който не искаше да знае Йосафа и мразеше до смърт царете-пастири[19], той въведе във война против тях цял Египет, и съсипа града на пастирите Аварис, да бъде име­то му предадено на забрава!

А като се възкачи на престола цар Неб-Маат-Ре[20], сиреч „Гос­подар на Правдата”, тръшна Правдата на земята и потъпка заве­тите на предните си.

И като дишаше омраза против светите царе-пастири и обеща­ната им Ханаанска земя, нахлу в цяла Палестина чак до Гали­лейското езеро, и избиваше всички младенци от мъжки пол, та да осуети вся­как Божественото Пророчество, и докарваше жените им вързани в Египет; и ги превърна в роби, като ги угнетяваше с непосилни бремена.

И изгони царете-пастири от земята на Хеми (Египет), а града Аварис превърна в град на робите, които беше докарал.

И земята стенеше от жестокия му гнет и Всемогъщият Бог чу гласа на народа, който измираше.

И им изпрати избавител — сина на Севта от града Аварис, където бяха царували царете-пастири за 400 години.

/Тракийските хроники, книга Нави/

 

[1](Ити-тауи) = „Двете Земи” (т.е. Горен и Долен Египет).

[2]Узеркаре = Кхентер, 13 династия, около 1747 г. пр.н.ера. Името в картуша може да се чете също като Тера-кон, който вероятно е идентичен с библейския Тера (Фара) – бащата на Авраам. Името му говори недвусмислено в полза на тракийския му произ­ход.

[3]„Ре-Аа-Зех” (Аа-зех-ре), също изписван като „Ре-Аа-б-н” (Аа-б-ра-н), най-вероятно става въпрос за (библейския Абрам – родоначалникът на Еврейския народ. От горния откъс става ясно, че той е бил също от произхождащата от Тракия династия на „Царете-пастири” (Хиксос).

[4] букв. „Спасител”, „Избавител”.

[5] Верният Амин (Мей-Амин на трак.) е известно име-епитет на Иисус Христос, виж книгата Откр. на Св. ап. Йоан, гл. 3:14, виж още книгата Лонгинус, гл. 18:6 и в сборника „Тракийските Послания” – II Михаил, гл. 7:25-27.

[6] Нехеси=Аа-сех-Ре – 14 династия, в периода между 1725-1680 пр.н.ера.

[7] Името Исус има йероглифен запис (Ис)-(Ус)-(Бог)/или (Бог) и означава буквално “Всевиждащият, Всемогъщият Бог”. Когато се чете отляво надясно (или отгоре надолу), горната руна се произнася “Ис-ус”, а когато се чете в обратната на тази посока, същата руна се произнася “Ус-Ис” или “Ус-Ари”, тъй като йероглифът (Ис) може да означава още “Творец”, което се произнася “Ари”. Оттам произлиза и комбинираното съставно име: “Ус-Ари/Ис-Ус” (или „Усар-Исус”). Често се пише многоетажно по следния начин. Под­робен анализ на името и руническия му запис в Древна Тракия и в Еги­пет е представен в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано” — том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд. („Усар-Исус” често е превеждано на гръцки погрешно като „Озирис”.) Виж също 20:32 и бележките към нея.

[8]Исаши (Шеши) – 15 династия, в периода между 1663-1555 пр.н.е., тук е показан като идентичен с библейския Исаак.

[9]Йакубхер или Йакубам – 15 или 16 династия, в периода между 1663-1555 пр.н.е., тук е показан като идентичен с библейския Йаков.

[10] „Хебер” – букв. „Отвъден”, откъдето произлиза думата „Евреин”, за справка виж също сборника „Тракийските Послания” — II Михаил гл 4:27-28.

[11]Израил, виж също Битие 32:28.

[12] библейският Йосиф, виж също книгата Битие гл. 41-48.

[13] Собек-ем-саф 2 – 17 династия, в периода между 1660-1570 пр.н.ера.

[14]виж паралелния запис в Тората – книга Битие, гл. 41:40-44.

[15]Небпехти-Ре/Ахмозе 1-18 династия, 1570-1546

[16] Битие 46:20.

[17]вероятно се има в предвид Аменхотеп 1 – 18 династия, 1551-1524 пр.н.ера.

[18] Битие 46:20, виж също Битие 48:13-20.

[19]или династите „хиксос”, виж гл. 11:11 и бележките към нея.

[20]Неб-маат-Ре, известен още като Аменхотеп 3, 18 династия, около 1386-1345 пр.н.е.