
Проф. д-р Диана Гергова е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН.
/Източник: в. „24 часа“, 13 октомври 2010 г./
– Смятате, че изображения върху култовата керамика на бесите може да са писмени знаци. Защо?
– Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура.
– Защо не са открити надписи на тракийски?
– Не е съвсем така. В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.
Спомнете си за надписа от Кьолмен, златния пръстен от село Езерово, за надраскания надпис върху обикновен камък “Скиас” в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци и папируси. Има свещени формули, които се изписват. Както всяка писменост, и тази започва във връзка с религиозните практики.
– Защо са ни учили, че траките са безписмени?
– Българските земи изобилстват с прекрасни сребърни и златни съдове, с изделия на торевтиката, съдове от глина, върху които са изобразени интересни сцени. Те наистина дават изключително богата информация за религиозните вярвания и обредността на траките.
Затова и в годините след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания, на тракологията (в началото на 70-те г. на ХХ век) интерпретацията на тези изображения, както и започнатите с голям размах археологически изследвания трябваше да позволят да се разкодира информацията в тях. Но постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен.
Не можем да го твърдим, след като има много посветителски надписи и политически договори. Траките са много силни в духовната сфера. Тракийски жречески клан – Тракидите, управлява легендарното светилище в Делфи. Писмеността е била част от културата и поведението и на бесите като най-висш духовен елит.
Траки и гърци са писали с еднакви знаци, както създадената в България кирилица е станала обща за много славянски народи. Нямаме Херодот и книжнината, свързвана с гръцката култура, но това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът е как четем и усещаме запазените послания.
Бесите рисували върху съдове ритуалите си
Напълно възможно е върху култовата керамика на бесите да е изобразен ритуалът им. В това е убедена Диана Гергова, която втора година проучва голямо светилище на Дионис на връх Острец над Велинград.
Поне 1300 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите – жреческият клан на тракийското племе сатри.
“Не казвам, че това е легендарният храм с прорицалище на Дионис, където неговите жреци- бесите, предсказват на Александър Македонски, че ще завладее света. Точното му идентифициране се нуждае от много доказателства.
Още повече че земята на бесите, обитавали Западните Родопи и върховете на планината, е осеяна със светилища. Търсеното не може да е в Източните Родопи. Затова и издирването трябва да продължи именно в обитаваната от бесите територия”, убедена е Диана Гергова.
Според нея проучваното от екипа й светилище на Острец е сред най-значимите. То е не само голямо като площ и организация, но явно е било и много влиятелно. “За това свидетелства дългият му живот, присъщ на изключително мощните духовни центрове”, смята Гергова.
За първи път по-подробно предварително проучване е направено от М. Домарадски през 1989 г. Но иманярите, които постоянно безчинстват сред руините, са нанесли непроправими щети. Сега по спасяването на светилището заедно с Д. Гергова работят велинградските археолози Асен Салкин и Димитър Байраков, както и доброволци от 5 държави.
Култовият комплекс е на главен път, свързващ в древността вътрешността на Тракия с Егея. Разпростирал се е на голяма територия и след възникването му в началото на желязната епоха, т.е. в първите столетия на I хил. пр.Хр., неколкократно е бил преустройван.
На най-високото място е запазена четвъртита каменна сграда 6 на 9 метра с различни по дебелина стени – по 60, 70 и 80 см и покрита с керемиди. Там, където е бил входът й от югоизток, археолозите откриват железния ключ за вратата, фибули, бронзови апликации, монети.
“Тази голяма каменна сграда показва, че бесите са имали монументално храмово строителство”, казва Гергова.
Комплексът е бил ограден с 2 концентрични каменни стени. Вътрешната е ограждала и специални участъци за полагане на дарове. При разкопките археолозите намират в тях огромно количество фрагменти от керамични съдове, тежести за стан, бронзови накити, похлупак за преносим олтар, украсен с птича глава.
“В тази зона засякохме ивица от плочести камъни, която върви успоредно на стената и маркира линия, свързана с обредните действия. Може би това е пътят на поклонниците. Между камъните и под тях изобилства от натрошена култова керамика. Намерихме и няколко цели съда, поднесени като дарове. Изглежда, пластовете от обредно натрошена керамика периодично са били покривани с плочи и отгоре били извършвани следващите ритуали”, обяснява Диана Гергова.
Близо до големия каменен храм екипът попада на втора обособена ритуална зона, в която също са били депонирани дарове. Там намират много монети от различни периоди, фрагмент от мраморна оброчна плоча, ритуално погребани железен тризъбец и железен жезъл с красиво усукана дръжка.
Жезълът е от I-III в. сл.Хр. и според Гергова е единствена засега находка с такъв характер у нас.
Тя обяснява: “Жезълът завършва с две змийски глави.* В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.”
В най-високата част, непосредствено до мястото, където натрошените глинени съдове са като многопластов килим, екипът попада на 2 особени каменни съоръжения. Може би стъпаловидни олтари, но не е изключено да са и два изсечени един до друг трона.
“Бесите са жреческият клан на племето сатри. При траките е силна царско-жреческата институция. Бесите са преди всичко служители на култа, но именно техният жрец Вологез застава начело на въстанието им срещу римляните”, казва Диана Гергова. От района на светилището произхожда и желязно умбо (централна част на щит), украсено с бронз с позлата. Такива щитове са имали владетелите. Били дарявани в светилищата.
“Бесите са изкусни рудари. Те разработвали богатите сребърни и златни залежи в района, обработвали бронза и желязото. В района на светилището са развивали и металургична дейност, която също е схващана като свещена”, разказва Гергова. С това тя обяснява наличието на много фибули в различна степен на готовност, които откриват на Острец.
Като сравнява структурата на проучваното от нея светилище с тази на вече известните, археоложката смята, че всички те са били подчинени на едни и същи принципи за организация на пространството. Сигурно и ритуалните практики са били унифицирани, защото култовите предмети от Острец са сходни с тези от други тракийски светилища в Западните Родопи.
Сред тоновете фрагменти от тракийската култова керамика, намерена на Острец, има много, върху които личат стилизирани изображения на човешка фигура в действие. “Човечетата” носят предмети, изливат или разпръскват нещо. Някои са с подобия на корона или пък с характерната за траките шапка с извит напред връх.
“В орнаментиката е закодирана иформация. Освен човешките фигури и постоянните мотиви, свързани със слънчевата символика – кръгчета, свастики – има змии, фалически символи, меандри, триъгълници. Може част от символите да са свързани с писмени знаци”, допуска тя.
Изследователите на обекта откриват тракийската култова керамика във всички археологически пластове, съответстващи на различните етапи от фунционирането на светилището от възникването до края му в късната римска епоха, когато бесите приемат християнството. Според Гергова това показва, че култовата традиция е не само много продължителна, но и устойчива във времето.
Бесите стават ревностни последователи на християнството и го проповядват в една от най-чистите му форми. Религиозният живот на връх Острец продължава, но се мести на другия му “рог” – Гергевана. Там е открита ранна християнска базилика от V-VI век,по-късно преустроена в голяма църква, просъществувала до средата на ХVII век, когато е окончателно разрушена от турците. Но местните хора открай време ходят на Гергевана да правят курбани. От няколко години там се строи нов християнски храм с дарения и от християни, и от мюсюлмани.
“Острец е свещено място от 3000 години. Би могло да се облагороди и да стане привлекателен туристически обект и прекрасен символ на Велинград”, смята Гергова.
* (Бел. ред.) Поразителна е приликата между тракийския жречески (свещенически) жезъл и българския патриаршески жезъл. Това е едно от многобройните свидетелства за приемствеността между орфизма и християнството и поредното потвърждение за това, че траки и българи са един и същ народ, изповядващ, откакто свят светува, вярата в Бога Слово – Дион-Исус (Дионисус/Дионисий/Дионис), т.е. Исус Христос.
Ushe dovno xotela posnakomitsya s Dianoi Gergovoi. Snakoma s mnogimi iyo rabotami.Ya toshe arxeolog i rabotayu v Tbilisi v Nacionalnom Musee Grusii. U menya bolshaya rabota, kniga o kavkazskix fibulax, moshete posmotret v internete. U vas ochen vashnie i interesnie otkritiya. Posdravlyu i shelayu esho mnogo i ineresnoi raboti. nino sulava.
Няма ли нещо общо с намерените знаци в американската джунгла,с доказано неизвестен произход,металната библиотека,проходите под тези държави и т.н.
За държави на тракийците пише самият Омир. В Илиадата са упоменати много тракийски царе, които са водели със себе си войски. Това за мене е безспорно свидетелство за наличие на държана организация при тракийските народи още в самата зора на Античността. Държава без писменост е невъзможна. Тя е система за управление на всички функции на обществото-пряко или косвено. За това държавата не може да се осъществи без този инструмент за пренасяне на информацията без промяна. Всички басни за безписмените тракийски народи са измишльотина на научната пристрастност или безсилие. През цялото време на съществуването на гръцките полиси, те са колонии на чужда територия и безусловно са влизали в състава на съответните държавни формирования. Като правило-на тракийските. Лесно можем да се позовем в това отношение на Херодот, който ясно казва, че йонийските градове са били подчинени на лидийците, на чиято територия са възникнали като колонии. Това достатъчно говори, че във всяко отношение са били подвластни на лидийската държава. И тези умници да са донесли писменост на господарите си?
Най-вероятно писменността на тракийците е била няколко поколения и е обслужвала различни сфери на обществения живот. Най-старите форми трябва да са били за нуждите на култовете. Понеже култовете са били с голяма дълбочина във времето и писменностите трябва да са няколко. Не бива да забравяме, че култовата система на нашите прадеди е била със степени на посвещение. Това е довело до различни нива на познаване и практика. От там идват всички трудности в разчитането на старите текстове, както и в осъзнаването на същността на религиозната система. Онова, което научаваме от гърците или от техните източници, е на нивото на техните степени на посвещение, които като на чужденци са били най-ниски.
Що се отнася до храма, където е дадено пророчеството на цар Александър, най-близо да вероятността е Кабиле. Край това пророчище е минала войската на царя при нападението срещу трибалите. Не е за пренебрегване и пророчището при Мадара, което също лежи на пътя на войската към трибалите. Това, разбира се е мое мнение, защото според моя прочит на Ариан, походът е бил през източните части на страната към Дръстър и острова “Пъкюй де соаре”, а Мадарският конник е самият цар Александър.
Аз съм възхитен от авторката и от смелостта и да върви пряко блатото на родната историопатия. Докато има такива смелчаци, има надежда за народът ни да научи истината за себе си, за миналото и за бъдещето си.
Всички установени до сега факти се обезмислят докато учебниците за децата се преписват (преиздават copy/paste) и им се втълпяват лъжите, които са вменявани и на нас!!!
Поклон пред смелостта на Гергова да изкаже една “еретична” за историческия канон истина.
Истината за писменоста на траките и особено за това че траки и “елини” пишат с еднакви знаци е тежък шамар за елинизма и клишетата за антична Елада като люлка на цивилизацията!
Защо ли?
Защото траките ползват тази писменост много векове преди да се чуе изобщо за елини.!!!!!
…Защото с унищожаването на всичко, което са намерили през вековете, са затрили пътя към извора, за да останаг те тези, от които е тръгнало всичко! Защото са откраднали историата и миналото ни!
Добро интервю е станало. То е пример как да кажеш толкова много верни неща и да всееш заблуда в името на истината! Това че траките са писали е вярно, но с термина “безписмени”, който не е верен естествено се обръща внимание на факта че тяхната писменост е внесена отвън т.е. те нямат своя собствена и на второ място факта че писмените свидетелства в истинските тракийски земи са много по-малко от тези на същинска Елада, Мала Азия, Италия и Близкия изток. Т.е. те са многократно по-малко “писмени” отколкото другите културни народи около тях! Със сигурност те са имали друга собствена или заета система ползвана преди алфабета, но така или иначе тя не е издържала конкуренцита и е забравена от самите тях! Те самите са гласували в полза на елинската писмена система! Гласували са със своя почерк! Мисля че стана малко по-ясно все пак!?!
Това че бесите са добри рудари и боговдъхновени жреци не ги определя нито като писмени, нито като българи! Освен това наличието на знаци, не ги определя автоматично като ПИСМЕНОСТ в класическия вид на този термин! Освен това пак повтарям дори и да са имали своя писмена система, която никой историк, археолог или лингвист все още не може да покаже и докаже на практика, въпреки огромното им желание, абсолютен факт е че траките са я изоставили напълно доброволно и са я сменили с вече готовия алфабет дошъл от юг, от Елада! Ако обаче приемем че много от самите траки са неотменна част от Елада както физически, така и духовно, то в този случай можем да кажем че алфабетът е тяхна азбука, но това в никакъв случай не може да се каже за тези траки, които са извън елинският свят, макар и плътно до него. Да уточним само за невежите, че траки е населението на онази територия, която винаги и дори и сега е била наричана Тракия. Т.е.по-голямата част, но не всички от живеещите между Балкана, Струма, Бяло и Черно море. Нито на север, нито на югоизток, нито на запад или юг не се наричат Траки, затова и тези територии и някога и сега имат други имена!
Върбанов, Върбанов, явно знаете повече от Ксенофонт 440 – 355 г. пр.н.е., авторът на “Анабазис”, който е написал още преди 2400 г., че има и Азиатска Тракия, а текстът за това може да намерите на стр. 45 в книгата на Кацаров и Дечев “Извори от старата история и география на Тракия и Македония” още през 1915 г. Там има още извори по тази тема. Тракия не е държавно образование или административна единица с граници от римско или източноримско време, а ареала, който са обитавали отделните царства на народите с еднакъв език, но с не еднакви нрави, които са формирани в зависимост от управляващите ги владетели. Разликите в нравите са споменали Омир и Херодот, но не само те! Не разпространявайте незнанието си.
Не съм убеден, че писмеността е абсолютно необходим атрибут на една държава. Заповеди могат да се пренасят по куриери.
Каква е била писмеността на Кубратова България? Или на хунската държава? Или на галите?