Археологът Диана Гергова: Траките не са безписмени

Проф. д-р Диана Гергова е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН.

/Източник: в. „24 часа“, 13 октомври 2010 г./

– Смятате, че изображения върху култовата керамика на бесите може да са писмени знаци. Защо?

– Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура.

– Защо не са открити надписи на тракийски?

– Не е съвсем така. В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.

Спомнете си за надписа от Кьолмен, златния пръстен от село Езерово, за надраскания надпис върху обикновен камък “Скиас” в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци и папируси. Има свещени формули, които се изписват. Както всяка писменост, и тази започва във връзка с религиозните практики.

– Защо са ни учили, че траките са безписмени?

– Българските земи изобилстват с прекрасни сребърни и златни съдове, с изделия на торевтиката, съдове от глина, върху които са изобразени интересни сцени. Те наистина дават изключително богата информация за религиозните вярвания и обредността на траките.

Затова и в годините след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания, на тракологията (в началото на 70-те г. на ХХ век) интерпретацията на тези изображения, както и започнатите с голям размах археологически изследвания трябваше да позволят да се разкодира информацията в тях. Но постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен.

Не можем да го твърдим, след като има много посветителски надписи и политически договори. Траките са много силни в духовната сфера. Тракийски жречески клан – Тракидите, управлява легендарното светилище в Делфи. Писмеността е била част от културата и поведението и на бесите като най-висш духовен елит.

Траки и гърци са писали с еднакви знаци, както създадената в България кирилица е станала обща за много славянски народи. Нямаме Херодот и книжнината, свързвана с гръцката култура, но това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът е как четем и усещаме запазените послания.

Бесите рисували върху съдове ритуалите си

Напълно възможно е върху култовата керамика на бесите да е изобразен ритуалът им. В това е убедена Диана Гергова, която втора година проучва голямо светилище на Дионис на връх Острец над Велинград.

Поне 1300 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите – жреческият клан на тракийското племе сатри.

“Не казвам, че това е легендарният храм с прорицалище на Дионис, където неговите жреци- бесите, предсказват на Александър Македонски, че ще завладее света. Точното му идентифициране се нуждае от много доказателства.
Още повече че земята на бесите, обитавали Западните Родопи и върховете на планината, е осеяна със светилища. Търсеното не може да е в Източните Родопи. Затова и издирването трябва да продължи именно в обитаваната от бесите територия”, убедена е Диана Гергова.

Според нея проучваното от екипа й светилище на Острец е сред най-значимите. То е не само голямо като площ и организация, но явно е било и много влиятелно. “За това свидетелства дългият му живот, присъщ на изключително мощните духовни центрове”, смята Гергова.

За първи път по-подробно предварително проучване е направено от М. Домарадски през 1989 г. Но иманярите, които постоянно безчинстват сред руините, са нанесли непроправими щети. Сега по спасяването на светилището заедно с Д. Гергова работят велинградските археолози Асен Салкин и Димитър Байраков, както и доброволци от 5 държави.
Култовият комплекс е на главен път, свързващ в древността вътрешността на Тракия с Егея. Разпростирал се е на голяма територия и след възникването му в началото на желязната епоха, т.е. в първите столетия на I хил. пр.Хр., неколкократно е бил преустройван.

На най-високото място е запазена четвъртита каменна сграда 6 на 9 метра с различни по дебелина стени – по 60, 70 и 80 см и покрита с керемиди. Там, където е бил входът й от югоизток, археолозите откриват железния ключ за вратата, фибули, бронзови апликации, монети.

“Тази голяма каменна сграда показва, че бесите са имали монументално храмово строителство”, казва Гергова.

Комплексът е бил ограден с 2 концентрични каменни стени. Вътрешната е ограждала и специални участъци за полагане на дарове. При разкопките археолозите намират в тях огромно количество фрагменти от керамични съдове, тежести за стан, бронзови накити, похлупак за преносим олтар, украсен с птича глава.

“В тази зона засякохме ивица от плочести камъни, която върви успоредно на стената и маркира линия, свързана с обредните действия. Може би това е пътят на поклонниците. Между камъните и под тях изобилства от натрошена култова керамика. Намерихме и няколко цели съда, поднесени като дарове. Изглежда, пластовете от обредно натрошена керамика периодично са били покривани с плочи и отгоре били извършвани следващите ритуали”, обяснява Диана Гергова.

Близо до големия каменен храм екипът попада на втора обособена ритуална зона, в която също са били депонирани дарове. Там намират много монети от различни периоди, фрагмент от мраморна оброчна плоча, ритуално погребани железен тризъбец и железен жезъл с красиво усукана дръжка.

Жезълът е от I-III в. сл.Хр. и според Гергова е единствена засега находка с такъв характер у нас.

Тя обяснява: “Жезълът завършва с две змийски глави.* В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.”

В най-високата част, непосредствено до мястото, където натрошените глинени съдове са като многопластов килим, екипът попада на 2 особени каменни съоръжения. Може би стъпаловидни олтари, но не е изключено да са и два изсечени един до друг трона.

“Бесите са жреческият клан на племето сатри. При траките е силна царско-жреческата институция. Бесите са преди всичко служители на култа, но именно техният жрец Вологез застава начело на въстанието им срещу римляните”, казва Диана Гергова. От района на светилището произхожда и желязно умбо (централна част на щит), украсено с бронз с позлата. Такива щитове са имали владетелите. Били дарявани в светилищата.

“Бесите са изкусни рудари. Те разработвали богатите сребърни и златни залежи в района, обработвали бронза и желязото. В района на светилището са развивали и металургична дейност, която също е схващана като свещена”, разказва Гергова. С това тя обяснява наличието на много фибули в различна степен на готовност, които откриват на Острец.

Като сравнява структурата на проучваното от нея светилище с тази на вече известните, археоложката смята, че всички те са били подчинени на едни и същи принципи за организация на пространството. Сигурно и ритуалните практики са били унифицирани, защото култовите предмети от Острец са сходни с тези от други тракийски светилища в Западните Родопи.

Сред тоновете фрагменти от тракийската култова керамика, намерена на Острец, има много, върху които личат стилизирани изображения на човешка фигура в действие. “Човечетата” носят предмети, изливат или разпръскват нещо. Някои са с подобия на корона или пък с характерната за траките шапка с извит напред връх.

“В орнаментиката е закодирана иформация. Освен човешките фигури и постоянните мотиви, свързани със слънчевата символика – кръгчета, свастики – има змии, фалически символи, меандри, триъгълници. Може част от символите да са свързани с писмени знаци”, допуска тя.

Изследователите на обекта откриват тракийската култова керамика във всички археологически пластове, съответстващи на различните етапи от фунционирането на светилището от възникването до края му в късната римска епоха, когато бесите приемат християнството. Според Гергова това показва, че култовата традиция е не само много продължителна, но и устойчива във времето.

Бесите стават ревностни последователи на християнството и го проповядват в една от най-чистите му форми. Религиозният живот на връх Острец продължава, но се мести на другия му “рог” – Гергевана. Там е открита ранна християнска базилика от V-VI век,по-късно преустроена в голяма църква, просъществувала до средата на ХVII век, когато е окончателно разрушена от турците. Но местните хора открай време ходят на Гергевана да правят курбани. От няколко години там се строи нов християнски храм с дарения и от християни, и от мюсюлмани.

“Острец е свещено място от 3000 години. Би могло да се облагороди и да стане привлекателен туристически обект и прекрасен символ на Велинград”, смята Гергова.

* (Бел. ред.) Поразителна е приликата между тракийския жречески (свещенически) жезъл и българския патриаршески жезъл. Това е едно от многобройните свидетелства за приемствеността между орфизма и християнството и поредното потвърждение за това, че траки и българи са един и същ народ, изповядващ, откакто свят светува, вярата в Бога Слово – Дион-Исус (Дионисус/Дионисий/Дионис), т.е. Исус Христос.