Кой ще си ти тогава?
Кой ще си ти тогава?Ако светът около теб,всичко, което имаш,всичко, което познаваш, се срине?Кой ще си ти тогава?И къде ще търсиш началотона всичко, което обичаш?
Присъщо е за човека да иска да познава себе си. Но достатъчно ли е да идентифицираш себе си с това, което имаш?
Не става въпрос само за материално имане, а също и за талантите ти, творбите ти, за професията ти, за постиженията или пък загубите, за близките ти хора… Може ли една дарба, която дори да е прекрасна, изобщо да гарантира за това ти какъв си, да бъде твоята същност?
Може ли нещо вън от теб да бъде твоята същност? Да, то може да е проявление на твоята вътрешност, да ти е дадено с причина, но то не е самият теб.
Иначе загубиш ли това, което имаш, губиш себе си. Представи си го. Така ли е наистина?
Всичко, което е в заобикалящата ни очевидна реалност, е тленно и умира – губим го тук. Но именно тленността на тази реалност ни провокира да обърнем поглед към вечността – към Извора на живота, Който е дал началото и на нас самите, и на всичко, което имаме и обичаме.
Само с поглед, обърнат към Създателя – към Източника на нашия свят, можем да видим себе си, да преоткрием изгубеното и да не се страхуваме да изгубим тук, защото виждаме живота си във вечността.
Автор: Иоана Хубанова
