Как може да пости модерният човек?

Започна Страстната седмица – това е последната седмица от Великия пост преди Великден.

Интересен факт е, че макар постенето да е духовна практика, която е много древна и на някои може да се струва твърде архаична, напоследък все повече се превръща в мода и тенденция, свързана с ограничаването на определени храни с цел детоксикация, прочистване на организма и отърваване от излишните килограми. Постенето може да се практикува все по-често и от хора, които може да нямат никакви религиозни убеждения, нито да се числят към някакво определено вероизповедание.

Хубавото на поста е, че не дели хората на вярващи или агностици и атеисти – все етикети, с които хората понякога обичат да се определят. Много често във всеки вярващ има съмнения, а във всеки атеист – упование в различни неща, тъй като вярата не е просто докторина, а архетип.

Но какъв е смисълът на поста? Как един съвременен човек би могъл да пости?

Най-разпостранената концепция за поста е, че е свързан най-вече с храната и с това, което приема тялото ни. С времето човек приема най-различни храни и вещества, които дори да са полезни сами по себе си, водят до натрупване в организма, което може в един момент да ни навреди и да доведе до нездравословни последствия.

Самата дума „здравословен“ означава „Здраво Слово“. Още от древността хората са имали задълбочено разбиране за силата на Словото, както говоримо, така и образно, от което е създаден светът и самият човек. Според начина на гледане на човека и какво слово „приема“ той, зависи бъдещото разгръщане на определени събития в живота му. Механизмът на въплъщаване на това слово, което съзерцаваме и с което се „храним“, винаги се задейства, независимо дали го осъзнаваме или не.

Съвременният човек е изключително свързан с технологиите, като ежедневно „поглъща“ и се храни с тонове образи и информация (все различен вид слово).

Затова за модерния човек най-добрият пост би бил постът на съзнанието – живеем в свят, в който постоянно се „тъпчем“ с всякакъв вид нездравословна храна под формата на новини, телевизия, социални мрежи, сайтове, в които браузваме, и др.

Необходим ни е строг пост, глад и въздържание от това да сме постоянно онлайн например. Имаме нужда също да се разтрогнат определени навици, с които сме се свързали силно, на които сме свикнали да уповаваме и които дори са се превърнали в ритуали, завладели цялото ни същество.

Човек най-добре разбира какви ритуали или навици го владеят или заробват неусетно, когато се опита да се огранични от тях. Това може да е ограничаване от социалните мрежи или преосмисляне на естеството на публикациите, които „постваме“ на стената си.

Като цяло постът не е само въздържане от храна. Научно доказано е, че хора, които по цял ден седят на компютър, играят игри или просто браузват прекалено много, изпитват по-малко чувство на глад. Това е защото в този момент съзнанието се храни с неограничени количества разнородна „храна“, която много често дори не преработва в ума си.

Идеята на поста е да има все пак някакво ограничение, да не бъде твърде лесно въздържанието, за да има резултат. За всеки степента на трудност е различна, както и начинът, по който постим може да бъде различен.

Разбира се, пост може да бъде и въздържането от определен набор от ритуали и действия, които практикуваме в ежедневието си, търсейки определени емоционални състояния. Емоциите също са вид слово, което „храни“ съзнанието на човека, но доведени до крайност, извън нашето себевладение, те могат да навредят на цялостното ни психично и умствено равновесие.

Религиозен ритуал, който ни дава илюзорното чувство на спокойствие и себедостатъчност, може да бъде задължителната цигара с кафето, без която ставаме раздразнителни и дори зли към близките си. Ходенето по купони, слушането на определена музика, гледането на някои филми и сериали и други подобни ритуали ни карат да се храним с определен вид краткотрайна „тръпка“, която често води до неприятни последствия – празнота, депресии, разочарования и др.

Детокс на емоциите и сетивата би бил полезен за човек, който е свикнал да гледа депресивно или негативно на всичко – нека погледне по нов начин. Или пък ако някой, който е свикнал да гледа прекалено наивно и положително на света, може би има нужда да погледне по-критично на нещата, за да надгради мирогледа си.

Бихме могли да потърсим детоксикация и от различни огорчения и лоши мисли, насочени към наши близки, с които често свикваме да се “храним” в прекалено големи количества и които постепенно ни отчуждават от тях или ни карат да се затваряме прекалено много в себе си. Чрез поста бихме могли да “прогледнем” отново за добрите страни на хората около нас, както и да разберем по-задълбочено другата гледна точка.

Постът, който е свързан с търсене на промяна на погледа ни и образите, с които се храним, може да ни помогне да видим срещуположния пол и човека до себе си по един нов и различен начин, а не по начин, по който медията или средата ни налага отвън или по начин, по който просто сме свикнали да гледаме. Което само по себе си отваря възможности за съвсем нов начин на общуване, опознаване на нови и скрити същности в другите и в нас самите.

При всички положения съвременният човек, макар и хранещ се все повече със здравословна, органик и безглутенова храна, поема непрекъснато всякакъв вид “джънк” образна информационна помия, която води до надебеляване на сърцето, отчуждение, самота и закърняване на съзнанието.

Затова екипът на Еклектика призовава в Страстната седмица да потърсим един нов вид Детокс на ума и сетивата ни – да вдигнем поглед от екрана, да се огледаме и разберем откъде черпим знанията си, какво съзерцаваме, в какви състояния сме по-склонни да влизаме.

Идеята на поста от древността е свързана изцяло с трансформацията на човека. Пост, който е полезен и служи на човека, е пост, който води до промяна на начина на мислене и гледане, придобиване на ново знание и просветление.


Целта на поста е и най-вече да чуем Гласът в тишината – но не както концепцията за тишината в източните религии, която търси изпразване на ума, а тихият глас вътре в нас, както и гласът на ближния, който технологичният шум все повече заглушава. Така, изпълвайки се с доброто, „здраво“ слово, да се пречистим от онези вредни словеса, които ни пречат да видим нещата, които наистина биха осмислили нашето битие и биха довели до добри резултати, както в нашия живот, така и в живота на нашите близки.

Правилно погледнат и практикуван, постът би ни помогнал да преживеем истински смисъла на предстоящия празник и да достигнем Възкресението!

Пожелаваме на всички наши читатели осмислени и светли празнични дни!

Автори:

Николай Първанов
Яна Първанова