Еньовден – чудната сватба на невястата-душа със Слънцедатния

Каква радост и блаженство има в изпълненото желание на сърцето, копнеещо за срещата със Слънцедатния! И каква красота и нежност засияват в душата, намерила единение с Източника на всяко Благо! Тогава нека търсим ежедневно това Божествено явление, та когато се яви, да се съединим с Живота вечен!

еньовден-слънчова-невестаЕньовден е благоприятният ден, в който да напуснем ежедневните си грижи, ежедневните си мисли, преживявания. Денят, в който да се отделим от злободневието и да влезем във времето предназначено за тържество. Така да се облечем в одежда нова, чиста, одеждата на нови размисли и чувства и да влезем в онези образи и ритуали, които сътворяват нова реалност. И така невидимото да стане видимо, написаното на небесата да се яви между нас тук на земята.

От незапомнени времена Еньовден е част от празничния календар на българина. Той е кулминацията на тържественото шествие на празничните ритуали през пролетта и лятото. Душата, чистата и свята невеста, невидимата красота и нежност на всеки един, достига своя апогей и се приготвя за среща със своят любим. Еньовден е времето, в което душата се съединява с изначалните сътворителни сили на Слънцедатния. Еньовден е времето, в което тя преминава през вратите, за да се намери в обиталищата, извор на всеки благослов и всяко бъдещо благополучие, за да поднови в дух, душа и тяло творчески сили и вдъхновение.
еньовден-слънце


В деня след лятното слънцестоене, когато Слънцето дарява речните извори с най-продължителната светлина, когато росата е най-бистра и лековитите билки най-силни, човешката душа излиза от злото на деня, преодолява предела на ограниченото си време и пространство, преминава през световете и влиза в дворовете на най-любимия на сърцето си, в земята на живите, умита и облечена в чиста и бяла невестинска премяна.
сватба-еньовден-празник


Ден велик е чудната сватба на невястата със Слънцето!

Чудна е сватба с чудни сватбари!
Мома чисто злато, сърце славей сладкогласен!
Роса като було покрива главата,
и гърди й кичат скъпи пендари.
Снага й трепне, очи навела,
в дворове влиза скъп младоженец.
Скъп младоженец, слънце й ясно,
скъп младоженец с бойни другари.
На рамо му кацнал сокол благороден,
в ръка му блести меч злато-кован.
Той си извиква мома от дворове.



мълчана-вода-еньовден2Във тайнствената нощ преди Еньовден една от момите е ходила до аязмото. Свято място, от където извира вода, използвана единствено за ритуали и свещенодействия. Без обуща на нозете си, без да продума на никой, девойката донася вода, чрез която да се измоли в тайно туй що има да стане наяве. В тишината на душата си, тя събужда своите копнежи за съединение и прегръдка със Слънцедатния. Напълнила е тя с вода стомна и бърза да я донесе в дворовете. Там всяка девойка ще постави пръстена си във водата. И ще се нарече за всяка една дял скъпоценен, според словото осветило сърцето на благославящата. За да бъде според както е и писано: “От нас наречено, от Бога изречено“.
еньовден-мълчана-вода


Защо се използва вода в ритуала? Защото тя е образ на Словото Божие, в което биваме потопени ежедневно всички ние. Божествените Словеса, които определят случки и събития, ден след ден. А нашият избор да се потопим във тях или не, определя личния ни дял като част от Божественото Провидение. Подобно на пръстена, който се потапя във водата, за да придобие девойката, която ще го носи, Възвишеното слово, делът скъпоценен в избора на Предузнанието. А белегът за този избор е самия пръстен, даден на любимата, на приелата да премине през многото води на времето и вярна да пази любовта си към избраника. Пръстенът е обещание за вярност, вричане в любов, белег за царска власт. Така и всяка една от тях ще влезе в този дял на вречената вярна към любимия, към Слънцедатният. Приела пръстена на своето благословението да носи и да пази в чистота сърдечна, в думи и действия онази мярка благородна, чрез която ще явява живота вечен.
еньовден-невестата


Каква радост и блаженство има в изпълненото желание на сърцето, копнеещо за срещата със Слънцедатния! И каква красота и нежност засияват в душата, намерила единение с Източника на всяко Благо! Тогава нека търсим ежедневно това Божествено явление, та когато се яви, да се съединим с Живота вечен!

Аз съм роза Тракийска,
И долински Крем съм.
Както е ябълката между дърветата в градините,
Така е най-любимия на сърцето ми между братята си.
Пожелах сянката му и седнах под нея,
И плодът му бе сладък в устата ми.
И знамето му над мен бе любов.
Видя ме възлюбеният ми и ми рече:
Стани, любезна моя, прекрасна моя, та дойди.
Защото ето зимата измина,
Цветята се явяват по земята,
Времето на птичето пеене пристигна.
Дойди с мене, любима моя, невесто моя,
Дойди с мене!



еньовден-венец


Източник: Формация Етноси

сватба-еньовден
eniovden-malchanata-voda