Във времената, в които живеем, медиите и журналистиката играят изключително важна роля при формиране на общественото мнение по различни въпроси, те го моделират. Но какви модели обичат и възхваляват медиите? Един от най-силните медийни образи е силата на човешкия дух, устоял при крайно трудни и тежки условия на живот и излязъл като победител. Ние хората имаме нужда от такива образи, които да ни провокират да покоряваме своите върхове, но нека не забравяме и  великата мисъл на Виктор Юго, че гордостта е ахилесовата пета на всички герои.

Много голяма част от медийните герои – известни учени, спортисти, алпинисти, артисти, които са оцелели при катастрофи, победили рак, покорили върхове, надживели смъртна диагноза, имат едно слабо място – и то е рекламата на човешката гордост.  И ако следваме определението на Волтер, че безкрайно малките хора имат безкрайно велика гордост, рекламата на човешката гордост и его засенчва постиженията и примера им.

Не такъв е случаят обаче с варненския водолаз Николай Митев, който оцелява сред огнени пламъци в Карибско море при 87% изгаряния. Неговият професионализъм и воля са от световен ранг, но той не издига във всичко това неизчерпаемата си борбеност и енергия, а прекланя сърцето си в благодарение на Твореца и нарича своето оцеляване едновременно и сила на духа, и Божия милост. „Без Божията милост не бих могъл да се върна обратно на тоя свят. Моето оцеляване е житейският пример как се проявява Божието чудо за нас хората”, казва Николай. Малко хора биха направи подобна изповед след битка с пламъци и изпитания на ръба на оцеляването. За мнозина  е много  по-близко до сърцето да се огорчат, че изобщо са били подложени на тежко житейско изпитание и да се възприемат като жертви. Но Николай споделя, че  “страданието, което сполетява хората, е за изпитание, а не за наказание”. Истинската благодарност човек може да прояви в условия на натиск, да благодари и да вярва въпреки, а не заради. Благодарността е изборът да обичаш и да бъдеш обичан, не само от близки, но и от невидимия Творец и Божиите ангели. Това е  изборът на любовта. И тя прави човека голям. Тя облагородява. А горделивецът е като висока планина, която ще бъде снишена.

За съжаление, повечето медийни герои си присвояват Божията милост, назовавайки спасението си единствено резултат от своя неизчерпаем на сили и воля човешки дух, или ако чудото е очевадно – просто слагат етикета Късметлия. “Той е късметлия. Виниги оцелява!” Разбира се, че борбеният дух на човека е важно условие за неговия успех, но не е единственото.

Ето и историята на Никой Митев от Варна. Николай е над 20 години водолаз, известен водолазен инструктор и собственик на водолазен център. Разказва за своята битка в личния си блог, назовавайки я „Инцидентът” – това  е истинска драма, много мъжка, морска и силна. По ирония на съдбата фаталният ден 28 февруари 2015 г. се оказал почивен в графика на Николай, който е нает на временен трудов договор в крупна туристическа компания на Гранд Кайман, Каймановите острови, като старши водолазен инструктор и капитан на моторна водолазна яхта. Това е седмият поред зимен сезон, през който варненецът се хваща на работа в Карибско море, където си е изградил солидна репутация сред местната професионална гилдия. В Карибско море прави спускане на 91 м, но при изпитанието, поднесено от съдбата, се оказа способен да се пусне на още по-голяма дълбочина – в душата си. В този съботен ден го викат с есемес да дойде на работа заради появил се неочаквано крайбрежен морски тур с 50 пасажери – германски туристи от круизната компания АIDA. Той зарязал веднага любимата си колоездачна обиколка и скочил в „топлата прегръдка (28 градуса)” на морето, за да доплува до стоянката на The G. – четиринадесетфутовия еднопалубен тримаран, предвиден за морската разходка. Предния ден, когато провеждал водолазни спускания, оставил моторната яхта напълно готова за ново плаване. Докато вършел обичайните процедури и проверки, Николай забелязал крен към дясната кърмова секция. Прехвърлил наум някои възможни причини за това наводнение на десния борд, но предния ден не бил забелязал критично покачване на трюмните води. Притиснат от времето до старта на морската разходка, така и не намерил отговор за причината, а и на борда на тримарана пристигнал ръководителят на водолазния център – Р., който бил категоричен, че турът не може да се отмени заради голямата неустойка, която трябва да се плати . Той веднага заповядал на капитана да влезе в трюма, за да свърже водоотводните шлангове на повредената помпа с тези на работещата и да прехвърли захранващите кабели. „Без да губя време в излишни възражения (навик отказармата), се спуснах в тясното трюмно пространство, като единственият начин за придвижване през отсека е “патешко ходене”, връща лентата назад Николай.

Притеснен от бързането и потънал до кръста в трюмните води, той не усетил миризмата от бензинови пари. Пукнатина в единия от четирите резервоара е причинила изливане на горивото в трюма. При издърпването на двата кабела от закрепващите ги болтове от помпата, което морякът направил на тъмно, се образувала искра и бензинът направо се взривил срещу него. „Никога няма да забравя този кратък момент, защото тогава все едно видях сатаната в огнен образ, който се опитва да ме погълне, издавайки страшен звук „Вууф…” Как се измъкнал целият в пламъци през кърмовия люк, как се изхлузил през ниския и равен борд, падайки в морето – той си знае. В онези неистови болки чул гласовете на колегите си на брега, които крещели: „Ник гори, Ник гори!” Някои веднага скочили във водата, а негов дългогодишен приятел пръв доплувал до него и го поел в спасителна хватка. „Аз все още бях в съзнание въпреки тежките наранявания, защото нивото на адреналина в сърцето ми е било много високо. Дори успях сам да се изправя на крака и да огледам торса си. Думите не ми достигат, за да ви опиша ужаса, който изпитах от гледката на поразените ми тъкани. Кожата ми се беше свлякла цялата до глезените и мускулите ми се виждаха оголени, а кръв се стичаше навсякъде около мен. Усещах, че съм близо до припадък, и повтарях един въпрос към моя приятел: „Блеър, кажи ми как изглежда лицето ми…” Със съжаление верният приятел на Николай го успокоил, че там няма толкова поражения от огъня. Веднага дофучала линейка с екип от двама парамедици, които го взели на носилка и това бил последният миг, преди да загуби съзнание и да потъне в кома. След престой в местната болница варненецът бил транспортиран с медицински хеликоптер до клиниката за изгаряния на Кендъл медикъл център в Маями, Флорида. Три месеца и половина лекарите го поддържали в медикаментозна кома, всички органи на тялото му спрели да функционират с изключение на сърцето. „Три пъти са ме връщали от онзи свят и са водили борба за живота ми”, казва Николай. Неговата всеотдайна съпруга веднага пристигнала в болницата зад океана и поела грижите на медицинска сестра. След пет месеца и половина докторите, светила в медицината, му казват – изгаряне в такава степен (трета) и на неговата възраст е несъвместимо с живота, но е станало Божие чудо. Прогнозите на американските лекари за оцеляване са били по-малко от 3% на теория, а практически по-малко, след това са му казали, че може да остане обездвижен до края на живота си. Вече 20 месеца след инцидента Николай Митев продължава да се възстановява и не само ходи, но и помага, включително и с физическо натоварване, в църквата. Няма видими външни белези на лицето от преживения кошмар. Според щатските доктори, с които е в непрекъсната връзка, възстановяването от такива травми трае от 3 до 5 години. При неговия дух и вяра е видимо, че ще съкрати срока. Николай е на специален хранителен режим, който е задължителен за него, с по 2 часа ежедневни кардиотренировки и по всичко личи, че упоритостта, вярата и волята му скоро ще го потопят под вода. Цялото семейство са водолази – съпругата и двете дъщери близначки на 13 години, които са и състезателки по синхронно плуване.

Божие чудо или сила на човешкия дух е оцеляването след 87% изгаряния, които според медицината са несъвместими с живота? Или и двете!

Източник:  https://dariknews.bg/regioni/varna/vodolaz-ot-varna-ocelq-po-chudo-v-karibsko-more-1632880