Разумът е черупката на сърцето

Разумът е черупката на сърцето и духа. Онзи, който живее с разума без сърце, никога не ще познае от живота друго, освен черупките му. Но тъй малцина са ония, които имат сърце и каква сладост има в тях; и тъй много са ония, които имат разум – и какви глупци са.
Който живее с духа си, се смее – и се смее с цялата радост и доволство, на която е способно съществото му. И носителят на разума-везна се смее, ала благоразумно, сякаш лицето му е направено от стъкло и отдаде ли се на смеха, някои от чертите му ще се счупят.
Синът на Духа живее с духа си: тъжи, ридае, плаче, давейки се в сълзите си. А робът на разума не заплаква, докато от разума му не се вдигне добър математик, който да брои капките на сълзите му и да записва въздишките и охканията.
Синът на Духа обича, люби и одобрява, докато достигне до Бог. А синът на разума проявява дружелюбие, но с мъдрост, а дружелюбието е наука за правилата…

~ Джубран Халил Джубран