ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА! НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!

РАЗМИСЛИ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Из „Православието като философия на живота”, Св. Иустин Попович:

Веднъж една жена, преминала през много тежки кризи в живота си, ми каза:

„Трябва да разглеждаш нещата винаги откъм техния край.” Точно това означава Великден. Накрая животът побеждава смъртта, истината – лъжата, правдата – неправдата, и любовта – омразата. Иначе всичко би било безсмислено.

По време на едно пътуване бившият президент на Федерална република Германия Йоханес Рау (1999-2004 г.) ми каза:

„Нашата надежда трябва да бъде винаги по-голяма, отколкото са нашите проблеми.” Това е истината за Възкресението.

Откакто Исус Христос възкръсна, няма погребани надежди. Това е божественото уравнение на живота, затова празнуваме Великден.

Възкресение означава надежда. Възкресението ни показва, че това, което е преходно и незначително, не е последното нещо в живота. Възкресението е история на надеждата. Известният социолог Юрген Хабермас говори за богатите ресурси на вярата, без които нашето общество би било твърде бедно. Тези ресурси се наричат надежда. Ние, хората, се нуждаем от надеждата както от въздуха, за да дишаме. Ако нямаме кислород, ние се задушаваме. Ако ни вземат надеждата, остава само отчаянието. Надеждата ни предпазва в тежки дни от отчаяние, а в добри дни – от лекомислие. Надеждата ни активизира, дава ни сила и дълбоко вдишване, за да не се предаваме никога. Тайната на Възкресението се състои в сигурността, че накрая побеждава любовта, а не омразата, истината, а не лъжата, животът, а не смъртта.

Св. Иустин Попович казва:

„В целокупната си историческа действителност и мощ християнството е основано на факта на Христовото Възкресение. Ако християнството може да се сведе до едно събитие, то това събитие е Христовото Възкресение… Ако няма Възкресение Христово, не би имало и християнство. Христос би бил първият и последният християнин, който е издъхнал и умрял на кръста, а заедно с него и неговото учение и неговото дело. Тогава биха били истина думите на злочестия Ницше: „Първият и последен християнин е разпънат на Голгота.”

„Какво е безсмъртието?” – пита великият християнски философ свети Исак Сирин и отговаря:

„Безсмъртието е усещането на Бога.” Да усещаш Бога значи да се усещаш безсмъртен. Те са взаимно свързани, едното не може без другото.

Приятели, нима не виждате, че хуманистичната култура систематично притъпява у човека усещането за безсмъртие, докато съвсем не го притъпи и човек решително да започне да твърди: тяло съм и само тяло. А това значи: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа е завладяна от девиза: човекът е смъртно същество. Това е формулата на хуманистичния човек, това е същината на неговия прогрес. Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес.

Из „Разказът на един екзорцист“, Габриеле Аморт:

Бог позволява да ни се случи зло, за да извлечем от него още повече добро. Той позволява да носим кръст само защото чрез него можем да стигнем до небето. Ето защо не бива да се плашим от него, а славим Бога за кръста, който ни е дал. Защото след кръста винаги идва възкресението – така както след нощта идва денят. Така са били устроени всички неща. Той ни е избрал да придружаваме Исус в Гетсиманската градина, да бъдем с Него в болката, за да възкръснем накрая заедно с него.

Из “Пътят към изцелението и пролетта след тежката зима – за Еовин и Фарамир от Властелинът на пръстените”, Керанка Бинева:

Вярата във Възкресение на Живота и срещата с Него не са просто празник през пролетта, а са битките, в които реално всеки влиза и заповядва на сенките вътре в себе си и край себе си; вярата е глас, който човек да последва в болестта си въпреки немощта, тя е способността му да разпознава невидимия враг и ангелските сили в живота си. Ако човек последва светлия лъч светлина в мрака, той ще го отведе при Изгрева и Източника на светлина. Защото който се вглежда в бездната, извиква бездната. Който се вглежда в светлината, извиква още светлина.

Из “Мисли по възкресение”, Георги Марков:

Може ли човек приживе да възкръсне? Може ли човек въобще да възкръсне? Може ли човек да пробие вековната джунгла на своето историческо съществуване и да излезе пред океана на истината? Стига ли човешката сила, за да извърши чудото? …..

Мисля, че “Възкресение” е една от книгите, които са ме поразили най-много. Опитът на Толстой чрез княз Нехлюдов да прехвърли възкресението от царството на смъртта в царството на живота, като открие на човека възможността наистина да срещне Бога, ми се стори най-силната някога изявявана мъдрост. …

Може ли ние да простим седемдесет пъти по седем на нашия сгрешил брат? Е ли това една истина, която сме разпънали от векове и за чието реално възкресение ни трябват векове? Нека започнем само с това – да простим седемдесет пъти по седем , и то във век, когато въздухът свисти от дивашкия вик “Око за око, зъб за зъб”, когато цели режими и цели идеологии проповядват ненавистта на човека към човека. Можем ли дори да започнем? Не сме ли предопределени, не сме ли обречени? Ето тук аз виждам чудното очарование на опита на Нехлюдов да възкръсне, да намери сам Бога заради себе си и заради света. Ето тук според мен е разковничето на нашето бъдеще, да се опитаме от пепелищата на настоящето да възкресим феникса на доброто, любовта и красотата. Мисля, че човечеството трябва да се прости с теоретици, философи и идеолози, а всеки да се вгледа в себе си и подири собственото си възкресение!