„Имаше в земята Уз един човек на име Йов; 

и този човек беше непорочен и праведен,

който се боеше от Бога и се отвърна от злото“. 

Йов 1:1

За тези, които познават историята му*, ще допълним само, че книгата Йов не е „еврейска“. Според някои изследователи, ако би била поставена хронологично в Библията, щеше да е непосредствено след историята на Ной в Битие. Йов вероятно е живял преди Авраам и това, което със сигурност може да се каже за него, е, че е живял в близкия Изток, в земята Уз, и се е боял от Бога, както и Ной. Неслучайно в словата към Йов се говори за животното веемот, подобно на динозавър, което явно все още е живяло по неговото време.

Мненията на учените за тази история варират от версията, че тя е само притча, до това, че Йов е египетски фараон. Колкото и да е странно, действително нещо от разбирането на древните египтяни и траки (които са допринесли за духовното процъфтяване на египетската цивилизация) е свързано пряко с историята на Йов и скоро ще стигнем до него.

Както е известно, никоя притча не е просто поучителна случка в живота на друг човек. Абсолютно всеки образ от историята на Йов има своето значение, което може да ни убегне, ако се съсредоточим само върху спора му с приятелите или Твореца.

Ако забележим, в края на дългия разговор Бог се разгневи на „приятелите“ на праведника толкова много, че остави в неговите ръце прошката и молитвата, за да не ги порази с наказание. Добре, че Йов смирено измоли и милост за тях. Същевременно Бог не се „разсърди“ на неразумната жена на Йов и не става дума за някакво наказание към нея. Тя сякаш беше поразявана и изцелявана заедно с Йов. Затова в определен аспект е възможно жената да е образ на неговата чувствителна и страдаща, гневна душа. До определен момент Йов има власт над нея с духа си и дори й казва: „Говориш като една от неразумните жени. Само доброто ли да приемаме от Бога и да не приемаме лошото?“. Когато той се разболява тежко, жена му започва да работи по чуждите къщи. Вероятно така и душата ни, когато загуби светлината на духовния поглед, започва да се изтощава с притеснения, грижи, усилия, свързани с това да угоди на чужди, които никога няма да я почитат и обичат. Когато Йов оздравява, вероятно същата жена/душа ражда и възкресява чадата му, радостта му.

Но кое в Йов се беше разболяло? Както казва и самият той: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото си, но сега окото ми Те вижда.“

Време е да видим какво означаваха имената на трите дъщери на Йов. Емима – дневна светлина /или гълъб/, Касия – благоухание, на което според псалмите миришат дрехите на царя Христос… и Керен-апух, което означава контейнерче за очна линия, правена някога от черния минерал антимон, смесен с масло.

Странното име на третата дъщеря съдържа един неподозиран ключ за историята на Йов. Ако се запознаем с популярната в ония времена очна линия, ние виждаме, че тя се ползва наравно от жени, от мъже, от бедни и богати, като на физическо ниво минералът, съдържащ и сол, предпазва окото от  инфекции, причинявани от пустинния пясък. Така гримираното око не боледувало и се състарявало по-бавно. (Дори и днес има компании, които предлагат очна линия от антимон, напълно безвредна и антиалергична.)

Не ни ли е познато това? Нима и днес не живеем в медийната среда, която „ни хвърля прах в очите“ и заслепява интуитивните, духовни сетива, които са способни да ни отведат до обич, щастие и победи?

Според древните египтяни окото е било входът, през който зли сили можели да влязат и да обсебят душата. За съжаление, при всичките ни технологии, и в наши дни сме свидетели на тежки душевни болести, проникващи в човека именно чрез медийните образи, или чрез определени „начини на гледане“ към живота. Рамката, очертавана от египтяните, напомняла окото на сокола, древния бог Хор, все по-често свързван от изследователите с изначалния Бог-Слово, Христос. Окото на Хор вместо врата за злонамерени сили, напротив, е инструмент за сътворение, както може да се прочете в поредицата „Тракийското писмо декодирано“. Погледнато в този контекст, изпитанието на Йов не е „залагане върху кон за надбягване“ в някакъв философски спор между Сатаната и Бог, а е начин Бог да даде на своя слуга Йов нетленно средство за сътворение, което ще го направи повече от обикновен добър човек! Това око, а не просто праведността му, занапред ще направи Йов неуязвим.

Можем ли да използваме по подобен начин нашите изпитания? Можем, ако приемем, че всичко в този свят е духовно. Историята и географията, здравето, политиката, проблемите в икономиката, непоносимата съседка или неуспехът ни в любовта. Ако потърсим Твореца навсякъде като положил движещите закони на нашето ежедневие, ще разберем и ще променим много неща. И вместо „Бог високо, цар далеко“, ще се почувстваме като Йов, изстрадалия божий приятел…

Всъщност дали изобщо Бог отне нещо на Йов? Дали сред голямата си радост той имаше повод да ходи да плаче на гроба на загубените си близки?

Много е замислящ броя на имотите на Йов и десетте му деца. Кръглото число „десет“ ни препраща към определена пълнота, която той получава удвоена след изпитанието. Може би това е така, защото земните имоти на Йов вече се дублират с небесните им еквиваленти в „паралелната земя“, за която можем да прочетем в древния апокриф „Книга на Лонгинус“ от сборника „Тракийските хроники“. Нима не е вълнуващо, че при пътуване в това измерение може да се спечели победа на земни места, без да се налагат обичайните трудове и компромиси?

Свещеното число три /броят на дъщерите/ пък ни препраща към свещената троица, която, освен в Твореца, я има във всеки от нас: дух, душа и тяло. А седемте сина ни напомнят за седемте Божии духове, които е добре да обитават у всеки от нас: Дух Господен, дух на мъдрост, дух на разум, съвет, сила, знание и страх от Бога. Защо Йов загуби своите деца, а после придоби отново точно седем сина и три дъщери? Не беше ли това образ на възкресение на същите тия негови богатства, които беше загубил, когато окото му се разболя?

Не е случайно и че праведният Йов дава на красивите си дъщери наследство между братята им. Това изобщо не е „любяща постъпка на разнежен баща“, както може да ни се стори на пръв поглед. В ония времена това е било изключение, защото по закон само синовете са получавали наследство. А ако дъщеря получи наследство, то тя се задължавала да не се омъжва вън от племето на баща си. Тоест наследството на Йов, вместо да направи „дъщерите му независими“ според днешните разбирания (на тях и красотата е стигала!) да се омъжат за когото решат, явно ги е ограничило да се омъжат само в рода.

В такива моменти можем да си спомним за свещените родове, които са поддържали всяка царска традиция не само в Египет и Близкия изток, а и в Тракия, които родове са били мрежа за опазване на човечеството от подивяване и израждане. (Когато майката на Исак и Яков се огорчава от снахите си, носещи покварата на околните народи, праща втория си син Яков да се ожени сред рода на нейния баща, където е имало хора виждащи и разпознаващи Духа.)

Така ако дадем и на нашите същности – дух, душа и тяло, тоест ако дадем на себе си наследство между духовете на мъдростта, ние ще си направим най-голямото добро и ще имаме истинска пълнота.

„И Йов живя след това 140 години (2х7х10),

и умря стар и сит от дни.“

 

Автор: Павлина Папазова

——-

* Ето каква е накратко историята от древната книга Йов, включена в Библията, но приета и от арабите като история на един техен пророк. Праведният Йов прави такова силно впечатление дори сред небесните сили, че Бог като последно изпитание го предава на Сатана да унищожи целия му голям имот заедно с десетте любими деца. Йов след това само казва: „Гол излязох от утробата, гол ще се върна; Господ даде и Господ отне – да бъде благословено Господното име.“ Когато огорчената му жена казва: „Похули Бога и умри“, той отговаря „Само доброто ли да приемаме от Бога или да приемаме и лошото?“ Тогава на Сатана е позволено да порази и тялото му с отвратителна болест. Йов излиза от общността, сяда на бунището и започва да проклина деня, в който се е родил. Тогава за утеха при него идват мъдри приятели, които да го разговорят и да му помогнат да намери корена на проблемите си. Уви, те скоро преминават от утеха към спор с Йов и започват да изричат унизителни подозрения, че непременно някъде е сгрешил и затова му се случват нещастията. Едва четвъртият гост, по-млад човек, който не е приятел на Йов, но се явява като Божий пратеник, говори в по-друга посока, като му явява какво е мястото на човека пред Твореца и доколко въобще може в своето ограничено разбиране да се препира с Него. След строгите му думи светлина огрява душата на Йов и той съжалява за спора, който е повдигнал. Тогава Бог му връща здравето, дава му двоен имот и още седем сина и три дъщери. Трите му дъщери са чудни красавици, каквито няма по цялата земя, и в преданието са споменати техните имена: Емима, Касия и Керен-апух.