Образната Реч (Сътворително Слово) в българската народна бродерия.

Настоящото изследване се занимава с практиката на бродиране, нейното приложение за постигане на вътрешната хармония вътре в човека посредством целебния ефект на Образното Слово, което изработва. 
Изследването прави опит да надникне в процеса на бродирането, символния Език при украсата на българската народна носия чрез използването на българската народна шевица.
Известно е лекуването чрез Думи (Слово, Реч) в практиката на Логотерапията, лекуването чрез Музика (Музикално Слово или Фраза), лекуване чрез повтарящи се движения (Танц) и др. Възможен ли е подобен паралел и при шиенето (сътворяването) на Образи, тяхното съхраняване във вътрешното ни пространство, наблюдението (съзерцанието) им и влиянието върху душата ни.

За(д) Думите

Следбяла ризавайки етимологията на думата ТЕКСТил, разбираме, че платът е тъкан от Думи.
Има значение как изработваме дрехите си, с какво ОБРАЗно слово украсяваме себе си, какви Сили викаме в живота си с тези Думи (Логоси).
При бродирането е интересно, че посоката на повторение на бодовете е от ляво на дясно, сходно с писането в българския език. По същия начин изписваме буквите, които свързваме в Думи, а от тях правим изРЕЧения.

Външната йерархия

българска носия Дрехите ни служат, за да бъдем красиви, да сме защитени от топлина и студ, или имат и друга функция? Дрехата, която носим, и украсата по нея ни отличава един от друг. В миналото една е била дрехата на младата, неомъжена българка, друга на омъжената жена, а съвсем различна на възрастната.
По украсата на дрехата (отличителните белези) съдим за йерархичното положение на този, който е облечен с нея. Замисляме ли се днес за многообразието от външни (а те са отглас на вътрешни) белези (знаци) при различните видове униформи например. Респектирани сме от “облечените” във власт (сила) или друга позиция в обществото мъже или жени, които носят военна или полицейска униформа, съдийска тога,  лекарска престилка и др.

Основен Знак

знаме, олтар, слънце, бродерия, жертва, тракия Специфичното при бродирането е многократното повторение на знака (кръстчето), който е вселенски знак и означава защита. Когато бродираме, ние броим на ум. Според Питагор числата са в основата на Музиката, числата са основата (основанието) на всичко живо. Всеки един от нас е Свещена Единица, знакът на която е знаменце. Всеки от нас притежава своя специфична индивидуалност, изразена на Вселенския Език, Същност, която се разчита и според която човек се поставя в определен чин и йерархия. 
При бродирането може да се говори за изобразяване на Свещен Текст и за Свещено отбряване. Според старите българи това, което носим в себе си (Душата ни), и това, което носим на себе си (Облеклото ни), са в пряка връзка и така привличаме (викаме) определени Сили в живота си.

Интересни факти от историята

тъкане, тъчене, тъкан, облекло, дреха, нишката на живота, бродерия, народни носииОт Тракийските хроники (книгата Нави) научаваме за цар Терес[1], който преди битката с Мардоний при Акте (полуостров Атон) “тъчеше с пръстите си битието на битката, която предстоеше”. За него се казва пак там, че докато призоваваше на Древната Реч на Тракия, той тъчеше сукното на битката. От текста научаваме, че Тракийският цар тъчеше с ръцете си и извикваше по Имената им крайбрежните води, ветровете и гърмовете, които да му помогнат да спечели битката с врага.
Интересно е, че в изписването на египетския йероглиф за Реч (Слово) има връвчица.

Технология на бродиране или записване на Текста. Елементите при бродирането

След като съществуват практики (Лого[2]-терапия), занимаващи се с лекуването чрез Думи, Терапия чрез Музика (Музикално Слово), чрез Танц (Думи чрез определени Движения, Пози[3], Позиции на тялото) и др., нека помислим за записа, записването на Думи (Образи, Символи, Кодове) с игла и конец върху бялата ленена кърпа, която прилича на чистия бял лист, върху който изписваме Думи с мастило.

тракийски хроники Бродиране идва от Бод (пробождане). Движението (Проекцията) на иглата боде плата (Белия лист), прокарва (вкарва) конеца отдолу нагоре правейки х (кръстче), и по този начин изписва чрез едно и също многократно повторение знака за защита, и се сътворяват Образи (Думи). Това насочва към двойките горе-долу; небесно-земно; мъжко-женско. Белият плат (за нас това е белият лист) е мястото на Сътворяване на Думи (чрез знаци и символи) с помощта на преждата или конеца. Текст се пише с мастило върху празния лист. Конецът изпълнява функцията на Мъжкото (оплождащо) начало, което втъкава (втъква) своята Същност (цвят, дебелина, материал) в бялата повърхност на плата. Резултатът – Образно Слово.

Кой е свързващият елемент в процеса на бродирането? Това е човешкото въображение – осъзнаващо и пресъздаващо света в Образи. Юнг говори за архетипите, които съхраняват в колективното несъзнавано (колективната памет) Образи, Знаци, Символи още от нашите прадеди.
Знакът по дрехата на българите е служел за украса, но е имал и предпазна (защитна) функция в облеклото на хората в миналото. Това е кодирания, символен език за ангелските (невидимите) сили, които да го четат и разпознават. Образите (символите) според Мирча Елиаде[4] показват всичко, което е непокорно на понятията. Това определение дава основание да се счита, че Символът предхожда и превъзхожда Понятието. Символът е носител на съответната Същност, преди тя да е “облечена” в съответното Слово.

Въздействието на формите и цвета при бродирането.

Изучавайки символния Език, можем да открием (да прочетем) смисъла на всеки Образ. Съзерцавайки (волево наблюдение) един образ, ниехрам, бродерия започваме да го носим (съхраняваме) в съзнанието и паметта си и след това го реализираме в живота си.
Три са основните цветове в българската народна бродерия: червен, черен и бял.
Древен орфически принцип е: каквото е на небето горе, това е и на земята долу. Христос учел своите ученици така – каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Всеки от нас, желаейки нещо, първо го “вика” като Образ в своето вътрешно пространство и така задвижва процеса, технологията за случване на желаното в реалния свят.
Видяното от нас в нашето вътрешно пространство след това откриваме сътворено чрез шевиците по облеклото, шарките на килимите(това, върху което стъпваме, ходим).  Завивките ни, кърпите за глава и др. изобилстват с елементи, в които се разпознават дървото на живота, меандри, спирали, слънца, световното хоро, мъжкото и женското начало и др. елементи.


Приложение

Може ли да се приложи в ежедневието древното Знание, съхранено чрез символите в българската народна бродерия?
hvalaТърсим ли значението на Древните, а затова и Силни (натоварени с Думи на Сила) Образи, които да ни защитят, излекуват и не на последно място да отбележат към кой Дом, Род, Народ и Нация се причисляваме?
Кои от символите носят здраве и изцеление и защо е важно да ги познаваме и шием (бродираме) по дрехите си?

Известно е психологическото въздействие върху човека, който се занимава с бродирането на шевици – обща релаксация на тялото, удовлетвореност и спокойствие на душата.

Дрехата ни прави красиви, пази ни от топлина или студ, “говори” на другите за нашата индивидуалност.

В днешно време не се налага да се обличаме в дрехите на нашите баби (в сукмани  с пафти), защото изглеждаме добре и в съвременните облекла, но си остава валидно разбирането на древните – каквото е вътре в Човека, това се вижда и отвън.

Нека открием и след това опазим вътре в себе си Силното, Красиво и Светло Слово. Така, носейки го първо в сърцето си, ще бъдем забелязани като хора, пълни със Сила и Живот.

 РЕЧник на думите:

  • БрОДерия, БОД – какво пробождаме, оплождаме, събуждаме в себе си и след това в околните, които ни гледат
  • ДРЕха – от РЕ (Слово) – облечен чрез РЕ (Словото)
  • Кроя, РЕжа – изваждам, оформям елементите на дрехата от цялото (плата)
  • ОбЛЕКло – кое обличам, така че с него да съм излекуван
  • ПРЕДа, ПРЕжда – какво редя, в какъв ред подреждам Словото (РЕ)
  • Стан – уред за тъкане – да стане, да се сътвори, да има живот от това
  • ТЕКСТил – това, с което съм облечен, е Текст, Слово, Реч, която разпознават Силите
  • Тъче (Тече), Тъкачка – човек, който редува Текст след Текст, вплита, обхожда, увеличава обема си, като реката, която тече постоянно
  • Шия – съшивам, събирам, снаждам парчета плат, сътворявам едно цяло (дрехата) от много части чрез плат, конец и игла

Използвана литература:

  1. Боева, Юлия. Мъдростта на Великата майка. С: Алфаграф, 2010
  2. Гайд, Стефан. Тракийското писмо – Декодирано І. С.: Институт по Трансцендентна Наука, 2006
  3. Гайдарски, Цветан. Тракийският орфизъм І, С.: Академия Орфика, 2007
  4. Елиаде, Мирча. Митът за вечното завръщане: Архетипи и повторение. С.: Захарий Стоянов, 2002
  5. Елиаде, Мирча. Образи и символи: Размисли върху магическо-религиозната символика. С.: Прозорец, 1998
  6. Коев, Иван. Българска везбена и тъканна орнаментика. С.: Държавно издателство “Септември”, 1982
  7. Колева, Таня. Традиционната дреха на българската жена. С.: Културен кръг – клуб “Кръгозор”, 2008
  8. Съставители: Гайд, Стефан и Цветан Гайдарски. Тракийските хроники. С.: Фондация “Градът”, 2010
  9. Съставители: Гичева, Димка; Иван Колев и Александър Гънгов. Философия, помагало-антология. С.: “Просвета”, 1992
  1. Тодорова, Елена. Български народни шевици. С.: СайСет-Еко, 2003
  2. Франкъл, Виктор. Смисълът в живота: Увод в логотерапията. С.: Планета-3, Нов български университет, 2000
  3. Цонева, Стефка. Български народни носии: Албум, Севлиево: Идеал Стандарт – Видима АД, 2007
  4. Юнг, Карл. Човекът и неговите символи, С.: Леге Артис, 2002

Приложение:

І. Снимки от интернет страницата на фирма Некс-Ф, занимаваща се с компютърна бродерия, изработка на национални носии и облекла, голямоформатни знамена и флагове, плетиво.

ІІ. Личен архив.

кръст, вечен живот


Автор: Татяна Илиева


[1] Съставители: Гайд, Стефан и Цветан Гайдарски. Тракийските хроники. С.: Фондация “Градът”, 2010, с. 259
[2] Логос (от гръцки език) означава Слово
[3] Орфистази или Орфически пози, виж Гайдарски, Цветан. Тракийският орфизъм І, Академия Орфика, 2007, с. 81
[4] Елиаде, Мирча. Образи и символи: Размисли върху магическо-религиозната символика. С.: Прозорец, 1998, с. 18