Малко са ни Обидата и Омразата в наши дни, та и Неприязън… Но тази дума съществува, за да обозначи едно специфично състояние, в което не можем да понасяме някого, дори когато не ни прави нищо лошо.  Понякога това е особено тежко, именно защото няма нито за какво да изобличим човека, нито за какво да му простим.

Смущаваме се заради своето лошо чувство и същевременно с всички сили се стараем да избегнем присъствието на такъв познат до нас, или намесата му (дори помощта му) в живота си.

Откъде произлиза всичко това?

Някога в българския език е съществувала думата „приязън“. Все още може да я срещнем в руския, и нейното значение е именно това, което предполагаме – щедро чувство на благоволение и благоразположение към някого.

„При кого“ или „не при кого“ е сърцето ни, когато изпитваме или не изпитваме тия чувства?

При-„Язън“, при-„Язон“ … това сякаш напомня мита за аргонавтите? И сега е време за една впечатляваща история.

Според издадения неотдавна у нас сборник с древни текстове „Тракийски хроники“, просветеният Орфеос тръгва да търси костите и завета на своя дядо Тракс върху Златното руно… Водач трябва да му бъде “Азон”, но тъй като посланията на Оракула не са достатъчно ясни, младежът наема добрия гръцки мореплавател Язон и тръгват за далечната Колхида. След поредица от приключения, доста различни от познатата митология, Орфеос стига до истинското значение на посланието и търсенето му приключва успешно в родната Тракия. „Аз-Он“ се оказва не алчният за злато и красавици Язон, а „Аз-Он“ на самия Орфеос, което в превод означава „Истинският светъл Аз“.

Най-често ние не подозираме, че у всеки човек живее едно истинско светло „Аз“. Съдим за хората по техните постъпки, слабости, страхове. Смятаме, че по свой избор влачат оковите на заблудите си. Изобщо, доста сме строги! И понеже днешното общество не ни позволява да ударим човек, да го обидим, а често и да го напуснем, ние се изпълваме с Неприязън.

„Не-при Аз-Он“ … е състоянието, когато ние не познаваме и не търсим истинското светло Аз на другия. (Разбира се, понякога опасенията ни са основателни  и ние се пазим от него, защото той самият не е при своя истински светъл Аз.)

Ако се върнем на историята с Язон и Орфеос, интересното е, че Орфеос не презира своя непосветен приятел. Натрупал злато и известност докато разказва измислената история за аргонавтите, остарелият Язон се връща да поднови старото приятелство и уважение… Тогава Бог открива на Орфеос, че и тази „детинска приказка“ – митологията, пак е от полза, понеже в своите образи и метафори ще пренесе през вековете героизма на хората, побеждаващи страстите си под формата на митични чудовища и ще разкаже за търпението на верните, изкушавани от различни идеи под формата на красавици… Затова Орфеос прощава на Язон и доколкото може, остава лоялен.

Понякога ние самите Не сме При своя истински светъл Аз. Живеем в мрака на материята, където всичко е борба за ресурси, приятелство и любов. Възприемаме другите като конкуренция във всяко отношение, и лесно изпитваме неприязън, когато изглежда, че те в нещо ни засенчват.

Затова, както Орфеос отначало победи своите собствени представи и противоречия, така и преди да разберем дали основателно страним от някого, трябва ние самите да познаем себе си и да преосмислим основата, на която стоим и градим. Защото в нашия светъл Аз е и светлината, и силата.

Автор: Павлина Папазова