ЗА ВЪЛШЕБСТВАТА В БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ И ВРЪЗКАТА ИМ СЪС СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ.

ТЪЛКУВАНИЕ НА ПРИКАЗКАТА НЕЗНАЕН ЮНАК

Приказката Незнаен юнак започва с разказ за един царски син, който бил в незавидно положение. Царят бил овдовял и се оженил повторно, като мащехата мразила царския син и непрекъснато правила опити да го убие. Единия път му сложила отрова в гозбите, друг път му сложила бръсначи на постелката, трети път – змия под възглавницата. Но царският син имал бяло конче със звезда на челото, което билo необикновено. То всеки път го предупреждавало за плановете на мащехата и така момчето си спасявало живота. Мащехата забелязала, че момчето всяка вечер ходи в обора при кончето и че то го е научило, и се опитала да убие кончето. Престорила се на болна и поискала от мъжа си да заколи бялото конче със звезда на челото и да й дадат да изяде сърцето му, за да оздравее. Царят не могъл да се съпротиви. Но кончето имало спасителен план. Момчето помолило баща си да му приготви златни дрехи, които да греят като слънце, да се премени и да препусне с кончето за последен път. И така, те изпълнили желанието на царския син, но щом той препуснал с кончето, то се засилило, полетяло като вятър, прескочило оградите и се спуснало в полето. Така избавило и себе си, и царския син и поели заедно към съседното царство.

И така, в тази приказка имаме един много добър царски син, който обаче бил непрекъснато преследван да бъде убит от мащехата си. Мащехата е образ на среда, която е изключително недружелюбна. Хората са изпълнени с лицемерие – тя се преструвала на болна, с коварство – иска да премахне живота на царския син безпричинно, с омраза – тя просто не го харесвала, без момчето да й е направило някакво зло. Вероятната причина мащехата да не харесва момчето е, че то не е от нейната плът и кръв – то не е зло като нея. А най-типичното за злото е, че то непрекъснато търси жертва и така се храни и съществува. Интересното за произхода на момчeто е, че то е имало друга майка. Често срещаният мотив в приказките за майката, която умира, и мащехата, която се възцарява и мрази завареното дете, отразява исторически момент, в който човечеството е изпаднало от доброто, от добрата среда, Едемската градина и навлязло в етап на враждебна и опасна среда – образа на мащехата, която не обича нищо, което носи тези първични белези.

Но как може да оцелее човек в такава среда и да не бъде жертва – момчето имало бяло конче със звезда на челото. Белият кон е едно от най-красивите и достолепни животни. В Откровение на Йоан Христос Победителят се описва като яздещ на бял кон:

„И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.“ Откровение 6:2

„След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.“ Откровение 19:11

„И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне“. Откровение 19:14

Ездачът на бял кон е образ на Христос, Воюващия и Побеждаващия, победата на доброто над злото, а самият бял кон е чинът на воюващия по примера на Бога – по духовни или още мистични начини, затова и кончето е вълшебно, а не воюване чрез подмазване, чрез себеунижаване и осъждения или затъване в работохолизъм и кариеризъм. Друго характерно за бялото конче било, че имало звезда на челото. Звездата е светило, което грее в мрака, когато слънцето го няма. Така символът на кончето със звезда на челото е воюване, като на челото на битката/на кончето/ се поставя звездата или светенето в мрака – пазене на чистото и светлото, което човек е достигнал и видял, независимо че край него е мрак в нощта.

Също така масово разпостраненият мит за принца на бял кон, който един ден ще дойде да се ожени за девойката, е реално архетипният образ на Христос, Воюващият и Побеждаващият – той е царският син на бял кон, идващият спасител и годеник за душата, която го чака в тази враждебна и коварна среда, но душа, която не се е оженила вече там – не е станала част от тази среда, а стои неженена. Или още това е онзи човек, на когото не му е комфортно в тази среда, може да е част от нея, но не е удовлетворен, не е намерил себе си там.

И така, за онзи, който търси нещо друго и не му е комфортно във враждебната среда, предстои битка по примера на незнайния юнак. Враждебната среда предлага на хората обичайно две роли – на хищник и жертва, но незнайният юнак не избира нито едната, нито другата. Човекът жертва е много нещастен, той винаги намира оправдания и обвинява съдбата и хората край себе си за положението, в което е и не може като незнайния юнак да постави на челото на битката си звездата, светенето и пазенето на чистото и светлото, до което е достигнал. Човекът жертва не вярва в светлината, той смята че несправедливостта е по-силна и затова той е жертва. И това му пречи да свети и да пази светлината в себе си и той бавно и постепенно помръква и потъва в мрак и безнадеждност. Човекът жертва сам избира тази роля. Хората, които се оплакват, намразват тези, които ги подтикват към намиране на решение. Това е вид духовен мързел. Но типичното за звездата е, че свети в мрака, че душата има да търси да свети в нощта, когато не вижда изход, когато не и е лесно и навсякъде е тъмно. Налага се да упражнява светенето си в такива условия, а не когато изгрее слънцето и вече е избавена. Защото по този начин тя е предизвикана да се самоопредели: желае ли светлината истински? Това е часът, когато цялото човечество бива изпитвано кой на какво държи.

Човекът хищник пък смята, че светът е в ръцете му по образа на мащехата, той много пъти е женен за царя – има власт или сам се прави на много важен, вероятно има и пари и си мисли, че едва ли не няма нищо невъзможно за неговите пари и позиции в този свят. Това е човек, който много не се вълнува какво причинява на хората и е намерил оправдание за всичко. Характерно за хищника е, че е превърнал живота си в една огромна консумация. И този подход на изяждане и консумиране на всичко около себе си води до самоунищожение: самият човек бива изяден и погълнат – живота му, времето му, силата му – от всичко онова, на което се е предал, и той загубва себе си, загубва човешкото в себе си бавно и постепенно.

Пътят, който избира незнайният юнак, е нито да наклевети мащехата пред баща си, нито пък да се предаде на нейната власт, но излиза от матрицата на тези две роли и отива в друго царство. Буквално тълкувано, може да означава, че отива на друго място, търси по-добри условия на живот, където да намери по-справедливо отношение – сменя средата, което много хора правят днес, те дори   напускат родината си в търсене на нова среда и своя късмет далеч от дома в т.нар. уредени държави, нежелаейки да бъдат жертва на системата у дома. Но истинското излизане от този модел е духовно – да смениш подхода си на воюване, а не да отидеш на ново място само чрез физическо преместване и отново да влезеш в този модел: хищник – жертва.

И така, кончето и момчето стигнали до другото царство. Там те се разделили, като кончето дало на момчето три косъма от гривата си с думите, че щом му дотрябва, да награее космите и то тозчас ще дойде при него. А момчето купило от един овчар скъсани дрехи, облякло се и се запътило към столицата на царството. Главило се градинар в царската градина. По цял ден копаело, садило, плевило, поливало цветята. Разхубавило царската градина. Това, което незнайният юнак избира като подход на воюване за живота и бъдещето си в новата среда, е да служи като градинар – изобщо не явило на никой своя царски произход. В свещените книги добре обработваната и напоявана градина е образ на действието на Божия Дух, под чието влияние душата разцъфва:

“Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие, и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина, и като воден извор, чиито води не пресъхват.” /Исая 58:11 /

“……….И душата им ще бъде като напоявана градина, и те няма да изнемощеят вече.” /Еремия 31:12/

” /Божието царство/ Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.” /Лука 13:19/

В приказките царят, царицата, градинарят и другите герои са същности и елементи на човека. Първата и важна задача при излизането от матрицата “хищник-жертва” е грижата на човека за собствената му душа – да посади в нея Божието царство: по цял ден да копае, да сади, да плеви и да полива в нея, докато разцъфне. Важно е да намери онова слово, онази духовна среда за себе си, така че душата му да се утеши, успокои, а след това и да разцъфне. Да плеви тежките и деградивни мисли и състояния, да полива душата си с дъжда на благодатното слово и дела, да открие какво богатство има скрито в неговата собствена градина, независимо от претърпените загуби и споходилите го противоречия. Това много пъти е свързано с качествено нов поглед върху самия себе си, придобиване на нови духовни умения и качества, разгръщане на вътрешния аз, намиране на скритото име изписано върху камъче, дадено от Създателя. Критерий за това, че Бог е с човека и благославя душата му, е именно да я вижда като градина, която непрекъснато бива обработвана, обновявана и съживявана, а не да мери според това кой какви облаги е получил от Провидението като наследства, печалби, заплати и т.н., макар и това да се случва, но на по-късен етап. Защото ако душата му е като запустяла градина, напусната от Божия Дух, каква полза за нея, ако ще и да спечели целия свят – образно казано да получи всичко, което си е мечтала. Защо ли? Защото тя никога няма да стане като напоявана от водни потоци градина, а скоро ще се превърна в пустиня и Словото казва, че ще я загуби.

През цялото време, докато бил градинар, царският син пазил космите от кончето при себе си. Косъмът – като символ на естеството на кончето, през цялото време бил при него, т.е. макар и прикрит, той носил белезите на воюващия незнаен юнак.

Но тъй като в градинаря живеел все пак царски син и това е поведение на царуващ човек – който нито се възприема като жертва, нито иска да използва другите като хищник, а гледа как да разцъфти независимо от всичко, това е човек, който познава и владее себе си, стихиите вътре в душата, и той скоро се явил и в истинската си царуваща природа – нагрял трите косъма и тозчас кончето му се явило, облякъл истинските си царски дрехи и цяла нощ препускал из градината като царски син. Момчето си мислело, че никой не го забелязал. Ала царската дъщеря цяла нощ го гледала от прозореца на двореца и се влюбила в него. На сутринта царят видял отъпканата градина и изгонил момчето от градинската работа. Отъпканата градина вероятно е образ на изпитание, през което човек преминава. Но това се случило, защото божественото и царското имат и друго проявление – да бъдат поставени на почит, да царуват. В един момент тяхното превъзходство, ако и да не се натрапва (той си сложил царските дрехи през нощта), все пак става явно. Царската дъщеря станала свидетел на истинската природа на градинаря, че тя била царствена. Тя се влюбила в него и плачела за незнайния юнак непрекъснато, докато не стане неин съпруг. И така, момъкът бил повикан обратно в двореца, за да се ожени за царската дъщеря. Но тъй като царят бил много ядосан, ги оставил да живеят в една стая под стълбището. Интересен е и моментът на влюбването на царската дъщеря – през нощта, когато нищо не се вижда. Характерно за любовта е, че тя много пъти е неосъзната – не виждаш ясно като през деня всичко, или както се казва: кой знае ума на сърцето. Или още: най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати… те се усещат в сърцето. Но случката с влюбването и оженването на юнака за царската дъщеря има и друга гледна точка – че нищо тайно не може да остане скрито и не може светило да се поставя под легло или маса, то се поставя на светилник. Царствената осанка и поведение в един момент изпъкват, привличат. Така момчето става царски зет, но все още само царската дъщеря знае за неговата истинска същност. Дошъл ден, в който настъпила война. Всички мъже трябвало да отидат да се бият, царският зет също. Но отново не разкрил на никой своя царски произход. Той възседнал куцо магаре и го подкарал из пътя, дето минавала войската. Всички му се присмивали накъде е тръгнал. Като отминала войската обаче, юнакът нагрял трите косъма. Кончето начаса дошло. Той облякъл златните дрехи, яхнал кончето и полетял към бойното поле. Там станало така, че битката била тежка. В разгара на боя противниците нападнали царя и малко останало да го убият. Но тъкмо в този момент долетял като хала царският зет, развъртял златна сабя, прогонил враговете и спасил живота на царя. В битката момъкът бил ранен в кутрето на дясната ръка. Царят извадил златошита кърпа и сам превързал раната. След боя момъкът отново си тръгнал отделно от войската, преоблякъл се и се върнал с градинарските си дрехи в двореца, но раната на кутрето останала. Поръчал на жена си да не го събужда три дни, докато поспи. След края на битката царят се върнал и искал да направи преглед на войската и да разбере кой е останал жив и кой – не, та се сетил и за своя зет. Ядосан, че зетят не идва на проверката, сам отишъл в стаята под стълбището при него. Тогава зетят разказал цялата история от игла до конец и царят бил много щастлив и го викнал отново в царските палати.

Характерно за дрехата на незнайния юнак е, че градинарската дреха – тази да служи, той облича пред хората, това е поведението му пред хората, а царската дреха – тази да царува, той облича в тайно. Никой да не знае, че е царски син, за това знаят само той и жена му. Самото издигане и възцаряване на незнайния юнак е с помощта на кончето – по вълшебен начин, чрез духовна битка, чрез сила, която му дава кончето със звезда на челото. Самото естество на воюването от този тип е голяма сила и власт.

И най-интересното е, че идва ден, в който никой от войската на този свят не можел да избави царя, а само юнакът на белия кон. Животът на човека може да бъде спасен в ден на опасност и голямо изпитание само чрез духовна битка от този тип: ако в неговите предели – мисли, търсения и странствания – живее такъв юнак, дори и да не е възцарен, дори да не е оценен докрай, този ден ще дойде. Най-важните качества на този юнак са смелост, трудолюбие и ненатрапване и непарадиране с това кой е той. Самата власт на незнайния юнак произтича от спасяване на живот, от избавлението, което може да даде както на себе си, така и на другите чрез начина си на воюване и няма нищо общо с онзи изкривен и извратен начин на търсене на власт, който наблюдаваме край нас – желание за надмощие и владеене. Разбира се, спасяването на живот може да бъде спасяване и бувално, но има и друг вид спасяване – спасяване на човешкото, на светлото в себе си и в хората, което е близо до умиране от ударите на света.

Самото име Исус пиктографски се изобразява като Ис /Ирис/ – око , и Ус – власт, престол. Самото име е чин и те прави едновременно да си способен да виждаш с дълбок и проницателен поглед  за живота си и как и да имаш истинска власт.

Приказката разкрива една процес, механизъм на истинска победа, благословена от Бога, която включва елементите от приказката – човек да излезе от модела хищник-жертва, да превърне себе си в напоявана градина, да воюва за душата си и за ближните си, дори и онеправдан или неоценен, и чак накрая да си получи заплатата. Защото истинският живот е свързан с процеси, с последователност и ред на протичане на потоците напоителни води; истинският живот е свързан и със смирение и покорство пред този ред.

Също така едно от важните неща, които приказката ни разкрива, е, че момчето има да опази както собствения си живот, така и живота на своето конче и неговото сърце. Мащехата, която е образ на враждебната среда в света, иска да изяде сърцето на кончето – да отнеме дръзновението, смелостта и надеждата на човека да застане и да воюва по този начин. Във всяка ситуация силите на мрака искат да отнемат на човека първо дръзновението и куража – било то чрез комплекси, чрез страхове, чрез загуба на вяра в силите на доброто и тяхната власт, чрез всякакви потискащи мисли, чрез обезсмисляне на самата битка дори. Но призванието на всеки човек е да си пази кончето и неговото сърце и да стане незнаен юнак. Това се отнася и за християнския свят като цяло. Силите на мрака искат да го лишат от воюващата му същност. А истината е, че няма как да надвиеш злото, без да оседлаеш белия кон и без да влезеш в този чин и битка. Ако нямаш желание за това, знай, че мащехата вече е изяла сърцето на твоето вълшебно конче със звезда на челото!

Автор: К. Могиларска