Научно изследване: материята и енергията са сътворени, но Словото (или Информацията) е несътворено и вечно!

Информацията и нейната сложност

Въпреки че кристалите и снежинките са много подредени, редът, който показват, който отразява структурата на веществата, от които са изградени, е повтарящ се мо­тив, подобно на фигурите на тапетите. Такива мотиви не са сложни. За да разберем това, нека разгледаме повтаря­щия се мотив: АЗ ТЕ ОБИЧАМ АЗ ТЕ ОБИЧАМ АЗ ТЕ ОБИЧАМ АЗ ………… Нека си представим, че поредицата от букви АЗ ТЕ ОБИЧАМ се повтаря десет хиляди пъти. Един от начините да измерим сложността на поредицата от букви е, като видим дали за нея може да се намери прос­то описание. Това означава да видим каква е дължината на алгоритъма, който може да произведе поредицата, като под алгоритъм разбираме всякакъв механичен процес, нап­ример компютърна програма, който може да произведе поредицата автоматично. В този случай ще е напълно дос­татъчна една проста компютърна програма, като напри­мер: „От n = 1 до 10,000 напиши АЗ ТЕ ОБИЧАМ; после спри.“ Виждаме, че програмата е много кратка в сравнение с дължината на поредицата (130 000 знака, ако броим и ин­тервалите). В подобни случаи казваме (според компютър­ния специалист на IBM Грегъри Чайтен), че поредицата е алгоритмично свиваема, и следователно не е сложна. Друг начин да изразим тази липса на сложност е да кажем, че дългата поредица съдържа много малко информация. Всъщ­ност цялата информация се съдържа в първите три думи — останалото е повторение.

Като следваща стъпка нека си представим една пореди­ца от 130 000 случайно избрани букви: хиреуизосджпщшф хузкьаеохоснекугфоячццьнто… „Случайно“ според терминоло­гията на Чайтен означава, че най-краткото описание на тази поредица е самата поредица. Няма алгоритъм, който да може да я произведе. Поредицата не е алгоритмично свиваема.

И накрая нека разгледаме и друга поредица, например първите 130 000 букви от пиесата на Шекспир „Макбет“. В математически смисъл тя изглежда като случайна поредица, тъй като няма прост алгоритъм, който да я генерира. Но тази поредица е много специална. Тя има същественото свой­ство специфичност. Тя съответства на поредици от букви, които ние вече познаваме — английски думи. Тъй като пред­варително знаем тези думи, ние можем да разберем какво каз­ва текстът. За нас той има семантично съдържание; човек, който не знае английски, няма да е в състояние да го разбере. За него текстът ще бъде безсмислен.

Разгледахме три поредици, всяка с дължина от 130 000 символа. Първата е много подредена, но ниско специфична и съдържа малко информация. Втората е сложна, но неспеци­фична. Третата е сложна и специфична.

Само за да се подсигурим, че разбираме разликата между втория и третия вид сложност, ще дадем още един пример. Ако разлеем мастило върху хартия, се случва сложно съби­тие, в смисъл, че вероятността от всички възможни масти­лени петна да получим точно това, е безкрайно малка. Но сложността на мастиленото петно е неспецифична. От друга страна, ако някой напише с мастилото на хартията някакво съобщение, тогава ще имаме специфична сложност.

Ние без замисляне приписваме мастиленото петно на случай­ността, а писанието — на интелигентно действие.

Едно от най-значимите открития за живата клетка е, че тя не е просто материя. Тя е материя, снабдена с информация. Също като технологично описание, ДНК в клетъчното яд­ро съхранява необходимите инструкции за изграждането на протеините във функциониращия организъм. Подобно на компютърен диск ДНК съдържа базата данни с информация­та за произвеждане на специфичен продукт. Всяка една от де­сетте трилиона клетки в човешкото тяло съдържа инфор­мационна банка, по-голяма от Енциклопедия Британика.

Също както последователността от букви в обикно­вената азбука на някой от писмените езици на света може да носи послание, което зависи от точната подредба на букви­те, така и последователността от нуклеотидни бази по протежението на ДНК носи точно послание, написано с аз­буката от четирите букви A, С, G и Т. Генът е дълга после­дователност от тези букви, носеща информацията за един белтък, а геномът е пълният набор от гени. Геномите са дъл­ги — цялата ДНК на бактерията E-coli е дълга около четири милиона букви и би запълнила книга от хиляда страници; а човешкият геном е дълъг над 3 милиарда букви и би запълнил цяла библиотека. Същественото е, че ДНК проявява точно същия вид специфична сложност като езика.

Поредицата от букви в гена определя последователно­стта на аминокиселините в белтъка. Дори и да беше въз­можно аминокиселините да се получат относително лесно по естествен начин (а това, както видяхме по-горе, не е така), истински трудният проблем е те да се организират в сложни вериги, образуващи функционалния протеин. Едно е да се про­извеждат тухли, а съвсем друго е да се организира строежът на къща или завод. Ако се налага, биха могли да се използват и случайно намерени наоколо камъни, във всевъзможните им раз­мери и форми, в които те се срещат поради естествени при­чини. Но организацията на строежа изисква информация, коя­то не се съдържа в камъните. За това са ви необходими инте­лектът на архитект и уменията на строител. Същото е и с градивните елементи на живота. Сляпата случайност прос­то не върши работа. Кернс-Смит се изразява така: „Сляпата случайност … е много ограничена… Тя може лесно да произвеж­да съответствието на букви и кратки думи, но много бързо губи възможностите си с нарастването на степента на организация. Твърде скоро дългите периоди за чакане и огромните материални ресурси правят нещата невъзможни.”

Пол Дейвис формулира същата мисъл по-картинно: „Да се произведе белтък само с приток на енергия е същото, ка­то да се взриви заряд динамит под купчина тухли и да се очаква да се образува къща. Можете да освободите дос­татъчно енергия, за да вдигнете тухлите във въздуха, но ако енергията не въздейства върху тухлите по контролиран и подреден начин, няма особена надежда да се получи нещо дру­го освен хаос и бъркотия.”

Нека си представим това от простата вероятностна гледна точка. Сред многото различни видове аминокисели­ни има 20, които участват в протеините. Ако имаме смес от всички тях, вероятността правилната аминокиселина да попадне на определено място в белтъчната верига би би­ла 1/20. Така вероятността 100 аминокиселини да се подре­дят в правилния ред би била (1/20)100, което прави 1 към 10100, което пък е невъзможно малка вероятност.

Тези изчисления засягат само един-единствен протеин. Но животът, такьв какьвто го познаваме, изисква стоти­ци хиляди протеини и е изчислено, че Вероятността те да Възникнат по случайност е 1 към 1040000. Сър Фред Хойл срав­нява тази вероятност за спонтанно образуване на живот с вероятността след преминаване на торнадо през склад за старо желязо да се образува спонтанно Боинг 747! Това е модерната версия на наблюдението, направено от Цицерон около 46 г. пр. Хр. относно огромните трудности за случай­но възникване на нещо подобно на език: „Ако безброй копия от двадесетте и една букви на азбуката, направени от зла­то или каквото друго искате, се смесят в някакъв съд и се из­сипят на земята, би ли било възможно да произведат Анали­те на Еней? Съмнявам се дали случайността може да произ­веде и един-единствен стих.“

И така, възникването на генетичния код, който е общ за всички форми на живот, е фундаментален въпрос за биоло­гията. Биолозите Джон Майнард Смит и Ейорс Сцатмари пишат: „Съществуващият транслационен механизъм е така сложен и същевременно така универсален и така съществено важен, че е трудно да се види как той би могъл да възникне или как животът би могъл да съществува без него.“

Всъщност, колкото повече се изследва живата клетка, толкова повече общи аспекти се явяват между нея и най- сложните високотехнологични продукти на човешкия инте­лект — компютрите. Само че капацитетът на клетката за обработка на информация далеч надхвърля всичко, което мо­гат да правят съвременните компютри. Основателят на корпорацията Майкрософт Бил Гейтс казва, че „ДНК е като компютърна програма, но много, много по-сложна от вся­какъв софтуер, който досега сме създавали.“ И точно както компютърът не може да функционира без софтуер, така u клетката не може да функционира без кодираната информа­ция, съдържаща се в ДНК. Но, както отбелязва Пол Дейвис, една кодирана информация е безполезна, ако няма ключ към ко­да или система за превод: „Сами по себе си генетичните дан­ни са само синтаксис. Тяхната поразителна полезност идва от факта, че аминокиселините ги „разбират“. Информация­та, разпределена по веригата ДНК, е биологично релевантна. Изразено на компютърен език: генетичните данни са семан­тични данни.“ И така, генетичната информация показва специфична сложност.

Дейвис добавя, че този вид порядък не може да възник­не от природните закони. „Може ли специфичната случай­ност да бъде гарантиран продукт на детерминистичен, ме­ханичен, закономерен процес, който би протичал например в първичния бульон, оставен на произвола на известните ни закони на физиката и химията? Изключено; никой природен закон не би могъл да постигне това…“

Едно от следствията от този факт е например, че на­деждата, изразена от Нобеловия лауреат Манфред Айген, че някога някой открит алгоритъм или природен закон може да произведе информация, е обречена на провал. Първо, природ­ните закони не предизвикват събития — те само ги описват. Законите на Нютон за движението не задвижват билярдни­те топки. Второ, явленията, които се описват от закони­те, се характеризират с регулярност и ред — по същество ние това разбираме под закони. Следователно, представата за закони, които произвеждат сложна, специфична информа­ция, противоречи сама на себе си. Законите са като алгорит­ми — те могат да произведат ред, подобен на този в криста­лите, но не и сложност, подобна на езика.

Понякога се привежда аргументът, че сложността мо­же да бъде „емерджентно“ свойство на някой сравнително прост алгоритмичен процес, по същия начин както красиви фрактални картинки могат да се получават от много прости уравнения. Например от простата функция f(z) = z2 + к на комплексната променлива z се получава прочутото множест­во на Манделброт с неговата впечатляваща фрактална гео­метрия. Само че от тази функция не може да се получи ком­пютърната картинка на множеството на Манделброт без значително количество допълнителна информация, необходи­ма за провеждане на итерациите на функцията, определяне да­ли траекторията на дадена итерация е локално ограничена или не, и съответно приписване на даден цвят за съответния пиксел на екрана на компютъра. Така от простото уравнение до „емерджентната“ картина се достига едва чрез внасяне на значителна информация в смисъла на програмиране.

Същият аргумент важи за илюстрацията на „емерджентност“, дадена от Докинс в неговата публична лекция в Оксфорд на 20-ти януари 1999 — че текстообработката е „емерджентно“ свойство на компютрите. Действително това е така — но само с цената на въвеждане на информация­та, съдържаща се в разработения от интелигентни субекти програмен продукт като например Microsoft Word! Леон Брилуин развива същата теза в своята класическа книга по тео­рия на информацията: „Машината не създава нова информа­ция, но прави много ценна трансформация на вече съществу­ваща информация.“ Информация не се създава от нищото.

По същество същото разсъждение може да се приложи към идеята, че молекулите, носители на генетична информа­ция, имат известни свойства на „самоорганизация“. Молеку­лярната биология вече е показала, че това не може да бъде та­ка. Нуклеотидните бази (A, С, G, Т) могат да бъдат подреж­дани по безброй различни начини. Ако между тях имаше ня­какъв афинитет, потенциалът им да носят информация щеше да бъде драстично намален. Майкъл Полани формулира това по следния начин: „Нека предположим, че структурата на ДНК-молекулата се дължеше на това, че връзките между базите й при действителното им подреждане са много по-силни, отколкото биха били при някакво друго подреждане. Тогава такава ДНК-молекула не би носила никаква информация. … Какъвто и да е произходът на конфигурацията на ДНК, тя може да функционира като код само ако нейната структура не е задължително следствие на потенциалната енергия. Тя трябва да бъде физически неопределена, както е последователността на думите на една печатна страница.“

Други предположения за самоорганизация са правени от Иля Пригожин. Той разглежда термодинамични системи, които са далеч от равновесие, и наблюдава, че в тях могат да се получат подредени елементи — например като водовър­тежа над канала, от който изтича вода. Тук обаче отново става дума за произвеждане на ред, а не на информация. Как­то казва Стивън Майер, „теоретиците на самоорганизацията добре обясняват това, което не се нуждае от обяснение. Това, което се нуждае от обяснение, не е произходът на ре­да, … а произходът на информацията.“

Хуберт Йокий, автор на значимия труд Теория на инфор­мацията и биология, потвърждава тази преценка. „Опитите да се свърже идеята за ред … с биологичната организация или спе­цифичност трябва да се разглеждат като игра с думите, която не може да издържи на критична проверка. Носещите информа­ция макромолекули могат да кодират генетични послания и така да бъдат носители на информация, понеже последовател­ността на базите се влияе много малко от физикохимични фак­тори, ако изобщо се влияе.“ Както посочихме и преди, значе­нието на текста не може да се открие в химичния състав на хартията и мастилото. И така, изглежда има все по-убедителни признаци за това, че случайността (произвол) и необходимо­стта (закон) не са в състояние да обяснят произхода на богата­та на информация биологична комплексност.

Тук ще се възрази, че е изключително трудно да се дока­же отрицателно твърдение. И също, че ако се откажем от на­деждата, че информацията би могла да се произвежда от при­роден процес, и я припишем на интелигентен източник, това във всеки случай би било признак на интелектуален мързел. На­уката все някога ще може да предложи решение на проблема. Такова отношение обаче предполага, че в крайна сметка ще има натуралистично решение. А ако няма? Нещо повече, ако би могло научно да се аргументира, че такова решение няма? Една добра илюстрация за това, което имам предвид, са опи­тите за конструиране не перпетуум мобиле. Всяка година се пишат множество статии, които твърдят, че авторите им са открили тайната на вечния двигател. Но учените не гледат сериозно на тези статии. Всъщност повечето от тях изобщо не се четат. Причината да не се четат не е, че учените, които получават тези статии, са интелектуално мързе­ливи и не желаят да обмислят нови аргументи. Причината е, че те вярват в закона за запазване на енергията, от който следва, че перпетуум мобиле не може да съществува, и следова­телно опитите за конструирането му са загуба на време.

В областта на чистата математика, ако дадено пред­положение е било атакувано в продължение на много години и всички опити да бъде доказано са се проваляли (като прочу­тия опит да се раздели един ъгъл на три равни части само с помощтта на линия и пергел), тогава математиците не непременно ще се откажат от опитите да го доказват, но ще предприемат и опит да разберат дали то може да бъде опро­вергано (както е и станало най-накрая с разделянето на ъгъла).

Защо да не се обмисли прилагането на същата логика към проблема с произхода на информацията? Не е ли възмож­но провалът на всички досегашни опити за натуралистично обяснение да е ясно указание, че трябва да погледнем в друга­та посока и да видим дали няма информационно-теоретичен аналог на закона за запазване на енергията? Ако има, бихме си спестили много ценно научно време и усилия, като се отка­жем от търсенето на информационно-теоретичния еквива­лент на вечния двигател.

Математикът и философ Уилиям Дембски застъпва възгледа, че действително има такъв закон за запазване на ин­формацията. Тази идея прозира както в споменатия по-го­ре възглед на Леон Брилуин, че машините не могат да произ­веждат информация, така и в изказването на Нобеловия лау­реат Питър Медавар: „Никой процес на логическо разсъжде­ние — мисловен акт или компютърно програмирана операция — не може да увеличи информационното съдържание на акси­омите и предположенията или наблюденията, от които из­хожда.“ Уилиям Дембски твърди, че естествените процеси (случайност и необходимост) могат ефективно да пренасят комплексна специфична информация, но не и да я генерират. Съществуването на комплексна специфична информация го­вори за интелигентен източник, от който тя произхожда. И тъй като генетичната информация е от този вид, тя се нуждае от интелигентен източник. Тя носи всички белези на това, че е била разумно създадена.­

Същината на аргумента за съзнателна конструкция

При това трябва да ни е ясно, че — въпреки че ДНК прилича на компютърна програма — заключението за Съзнателно пла­ниране не е просто заключение по аналогия. Много от класическите аргументации за конструктивно планиране са били такива. Те са се опитвали от подобни ефекти да правят зак­лючения за подобни причини, така че валидността на аргу­ментите често е зависела от степента на подобие между двете сравнявани ситуации. Но в случая с ДНК аргументаци­ята е много по-силна, философът Стивън Майер пише: „ДНК ни подсказва необходимостта от интелигентен конструктор, понеже има някои подобия с компютърна програма или с човешки език. Тя подсказва необходимостта от интелигентен конструктор, понеже притежава същите белези (а именно информационно съдържание), които прите­жават създадените чрез съзнателно планиране човешки текс­тове или компютърни езици.“ Специалистът по теория на информацията Хуберт Йокий се съгласява с Майер: „Важ­но е да разберем, че в случая не правим заключение по анало­гия. Секвенционната хипотеза (че генетичният код действа по същество като книга) важи за белтъците и за генетичния текст точно толкова, колкото и за писмения език и следо­вателно те могат да се третират математически идентич­но.“ Затова ние не се аргументираме по аналогия, а правим заключение за най-доброто обяснение на наличните данни. А както знае всеки детектив, причините, за които знаем, че са способни да предизвикат даден наблюдаван ефект, са по-доб­ро обяснение за този ефект отколкото причини, за които не знаем, че могат да го предизвикат.

Книгата на Дембски The Design Inference има за цел обяс­нение на точната природа на заключението за наличие на съз­нателна конструкция, което ние правим въз основа на нашия опит със съдържащи информация системи като езици, кодо­ве, компютри, машини и пр. Този тип аргументи всъщност са много широко разпространени в науката. Няколко малки драскотини по парче кремък могат да са достатъчни, за да доведат археолога до убеждението, че става дума за арте­факт, а не за ерозирал камък. В някои дисциплини като архео­логията, криптографията, информатиката и съдебната медицина заключенията за интелигентен причинител са ру­тинна практика. През последните години дори природните науки показаха готовност в определени случаи да правят зак­лючения за интелигентна причина, предимно при търсенето на извънземен интелект (SETI: Search for Extra-Terrestrial Intelligence). НАСА е изразходвала милиони долари за монти­рането на радиотелескопи, които следят милиони канали с надеждата да открият послание от интелигентни същест­ва от някое място в Космоса.

Въпреки че някои учени поставят под съмнение полез­ността на проекта SETI, все пак той поставя крайно инте­ресния научен въпрос за откриването на интелект. Как се разпознава послание, идващо от интелигентен източник, и по какво то се различава от случайния шум на космоса? Дембски пише, че една от възможностите да се направи то­ва е да се сравняват получените сигнали с предварително известни схеми като например дълга поредица от прости чис­ла, които се смятат за ясни и достоверни индикации за ин­телект. В SETI разпознаването на интелигентен източник се разглежда като нещо напълно правомерно и в границите на природните науки. Астрономът Карл Сейгън вярваше, че едно-единствено послание от Вселената би било достатъчно, за да ни убеди, че там има и други разумни същества освен нас. Какво тогава да заключим от огромната, поразителна маса от информация, съдържаща се дори само в най-проста­та жива система? Тя говори за съзнателно планиране дори много повече от фината настройка на вселената — аргу­мент, който, както вече видяхме, убеждава множество фи­зици, че нашето съществуване явно е било предвидено.

При публичното оповестяване на завършването на проекта „Човешки геном“ неговият ръководител Франсис Колинс каза: „Ние се изпълваме със страхопочитание и смире­ние от съзнанието, че сме хвърлили първия поглед в собстве­ното си ръководство за употреба, което преди това е било известно само на Бога.“ Джийн Майерс, информатикът от центъра Celera Genomics в Мериленд, участвал в разчитането на генома, казва: „На молекулярно ниво ние сме забележително сложни. … Ние сами още не се разбираме, което е страхотно. Все още има един метафизичен, магически елемент…. Това, ко­ето наистина ме изумява, е архитектурата на живота…. Сис­темата е изключително комплексна. Изглежда, като че ли е би­ла планирана. … Тук се крие невероятен интелект. За мен то­ва не е ненаучно. Може би за други е, но за мен не е.“

Информацията като фундаментална величина

Това ни води до едно забележително съвпадение между наука­та и някои по-дълбоки идеи, изразени на простия език на раз­каза за сътворението в книгата Битие. Но самото спомена­ване на Битие събужда толкова призраци, че съществува опасността на това място човек автоматично да изключи. Затова, позволете ми да подготвя предварително почвата. За да избегнем едно възможно недоразумение, искам веднага да отбележа, че нямам намерение да твърдя, че Библията е учеб­ник по природни науки. Както често е било подчертавано, тя много повече се занимава с въпроса „защо“ отколкото с въпроса „как“. Това обаче не означава, че Библията е антинаучна. Напротив, в началото на книгата Битие ни се разказва как самият Бог дава на човека задача да даде имена на живот­ните и с това да започне вълнуващата работа на класификацията, която лежи в основата на научната дейност. Също така, библейският светоглед, както вече видяхме, е бил ва­жен фактор за възникване на природните науки.

Но фактът, че Библията не е учебник по природни на­уки и не поставя в центъра въпроса „как“, не означава, че тя никога не обсъжда този въпрос. Например в първа глава на книгата Битие творческата дейност на Бога се представя в шест стъпки, като всяка от тях се въвежда с думите „И Бог каза“. Например: „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.” Тази представа, че Бог „говори“, разбира се, е антропоморфизъм, в което няма нищо лошо. Когато се опитваме да опишем някой аспект на действителността, който е извън непосредствения обсег на сетивата ни, ние ня­маме друга възможност да се изразим освен чрез метафори. Нека например си припомним научното описание на светли­ната като „вълни“ и „частици“. В природните науки ние сме свикнали (въпреки че понякога не си даваме ясна сметка за следствията от това) да използваме метафори, за да опи­шем нещо реално. Би било грешка да смятаме, че Библията няма право да прави същото.

Но нека се върнем към основния въпрос. Представата, че Бог „изговаря“ в съществувание творението, е изразена и от християнския апостол Йоан в неговото описание на сътворението: „В начало бе Словото … Всичко чрез Него стана.“ В гръцкия оригинал е използвана думата логос, поня­тие, използвано от философите за рационалния принцип, скрит зад Вселената. То съдържа идеята за заповед, значение, комуникация — накратко казано, за информация — и, разбира се, за творческата сила, необходима за реализирането й. И така, в центъра на библейския анализ на творческия акт ние намираме точно концепцията, която и според науката се е оказала централна — концепцията за информация.

Изразът „Бог каза“ е много прост езиково, разбираем за всички хора от всички времена. Но значението му е огромно.

Ключовата идея за един Бог, който е Словото, информаци­онният източник и изпълнителната власт, се подчертава в почти всички изказвания на Библията за сътворението.

Авторът на Послание кът евреите от първи век продъл­жава тази мисъл с още една стъпка: „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимо­то не стана от видими неща.“ Интересното в това твър­дение е, че то обръща вниманието ни към едно основно свой­ство на информацията, а именно, че тя е невидима. Носите­лите й могат да са съвсем видими — като например изписана хартия, димни сигнали, телевизионни екрани или гени — но са­мата информация е невидима и нематериална.

Вие четете тази книга, фотоните се отразяват в страниците и се регистрират от очите ви, там се преобра­зуват в електрически импулси, които се предават в мозъка ви. Представете си, че предадете някоя информация от та­зи книга устно на свой приятел. Звуковите вълни пренасят информацията от устата ви до ухото на приятеля ви, там те отново се преобразуват в електрически импулси и се пре­дават в неговия мозък. Сега вашият приятел притежава ин­формацията, възникнала във вашия ум, но от вас към него не е преминало нищо материално. Много материя е била използ­вана, за да се пренесе информацията, но самата информация не е материална. Едно от следствията на всичко това е напълно ясно: нашата Вселена притежава едно нематериално измерение. Поради това материалистическите обяснения за нея никога не могат да бъдат достатъчни.

В светлината на съвременната физика е много интерес­но, че този библейски анализ разглежда понятието за Слово като дори по-фундаментално отколкото материята и енергията (или мас-енергията, както много физици днес обичат да я наричат). Материята и енергията спадат към категори­ята на сътворените неща, а Словото не. Всъщност, матери­ята и енергията са били създадени от Словото: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.“ В този смисъл интелектът и информацията предшестват материята и енергията.

А науката казва ли нещо по този въпрос? Едно предпо­ложение в тази насока се среща в една уводна статия на спи­санието New Scientist. Във връзка с информационната рево­люция, повлияла както изобретяването на свръхбързите ма­шини за обработка на информация, така и откриването на почти непредставимия капацитет на биологичните меха­низми за обработка на информация, физикът Пол Дейвис пи­ше: „Все по-честото приложение на понятието за информа­ция към природата води до едно странно предположение. Обикновено ние си представяме света като съставен от прости, топчести частици материя, а информацията — ка­то последстващо явление, приписвано на специални, организирани състояния на материята. Но може би е точно обрат­ното: може би Вселената всъщност е буйство на първична информация, а материалните обекти са сложно вторично проявление.“ Дейвис пише, че тази идея е била предложена за първи път през 1989 г. от известния физик Джон Арчибалд Уийлър, който казва: „Утре ние ще сме се научили да разбира­ме цялата физика на езика на информацията.“ Както обаче видяхме току-що, идеята е известна от хилядолетия!

Също в New Scientist под интригуващото заглавие „В началото беше битът“ Ханс Кристиян Байер разказва за ра­ботата на физика Антон Цайлингер от Виенския универси­тет, който лансира тезата, че за да се разбере квантовата механика, трябва да се започне със свързването на информа­цията (под формата на битове) с така наречените елемен­тарни системи в квантовата механика, които носят един бит информация, като спина на електрона, който има две възможни състояния: „нагоре“ или „надолу“. Цайлингер се ар­гументира, че неговият основен принцип печели достовер­ност поради това, че пряко води до три от стълбовете на квантовата теория: самото квантуване, неопределеността и квантовото сплитане. Това предложение — да се разглежда информацията като фундаментална величина — има много се­риозни отражения върху нашето разбиране за вселената и за нас самите. Тежестта на този аргумент се прибавя към аргу­мента за съзнателната конструкция. Ако освен това мате­рията и енергията нямат капацитета да развиват всички необходими за биологичния живот съдържащи информация структури без допълнително подаване на информация, тога­ва материализмът е грешен. И така, залогът е голям.

Съзнателната конструкция — аргумент на незнанието?

Понякога се повдига възражението, че аргументът за съзна­телна конструкция се дължи на невежество, а може би и на умствена леност. Той означавал, че конструирането (а от­там и предположението за конструктор) се постулира, за да се запълни дадена празнина в нашето настоящо научно позна­ние, вместо да се положи тежкият научен труд за намиране на отговора. Когато науката напредне достатъчно, за да запълни празнината, Бог бива прогонен. Ние вече се спряхме на упрека за умствена леност, когато разглеждахме произхо­да на информацията. Но тук трябва да се спомене още нещо.

Поддръжниците на програмата SETI не биха сметнали за задоволителна идеята, че постулирането на извънземен интелект като източник на някакво съдържащо информация послание е просто „запълване на празнините в нашето позна­ние“. А ако математическият анализ и този на информационната теория са идентични, не би ли било последователно да се постулира интелигентен източник за богатите на ин­формация послания, съдържащи се в ДНК? А и кактo вече ви­дяхме по-рано, ние не виждаме никаква трудност да предпо­ложим съществуването на интелигентен автор като пър­вопричина на дадено писание, тъй като знаем, че редукционисткият опит да обясним писанието чрез физиката и химия­та на хартията и мастилото е безсмислен. Или, казано по друг начин, когато става дума за писмо, написано на хартия, има празнина в способността на физиката и химията да дадат обяснение. И тази празнина не е от незнание, а е прин­ципна – открита от нашето научно познание, а не от неве­жество. Писанието има свойството, което философът Дел Ратш нарича „обратно движение“ — явление, което природа­та не би могла да произведе сама, без помощта на действаща личност. Точно понеже знаем, че физиката и химията прин­ципно не могат да обяснят това явление, характерно за пис­мото, ние отхвърляме натуралистичното обяснение и пос­тулираме съществуването на автор.

По същия начин, от една страна познанието за същно­стта на биологичната информация и от друга страна знани­ето, че единствените известни източници на информация са интелигентните, заедно с факта, че случайността и необ­ходимостта не могат да произведат комплексната специ­фична информация, която се среща в биологията, правят съзнателното планиране най-доброто обяснение за съществуването на богатата на информация ДНК. Имаме основание за сериозни съмнения, че нежеланието на някои уче­ни да направят от съдържащите информация биомолекули заключението за съзнателна конструкция е свързано не тол­кова с науката, колкото с последствията от това заключе­ние относно възможната самоличност на Конструктора.

И така, въпросът е по-скоро мирогледен, а не просто научен. В крайна сметка, ние не виждаме проблем да правим заключения за човешко или дори извънземно авторство — така че проблемът логично не може да бъде да се направи зак­лючение за съзнателно планиране. И все пак, въпреки че от съ­ществуването и вида на биологичната информация може да се направи обосновано заключение за нейния разумен произ­ход, много хора отхвърлят категорично валидността му. Можем с пълно право да зададем въпроса на каква основа ста­ва това отхвърляне, след като аргументите за съзнателен дизайн изглеждат толкова силни.

/Из книгата на Джон Ленокс “Погребала ли е науката Бога?”/

­