МЕДИЙНИЯТ ЦИРК КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ И ПРИТЪПЯВАНЕ СЕТИВАТА НА ЧОВЕКА

“Тези, които контролират мнението на един народ, контролират и неговите действия”, е казал Русо. Медиите днес са онези, които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в дадена страна, как ще ги оценят, как ще реагират на тях – всичко това е до голяма степен в ръцете на вестниците, радиото, телевизията. Медиите могат да свалят политици,да разклащат банки, да привличат (или плашат) чужди инвеститори и институции. Съществува и едно не докрай съзнателно равнище, на което медиите моделират обществения живот.

Но трябва ли човек да повери процеса на моделирането на своя собствен живота на медиите? Съвсем на скоро стана ясно, че ключови български журналисти на публицистични предавания,  са замесени с политици, пари, подкупи и живеят в охолие, обслужвайки най-вече финансовите си интереси.

Същото се отнася не само за телевизионните журналисти, но и киното. В  едно свое изследване върху киното и неговото влияние, италианския изследовател Марко Пицути споделя:

Няма кинематографичен продукт, който да се опреде­ля само като средство за развлечение по простата причина, че винаги е изпълнен с идеологическо съдържание, с което трябва да въздейства върху зрителя. При режисирането на филм, било той документален или с рекламна цел, винаги се прибягва до скалата на социалните ценности, като те се подреждат субективно в йерархичен ред според виждането и гледната точка на режисьора, макар това не винаги да отговаря на действителността. Така филмовата илюзия в крайна сметка е тази, която определя кое е вярно и кое е погрешно, като внушава на колективното съзнание, че именно това, а не друго е истина. Следователно всеки ут­върден режисьор с пълно основание може да бъде определен като професионалист в масовите внушения.По време на прожекция зрителят се оставя да бъде по­несен на крилете на фантазията, за да се потопи и да стане част от сюжета на филма. Но с това приспиваме будното съзнание, като поверяваме кормилото на емоциите в ръцете на режисьора. Независимо от жанра, който сме избрали: коме­дия, драма, трилър и т.н, винаги има информация от кадри­те, която не успяваме да преработим с нужната критичност. Това се случва, защото върху човешкия мозък се въздейства както съзнателното, така и подсъзнателно, с тази разлика, че върху първото можем да упражняваме контрол, докато върху подсъзнанието определено не можем. Например, когато гледаме главен герой да пие или пуши, несъзнателно сме подтикнати да подражаваме на неговото поведение.Освен това, съществуват физически невидими сублиминални (от латински sub– долу, и liтеп– праг, noзовавайки се на границата на съзнателната мисъл) послания, което означава, че прожектираните образи минават през човошкото око и достигат мозъка, но не се възприемат от съзнанието. Или, при прожектиране на образ върху екран за няколко части от секундата зрителят няма да успее да го види (може да го забележи само при забавен кадър), но подсъзнанието му ще го възприеме, въздействайки на свой ред психологически върху него. През 1958 г. в САЩ във филма Пикник са вмъкнати някои сублиминални кадри с надписи на Кока-кола и Поп корн. Разбира се, зрителите не забеляз­ват нищо особено, но консумацията и продажбите на подсказаните на подсъзнателно ниво с този кинематографичен трик продукти се увеличава с 58%. Нека не навлизаме по-дълбоко в темата за психологиче­ското манипулиране на мислите и емоциите у човека (вклю­чително и сублиминалните послания) – средство за психоло­гическо въздействие с огромен потенциал, с което си служи киното.

Вакханалията на телевизионните програми за забавление и култът към спорта

По всичко изглежда, че хората все още не са разбрали, че телевизията не е безобиден електроуред, който служи, за да запълва свободното ни време. В действителност това е най-невероятният инструмент за манипулиране на човешките мисли и емоции, който някога е измислял човекът, макар и този факт непрекъснато да се подценява. Чрез телевизията сме подложени на непрекъснато бомбардиране с информация, която ни представя действителността та­кава, каквато продуценти и режисьори, както и жадни за власт политици желаят  да я видим  …

Нека не се заблуждаваме! 

Информацията, която медиите подават, държи хората в относително спокойствие, внушавайки им, че са запознати с всичко по-важно, което трябва да знаят. Но истината е, че телевизията се е превърнала в нещо подобно на модерен цирк, който наркотизира мозъците и  цели да притъпи интелекта, като отвлича вниманието и ни забавлява с футболни срещи, ски състезания, шоупрограми, модни ревюта и всякаква друга телевизионна измет… В този световен ред футболната среща придобива прио­ритет пред всичко останало, като създава атмосфера на незрял колективен делириум.

И така, колкото повече време човек прекарва пред телевизията, толкова повече свиква да живее чужд живот, да го вълнуват съдбите на героите от екрана, да приема идеите, които продуценти и режисьори му натрапват.   Телевизията поглъща свободното време на човека за собствения му живот, като в същото време притъпява сетивата му за неговия живот и свят, за неговия личен филм и мнение за случващото се и окръжаващия го свят. Хората започват да повтарят натрапените им концепции, без да имат време да се задълбочат и да потърсят истината. А истината никога не е на повърхността, нито се разкрива и става очевидна от пръв поглед. За да се намери истината, е важна не толкова информираността и знанието, колкото познанието – онова знание, което е преминало през преживяванията и пътя на сърцето, което е търсило и се е лутало през скърби, през разочарования, видяло е плодовете на определен модел на поведение и начин на мислене.  Когато човек тръгва да изгражда своя филм, много е важен е изборът на продуцент. Ако ти не потърсиш Премъдростта на невидимите закони, държащи всемира, ако не потърсиш древните послания на Твореца на всичко видимо и невидимо, те да бъдат твоят продуцент, да ти бъдат водач, да показват знаците по пътя, то непременно ще бъдеш продуциран от обществените продуценти, ще живееш както ти се натрапва от техните филми, ще искаш да имаш техните къщи и начин на живот. Искаш или не, ще участваш в сериал на откраднат живот.

Защото мистичното дърво на живота, което прави човека дълбоко удовлетворен от личността си, а не същество, което копира и пейства чужди идеи, е дърво, растящо в сърцевината човешка. Това са същности, таланти, дарби, нови и нови качества, които всеки да събуди за живот в себе си, които са му заложени от самия Творец. Те са свързани с мисията му на тази земя, с мястото му в това общество. Начинът, по който днес Творецът сътворява и пресътворява световете, е чрез семето, което, посято в земята, пониква и дава плодоносно дърво. Така и човекът, ако има в себе си благородни семена, които да посее, ще яде плодове на Живот. Ако посее тръни и плевели от знайни и незнайни сериали и подкупни журналисти, ще яде илюзии и напразни мечтания.

Когато човек спре да сее в себе си от плода на живота, а кара на инерция, спира да твори и сам затваря вратата за Живот. В древни свещени текстове е писано – “Моята уста, заедно с Устата на Божия Син, е мечът небесен за Съда”- за съдба. Каквото човек в едно с Духа на Бога изрече, това ще извика като съдба, така ще извика благословението и ще сътвори нови светове, като отсече проклетии и демонични вериги. Затова голямата битка днес е битката против невежеството и за просветеността относно вратите към Живота и Началата на всяко нещо във видимия и невидимия свят. Който обучи устата си, да говори с устата на Бога светло слово за себе си и за окръжаващия го свят, неговата уста ще бъде врата към Града на благословението.

 

Автор: К.Могиларска

 

 

­