МАЛКИ ЛИ СА МАЛКИТЕ НЕЩА?

Малките неща не са „фас-пауза”, нито залъгалки за деня, с които да се разсеем от големите си грижи, макар че понякога, разбира се, имаме нужда и от това. Всъщност съвременната наука може да свидетелства, че малките неща са най-силните неща. От една страна, атомната енергия е най-мощната, която човечеството до момента познава. От друга страна – физиката на малките частици, квантовата физика, вече поставя под въпрос разбиранията ни за време, място и Пространство… като свидетелства, че според отношението към нея, една и съща частица може да бъде на различни места за наблюдателя.

Старите книги също предупреждават много сериозно: „Проклет, който презира деня на малките работи”… Защо е това предупреждение?

Много бизнесмени днес може би са горди собственици на огромен лъскав небостъргач. Но пропусне ли строителят една от носещите греди, скоро сградата може да се превърне в купчина руини. Така че колкото общият замисъл, толкова и детайлите в един градеж, в едно начинание, а и в един живот, са нещото, от което зависи неговото качество!

В последните десетилетия ритъмът на живот, работа и търговия се ускорява постоянно. Ние твърде много сме се вторачили във „визията” или „ефекта”, а не в „качеството” на нещата. Така освен ефекта на захарния памук – „лапаш нещо, гълташ нищо”, много често ставаме потърпевши от неочаквания крах на нашето намерение.

Затова не е малко, ако след като посочиш пропуските на детето си в нещо, намериш и за какво да го похвалиш с искрено сърце. Не е малко нещо, ако се стараеш всяка вечер да лягаш в мир със семейството си. И не е малко нещо, ако всеки ден благодариш на майка си за чудесната вечеря. Понякога забравяме дори благодарността и грижите по собственото си тяло… и сякаш се надбягваме с машините, забравяйки, че ние сме ги измислили!

Така в бизнеса, където „сроковете ни гонят“, най-често пропускаме не сроковете, а усещането, че всичко се случва от хора, чрез хора, за хора. Статистиката, че си „пръв” в някоя класация, не може да замени топлото усещане – било у потребителя на твоя продукт, било у този, който е удържал на трудностите в екипната работа и е дал всичко от себе си.

Страшното е, че започнахме да превръщаме и големите неща в „малки” с цел да не ни отнемат време, емоции и нерви. Любовта – глобалният избор и отговорност на живота ни, се превръща в удоволствие за една нощ. Родината (и ангажиментите ни към нея) става статистика в паспорта ни, обиколил твърде много държави в търсене на интереса. Родният ни език вече не е този, за който като Вазов ще напишем стихотворение… а е този, заради който с тихо пухтене ще трябва да инсталираме непредвиден кирилизатор.

Но какво става тогава? Можем дори да вземем образ от астрономията. Огромните маси, свити до точка, се превръщат в „черни дупки”, които започват да поглъщат всичко наоколо. Големите неща, превърнати в „малки”, неусетно убиват нашата способност да преживяваме, да се радваме, да се самоизцеляваме и да възкръсваме сред тежките премеждия. Защото това, което в наши дни наричаме „малки неща”, всъщност са истинските неща. А големите неща обикновено са големи реклами.

Павлина Папазова

Източник:http://drugitenovini.com/malki-li-sa-malkite-neshta/