Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб. ~ Ницше

В митологията на Джон Р. Р. Толкин съществуват едни специални вълшебни предмети, т.нар. палантири, седем на брой, или наречени  още седемте звезди – специални кристали, собственост на древните  владетели на Гондор и на елфите, с които те си служили да общуват помежду си мислено и да могат да гледат надалеч – като звездите. Всеки палантир имал връзка с останалите и благодарение на тях  древните крале на Гондор са успели да запазят дълго време обединено Гондорското кралство.

Но става така, че един от камъните на Гондор бива овладян от господаря на злото Саурон, който превзема гондорската крепост Минас Итил още в древни времена и започва да го използва да общува с другите мислено, но не вече с цел мир и единство, а с цел заплаха и оплитане в мрежите на злото.

По този начин злият владетел си намира съмишленици сред онези, които продължават да използват вълшебните кристали. Един от първите паднали в мрежите на злото е Саруман Белия – един от най-мъдрите люде за своето време, вълшебник и глава на ордена на Истарите.

За съжаление, в желанието си да се взира надалеч и да вижда отвъд пределите си чрез тези камъни, той се заплита в мрежите на господаря на злото Саурон. Слушайки неговите заплахи и разкривайки неговите амбициозни и коварни планове, той се пречупва и предава на злото, като се превръща в негова марионетка,  извършвайки огромни злодеяния. Гандалф разкрива как се е случило всичко:

„Сега е лесно да се досетим как бързо били впримчени и приковани шарещите очи на Саруман, как оттогава непрестанно е бил увещаван отдалече — или сплашван, ако увещанията не помагали. Змията била ухапана, ястребът се гърчел в орлови нокти, паякът — в стоманена мрежа! Откога ли, питам се, е бил заставен да се явява редовно пред кристала за оглед и указания?“ /Двете кули, Глава 11 Палантирът/

Друга жертва на вече „опасните“ палантири става наместникът и управител на Гондор лорд Денетор, за когото отново мъдрецът Гандалф разказва: „Макар Наместниците да смятаха, че никой друг не знае тайната им, аз отдавна се досещах, че в Бялата кула е съхранен поне един от Седемте Камъка. В дните на своята мъдрост Денетор знаеше силите си и не дръзваше да го използува и да предизвика в двубой Саурон. Но мъдростта му измени; боя се, че докато е растяла заплахата над кралството му, той е поглеждал в Камъка и се е оплитал в мрежите — прекалено често, предполагам, откакто загина Боромир. Той бе твърде велик мъж, за да се покори на Мрачната сила, ала въпреки това е виждал само онуй, що Силата му е разкривала. Полученото знание несъмнено често му е оказвало услуги, но гледката на огромната мордорска мощ е подклаждала отчаянието в сърцето му и накрая е погубила разума.“ Лорд Денетор стига в безумието си дотам, че намразва и изпраща на сигурна смърт единствения си жив син и наследник на рода – Фарамир, след което се опитва да го изгори жив, когато е тежко ранен, а накрая подпалва сам себе си. Неговите последни призиви са, че няма смисъл да се борим със злото, то е непобедимо, надеждата е проява на наивност и невежество, а единственият избор, който остава на всеки, е да избере как да умре.

Във времената, в които живеем, за много хора не е нужно да ползват вълшебен палантир, за да се взират в злото, защото то е навсякъде около нас – предателства, грабежи, болести, смърт, насилие, омраза – и всяко от тях е изключително агресивно да привлече погледа на човека, също както древните палантири са привличали хората да ги използват и са насочвали погледа им именно натам – да съзерцават злото, да започнат да треперят, докато не се пречупят и в крайна сметка, докато не си загубят разума. Всичко това звучи много крайно, но злото наистина цели да улови окото на човека. Защото окото според свещените книги е от елементите в човека, на които е дадена сила да сътворяват битието – според както гледа човек, такъв е и той. Окото е сътворено да прониква, да се взира отвъд, да разкрива тайни, но не за да трепери и да се пречупи, а за да открие тайните, които да направят притежателя му истински жив.

Тъй като много от хората са достигнали до разбирането, че ако се взираш в мрака, и той ще се взре в тебе и ще ти докара зло, и в модерно време стана популярно да се мисли позитивно – окото да бъде насочено да вижда и да мисли прекрасни неща. Но хората пропускат факта, че решението на задачата не е като си сложиш розови очила и си повтаряш, че ще гледаш ведро и всичко ще бъде наред – Don‘t  worry, be happy! Днешните палантири са модерни и много често работят изключително лукаво – всяват копнежи по  нереалистични образи – какъв да бъде домът ти, какъв да бъде любимият ти, каква да бъде работата ти. За този свят на илюзиите работят десетки филмови компании, които бълват 24 часа продукция по безбройни канали, в които всички се борят за пари и богатства, за най-красивите принцове, наследници на богати родове и т.н., и промиват мозъците на хората да копнеят по нереалистични за тях неща, с лозунги от типа „няма невъзможно за онзи, който вярва“. А резултатът е пълно отчаяние дори и когато получат всички свои копнежи. Пример за това са много съвременни американци, за които е изпълнена т.нар. „американска мечта“ – нарицателно за успех, но се дрогират; филмови звезди умират от свръхдози; щастливо женени скоропостижно се развеждат и депресират, като делът на разводите стига колосални размери. Днешният палантир говори във всеки дом чрез образи, които да карат хората да се борят за все повече външни успехи, външни блага, които са обрисувани много по-розово, отколкото са в действителност, пропускайки вътрешните духовни  блага. И плодът на всичко това е презрение към близки – съпрузи, синове, дъщери, колеги, и всеки, който е далеч от заветната мечта. Затова свещените текстове говорят за избавление на човека от света на илюзиите. Истинското освобождение от страданието и отчаянието идва, когато човек се събуди за факта, че окото му е натровено от днешните палантири, които общуват с него мисловно. Дори парадоксален е фактът, че съвременните телевизори  също са изградени от кристали, течни кристали, посредством които се предават отново мисли, гледки, концепции на онези от другата страна, именно когато се явиш и застанеш пред тях да ги гледаш.

Какъв е ефектът? Хората загубват способност да обичат себе си и Живота си истиннно; люшкат се или в битка за розови илюзии, или се пречупват в отчаяние и скръб, или презират близките си. Затова е по-добре за всеки да е по-скоро добър реалист. Да разбира, че страданията му идват от помраченото око, което не се взира да разкрива природата на Премъдростта, да се погледне през Окото на Твореца – защо е създаден, каква му е мисията, какви са му силните страни, слабите страни, какви свои болести на душата да лекува, какви мотиви дълбоко в него го владеят и водят; как да разпознава приятел от враг. А когато човек се приема такъв, какъвто е, без дори да се задълбочи да се познава, си остава слепец и вместо това се бори само за външни придобвки и образи, дошли от „отсрещната страна на кристала“. Но както казва Толкин, там силите зад тях показват само онова, което те са решили. Там дори и да има истини, те са частични, те са половинчати. А мощта на злото е именно да показва половината истина, защото човек не може да каже „не е така“ и влиза в капана. Затова всяка половинчата истина е лъжа. Най-важното за всеки е окото му да се научи първо да обича себе си истинно, като се познава – като се научи да разбира какви сили го движат вътре в него, какви са имената на истинските му болести, демони, плачове и да подири изцеление. Защото дори думата „Рай“ – или „Парадайс“, която произлиза от древната думата „Парадеисус“, означава „в присъствието на Исус“, или „там, където е Ра“ – Богът Слънце, Светлината. Самото избавление е вид присъствие на човека при Духа на Бога Исус, не като име, а като същност – да добие онова всевиждащо око. Защото дори според древните тълкувания думата „Ис-Ус“ означава „око-трон“ – око всевиждащо, поставено на трон. В някакъв смисъл и ако човек постави като най-важното нещо в живота си, на трона на живота си своето око, което да вижда здраво, светло, истинно, което да прониква и разбира вярно, по-високо от всички земни придобивки, без да ги отрича, а да ги подчини под трона с окото, тогава ще влезе в Рая, тогава ще добие божествено име и същности, които са спасителни. И най-просто устроеното око при някои животни е създадено да разграничава тъмнина от светлина – и за окото на човека това е основно умение, дадено от Твореца, но не само физическата светлина и тъмнина, а и духовната. Затова Исус казва: „Но ако окото ти е болно, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Евангелие от Матей 6:23)

По-добре човек смирено да казва винаги пред себе си като Сократ – „Аз знам, че нищо не знам“ – и да е готов да търси истинно знание, отколкото да се мисли за всезнаещ, докато вижда само частично и откъслечно неща, които определени сили му показват. Защото както разказва Толкин, в крайна сметка всички мрачни пророчества не се сбъднаха и няма да се сбъднат за онези, които са извън логиката и примката на мрачния владетел, просто защото не могат да бъдат уловени в нея. Защото светлината не може да бъде уловена от мрака, тя го разпръсва.

Автор: К. Могиларска