„Ние имаме само това, което даваме. Твое е единствено това, което си дал.“

Хубаво ли е да си богат? Или нека да зададем въпроса по друг начин: А хубаво ли е да си беден?!

Много приказки сме слушали, че богатството било лошо нещо, че не било добре да се стремиш към него и да си богат. И все пак хората искат да са богати и постоянно си мечтаят за богатство – това е едно от най-разпространените и исконни човешки желания. Явно в човека е заложено да се стреми към богатството – и не само да се стреми към него, а и наистина да бъде богат. Ако някой казва, че богатството е лошо нещо и не е добре да си богат, тогава трябва да покаже каква е алтернативата.

И така, добро нещо ли е богатството? Зависи. Ако го използваш за добротворство и за да помагаш на хората, да даваш и да обогатяваш другите с това, което имаш (или ти е дадено), ако си изпълнен с мир, радост и удовлетворение и се учиш чрез него на щедрост и милосърдие, тогава е добро. Ако те покварява, обсебва, прави те стиснат или алчен, ако те кара да искаш все повече и повече, за да го трупаш или да го ползваш само за себе си, ако постоянно трепериш за него и то се превръща в бреме или примка за теб, тогава е лошо. Важното е как ти се отразява и за какво го използваш – това важи за всичи неща в живота. Нищо не е само по себе си добро или лошо; всичко в света, в който живеем, може да бъде както добро, така и лошо. Абсолютното добро е само Бог – всичко, което ни приближава до Бога и издига Божия образ в нас, е добро; всичко, което ни отдалечава от Бога и разрушава Божия образ в нас, е зло.

Думата богатство идва от Бог. Да си богат означава да носиш една от характеристиките на Бога. Богатството е божествена същност. Бог е източникът на всяко богатство – материално и духовно; самият Бог е най-голямото богатство – Той е БОГАТСТВОТО.

Ако погледнем по този начин на богатството, то вече престава да ни се вижда като нещо лошо. Даже се превръща в нещо, към което да се стремим и което е необходимо за нашето развитие. Но какво значи да си богат? И как да го постигнеш?

Основен принцип на богатството е даването. Ако искаш да бъдеш богат, е необходимо да даваш – и то от сърце. Колкото повече даваш, толкова повече имаш – това е безотказно действащ духовен закон, който неизменно се проявява както на материално, така и на всяко друго ниво. За много хора този принцип може би звучи абсурдно, защото са научени да мислят, че богат се става, като взимаш или получаваш повече – колкото повече взимаш или получаваш, толкова повече имаш. Това е голяма заблуда. Всъщност е точно обратното. Неслучайно Божията Премъдрост, от която произтичат всички блага, учи човеците, че по-блажено е да се дава, отколкото да се взима. „Давайте и ще ви се даде . . . защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“[i] – това е една от главните Божии заповеди и един от върховните закони във вселената, изявен от въплътилия се в човешкия свят Бог Словото – Исус Христос.

Някой ще каже: „Добре де, аз като нямам нищо, как да дам?“ Приятелю, по-добре виж защо нямаш. Може би, защото не даваш – затова и нямаш; или даваш, но без желание, не от сърце, а сякаш някой иска да ти вземе нещо; или го правиш със задни мисли, като се надяваш на някаква изгода. А и как можеш да казваш, че нямаш нищо! Всеки има нещо – най-малкото си жив, имаш живот, имаш време, което ти е дадено, имаш сили, способности, качества, знания, опит. Всъщност имаш много неща – и то не само в духовната сфера, а и в материално отношение: никой не може да каже, че няма абсолютно никакви пари или ресурси; дори една-две стотинки да имаш или една-две дрехи, или някакви други вещи, пак е нещо – ще дадеш от тях, пък после, когато ти се преумножат в резултат на даването, ще дадеш повече и т.н.

Друг може да каже: „По света има толкова хора, които са богати не защото много са давали, а защото са ограбвали другите.“ Това обаче не е богатството, за което говорим тук. Това е мамонът, който е естествената последица от нечестието и всъщност е самото възмездие за тези, които си въобразяват, че са „богати“, както и за тези, които им завиждат на т.нар. богатство.

Богатството и мамонът са две различни категории и е много погрешно да се отъждествяват. Богатството е характеристика, свързана с естеството на Бога, както показва и самата етимология на думата, докато мамонът е сила, която служи за задоволяване на определени нужди, и поради това винаги трябва да бъде поставена в подчинение на по-висша същност. Думата „мамон“ най-общо означава „богатство“ или „това, на което уповаваш“. Защо тогава казваме, че богатството и мамонът са различни неща, след като значат – на пръв поглед – едно и също? Защото мамонът всъщност е имитация на богатството – нещо, което наподобява богатството и дори означава „богатство“, но не е истинското богатство. Мамонът е фалшификат, а богатството е оригиналът. Целта на мамона е да заблуди хората и да ги отклони от истинското богатство. Основната разлика между богатството и мамона е, че богатството освобождава човека, а мамонът го заробва. Само истински богатият човек може да си служи с мамона, без да бъде негов роб. За да разберем по-добре това толкова важно, но много тънко разграничение, от непознаването на което произтича погрешното отношение към богатството, е необходимо да разгледаме концепцията за Съкровището, която вълнува хората, откакто свят светува.

Както разкрива специалистът по херметически и гностически текстове и водещ изследовател на Бохарската Библия, съдържаща оригиналните Новозаветни Свещени книги, написани на древнобългарски (тракийски) език, д-р Стефан Гайд, думата „мамон“ е използвана за обозначаване на понятието, което в по-късните библейски преводи е предадено с думата „пáша“. В своите изследвания д-р Гайд показва, че в оригиналния евангелски текст, написан на бохарски език, думата „мамони“ (преведена като „паша“) е носител на важно откровение, тъй като се пише и произнася идентично с думата „мамона“, която означава „богатство“, „пари“ – мамон.[ii]

„Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“[iii]

Това става явно от друг откъс от оригиналния евангелски текст, където думата „мамон“ е използвана за обозначаване на понятието „богатство“, но в смисъла на „неправедното богатство“, за което говори Исус.

„И тъй, ако в неправедното богатство (мамон) не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?“[iv]

Или с други думи – този, който влезе през вратата Исус, „ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша (т.е. мамон – пари, богатство) ще намира“. По този начин, както отбелязва д-р Гайд, Исус обещава, че верните Му последователи ще намират „в Него“ дори и пари (мамона), т.е. храна не само за отвъдния свят, а и за този материален свят. Но все пак Христос прави уточнението: „Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.“[v]

Колко пределно ясно е казано: „Да, който служи на Мене, ще му подсигуря и пари според нуждите, но който служи на Мене, не може да служи и на парите, защото тогава ще загуби Мене!“[vi]

В същата посока говорят и следните думи на Исус: „Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец Бог Него е потвърдил с печата Си.“[vii]

Този цитат е толкова близък до известния тракийски Кьолменски скален надпис, който според направеното от д-р Гайд разчитане гласи: „Не разпилявайте в ядене от тракийското съкровище на раба на Бог Дион Исус и което е животът ти велик, при източния кипарис е началото (вечността).“[viii]

Думата за „съкровище“ на бохарски е „ахо“ или „аго“, откъдето произлиза и латинската дума „его“, която значи „аз“. Тоест истинското съкровище е аз-ът или най-вътрешната същност на човека – и по-точно светлият Аз, Словото на Бога, вложено в човека, Божият образ, Жизненото дихание, вдъхнато от самия Творец. Това е скритото в нивата имáне, за което си заслужава да продадеш всичко, за да го придобиеш. То е и Божието царство, за което Христос казва, че е в нас и сред нас, и което не бива да бъде пропилявано за „ядене“.

„Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух.“[ix]

Същността на това съкровище е такава, че можеш да го придобиеш само ако търсиш първо него – тогава ще ти се прибави и всичко останало, което ти е необходимо.

Ето няколко ръководни начала за това как да бъдеш богат:

Ако искаш пари, давай пари.

Ако искаш време, давай време.

Ако искаш любов, давай любов.

Ако искаш приятели, давай приятелство.

Ако искаш вярност, давай вярност.

Ако искаш внимание, давай внимание.

Ако искаш сили, давай от силите си.

Ако искаш живот, давай живот.

Ако искаш каквото и да е нещо, давай от него.

„Защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме.“[x] ~ Премъдростта Божия

Винаги обаче давай, без да очакваш да получиш нещо в замяна. Това значи да даваш от сърце, безкористно. А получаването ще си дойде естествено – в резултат на действието на духовния закон на сеенето и жъненето: каквото посееш, това ще пожънеш.

А значи ли, че ако някой няма нещо, значи не постъпва както трябва; или че ако някой има нещо, значи всичко му е наред? Разбира се, че не. Не е и това въпросът – дали имаш или нямаш нещо. Както гласи една поговорка: „Богат е не този, който има много, а този, който не иска повече.“ Защото богатството не се измерва количествено – то е състояние на духа, характеристика на личността.

Или друг въпрос, който често си задават хората: Възможно е някой да има, защото „му е дадено“, а друг да няма, защото „не му е дадено“? Това също е погрешно поставен въпрос. А не е възможно да се даде верен отговор на неправилен въпрос. Затова по-добре да излезем от погрешния модел на мислене, който преценява нещата само в категориите „имам“ и „нямам“, за да успеем да вникнем в същността на богатството. Защото истинското богатство е това, което ни освобождава от робството на този сбъркан модел на мислене и ни дава възможност да превъзмогнем илюзията на имането и нямането, отвъд която е истината, даваща мир, удовлетворение и утеха на всеки, достигнал до нея.

Както казва в една своя лекция директорът на Института по Т-наука акад. Цветан Гайдарски, който е сред водещите специалисти в инвестирането и развиването на личностния потенциал на хората, истинското богатство е това, което освобождава човека, а не го заробва. То не се измерва в количество, а в качество. Богатството и успехът не е в това, което си придобил, а в това, което си – в това, над което имаш власт, а не в това, което има власт над теб. Богатството се умножава, когато го инвестираш в другите хора, когато го даваш и обогатяваш с него останалите – така се вдига и нивото на цялата общност. Като споделяш с другите това, което имаш, и самият ти ставаш все по-богат, но без да си поробен от богатството, както са поробени тези, които се обогатяват за сметка на другите и по този начин, ощетявайки останалите хора, всъщност вредят и на самите себе си, защото нивото на цялата общност пада. Истинското богатство е свързано с познанието – но не с някакво външно знание за нещата или просто информираност, а със знанието, което управлява процесите в живота; което прави човека, който го притежава, да има власт над събитията и над самия себе си. Безкрайно многото  реклами за нови и нови придобивки в крайна сметка целят да направят хората роби на количественото богатство, а невежи за качественото, сътворяват невидимо робство за човешките души.

Богат е не този, който има много, а този, който дава много. Най-богат е не този, който има най-много, а този, който е дал най-много! Затова Бог е най-богатият, защото най-много дава – всъщност Той е дал всичко, затова има всичко и всичко е Негово. Ние имаме само това, което сме дали, защото единствено то е наше. Това, което сме получили, не е наше – то е на този, от когото сме го получили. Само това, което сме дали, можем да наречем наистина наше.

Богатството обаче е неразривно свързано с бедността – няма как да познаеш същинското богатство, ако не разбереш какво значи да си беден.

Също както при богатството, бедността не е нито добра, нито лоша сама по себе си. Зависи как ти се отразява и към какво те води. Ако те смирява, учи те на състрадание, прави те да бъдеш милостив към другите и способен да влизаш в положението на бедстващите, ако те освобождава от собственическото чувство и жаждата да притежаваш и те пази от заробването в материализъм или от измамната сигурност, която дава усещането, че имаш и си постигнал достатъчно, тогава е нещо добро. Ако те озлобява, кара те да завиждаш и да пожелаваш чуждото, не ти дава възможност да се развиваш или изгражда в теб манталитет на мизерничество, ако те прави егоист и скъперник, страхуващ се да не би да се мине или да загуби малкото, което си мисли, че има, тогава е лошо.

Истинската бедност е голяма тайна. Малцина са тези, които са я познали и овладели. Никой не може да бъде наистина богат, ако презира или отхвърля бедността. Да си беден не означава да бъдеш в оскъдица и недоимък, да живееш в мизерия или да нямаш това, което ти е необходимо за живота, а означава да бъдеш нищ духом[xi], т.е. да осъзнаваш, че без Бога си нищо и нямаш нищо, но с Него си всичко и имаш всичко. Това е голямо блаженство. Истинската бедност е да нямаш нищо освен всичко. Както пише за Бога в тракийските Свещени писания: „В началото нямаше каквото и да е нещо. Имаше само Един. И нямаше нищо, което този Един да имаше, освен Всичкото в Себе Си. Защото Той беше Всичкото.“[xii] Това е всъщност и истинското Богатство – да нямаш нищо освен Всичкото в себе си, т.е. да придобиеш себе си в Този, който е Всичко.

Накрая стигаме и до най-важния ръководен принцип за това как човек да бъде богат:

Ако искаш да имаш себе си, отдай себе си.

„Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене, той ще я спаси.“[xiii] ~ Човешкият Син и Богът Слово Исус Христос

 

[i] Свето Евангелие от Лука 6:38, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София, 2010

[ii] Тракийското писмо декодирано – IV”, Ст. Гайд, София, 2008, с. 47

[iii] Свето Евангелие от Иоан 10:9, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София 2010

[iv] Свето Евангелие от Лука 16:11, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София 2010

[v] Свето Евангелие от Матей 13:12, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София 2010

[vi] Тракийското писмо декодирано, Ст. Гайд, София, 2008, с. 48

[vii] Най-великото послание на Тракия – Св. Евангелие според Св. Апостол Йоан (написано в Ефес, Голяма Тракия) 6:27, Тракийските послания, София, 2005

[viii] Тракийското писмо декодирано – IV”, Ст. Гайд, София, 2008, с. 34

[ix] Послание на св. ап. Павел до Римляни 14:17, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София 2010

[x] Свето Евангелие от Лука 16:13, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София 2010

[xi] На бохарския (древнобългарски/тракийски) език думата „нищи“ означава „велик“, т.е. този, който е нищ духом – който осъзнава, че е нищо без Бога – е всъщност велик. От тази древна дума „нищи“ произлиза думата „нищо“ в съвременния български език. Или иначе казано, истинското величие за човека се състои в това да осъзнава, че е нищо без Бога – нищ духом, но е всичко с Бога – защото Бог е Всичко.

[xii] Книгата Атам (или Космогонията на Първия Човек – от Ситарих) 1:1, Тракийските хроники, София, 2010

[xiii] Свето Евангелие от Лука 9:24, Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, София 2010

Автор: Илиян Могиларски