В Египет, 390 г., в Серапеума на Александрийската библиотека, най-голямата в античния свят, се предполага, че са се съхранявали между 400 000 и 700 000 пергаментови свитъка. Толкова известни и неизвестни, умишлено изгорени, унищожени книги. С какво един лист или пергамент е така опасен, че е осъден на смърт? Материята на книгата не е материалът, от който е направена; нейната материя е четящият. Ти си книга . . . аз съм книга. Книгите са като семето – колкото и да ги преследваш, все в някой човек е намерило почва и започва да расте и да се развива. Този човек на свой ред написва книга и отново има семе, което си търси почва. Не всички книги са преследвани, а само тези, които помагат на човека да разбере кой е. Мислителите, които са имали за свое мото „Опознай себе си“, са били или отровени, или убити. Какво толкова страшно има в това човек да се познава? Не ми отговаряй сега. Както виждаш, ние сме гонени. Искаш ли да си част от това? Ще те оставя да мислиш. ~ Думи на Библиотекаря от разказа “Тайна история за Песента” от цикъла “Легенди край огъня” – Диляна Ангелова