Западът ще произведе в хода на сто­летията своя собствена йога, и то върху основата, съз­дадена от християнството.

Духов­ността на Запада е била напълно различна от тази на Изтока и затова е създала условия, които са възмож­но най-неблагоприятната основа за прилагането на йога.

Това означа­ва преди всичко по-дълбоко вникване в човешката природа. Но чрез потискане и контрол не постигаме вникване, а най-малко чрез подражаване на методи, които са възникнали при съвсем други психологи­чески условия.

Казвам на когото мога: „Изучавай­те йога. От нея ще научите безкрайно много, но не я прилагайте; понеже ние европейците не сме устрое­ни така, че да можем да използваме тези методи просто така. Някой индийски гуру може да ви обясни всичко и вие можете да подражавате на всичко. Но знаете ли кой прилага йога? С други думи: знаете ли кой сте вие и как сте устроен?“

Карл Юнг

ЙОГА И ЗАПАДЪТ

/Из книгата Психология на източната религия, К. Г. Юнг/

Не е изминало и едно столетие, откакто йога стана известна на Запад. Макар че още преди две хиляди години до Европа са достигнали изумителни разка­зи от приказната Индия с нейните мъдреци и пъпосъзерцатели, за реално знание за действителното за­познаване с индийската философия и философска практика е започнало да се говори едва след като французинът Анкетил Дюперон откри на Запада достъпа до Упанишадите. Но общото и по-задълбочено знание за индийската философия стана възмож­но благодарение на Макс Мюлер от Оксфорд и изда­дените от него Sacred Books of the East <Свещени книги на Изтока, англ.>. Естествено, в началото истинското знание остана запазено за индолога и философа. Скоро обаче теософското движение, чието начало положи мадам Блаватска, присвои източ­ната традиция и я разпространи сред широката пу­блика. След това в продължение на няколко десети­летия на Запад знанието за йога съществуваше, от една страна, като строго академична наука, а от дру­га, като нещо, което може почти да се нарече рели­гия, макар и да не се разви като организирана църква – въпреки усилията на Ани Безант и антропософското отцепничество на Рудолф Щайнер, който в началото бе последовател на мадам Блаватска.

Своеобразният резултат на подобно развитие на Запад едва ли може да се сравни с онова, което в Индия се нарича йога. Защото на Запад източните учения са се сблъскали с особена духовна ситуация, която – поне по-рано – не е била позната в Индия, а именно строгото разграничаване на наука и религия <в англ. издание „философия“>, което в една или друга степен е съществувало вече триста години, преди Западът да започне постепенно да опознава ученията на йога. Всъщност началото на това отде­ляне, което е специфично западно явление, е започ­нало с Ренесанса през XV век. Тогава се пробужда всеобщ и страстен интерес към Античността, пре­дизвикан от падането на Византийската империя под ударите на исляма. Тогава за пръв път широко се разпространяват познанията по гръцки език и литера­тура. Пряко следствие от нахлуването на тъй наре­чената езическа философия била голямата схизма в Римската църква, протестантството, което скоро обхванало цяла Северна Европа. Но дори и това обно­вяване на християнството не успяло да удържи в плен освободените духове. Вече била започнала епохата на откриване на све­та в географски и научен смисъл и мисленето все повече и повече се еманципирало от ограничаващите окови на религиозната традиция. Наистина църк­вите съществували, поддържани от религиозните нужди на обществото, но загубили ръководната си позиция в културно отношение. Докато Римската Църква благодарение на своята ненадмината органи­зация оставала единна, протестанството се раздробило на почти четиристотин деноминации. Това, от една страна, е доказателство за неговото безсилие, от друга страна – за неудържима религиозна жизне­ност, която не може да бъде спряна. В течение на XIX столетие това води до появата на синкретични фор­ми и масов внос на екзотични религиозни системи като религията на Абдул Бахай, суфистките секти, Мисията Рамакришна, будизма и т. н. Много от тези системи, например антропософията, присъединили и елементи от християнството. Възникналата по този начин картина съответства приблизително на ели­нистичния синкретизъм през III и IV век, като и тук се откриват някакви следи от индийската мисъл.

Ала всички тези системи се движат в религиозна насока и набират голяма част от привържениците си от протестантството. Следователно те всъщност са протестантски секти. Насочвайки главния удар сре­щу авторитета на Римската църква, протестантство­то разколебава преди всичко вярата, че тя е необхо­димата посредница за божественото спасение. Естествено, по този начин върху индивида се стоварило бремето на авторитета, а заедно с него и ре­лигиозна отговорност, каквато преди не е съществу­вала. Отпадането на изповедта и опрощаването на греховете изострили моралния конфликт на индиви­да и го натоварили с проблематика, която преди това църквата е решавала вместо него, доколкото нейни­те тайнства и особено причастието гарантирали спа­сението на индивида чрез извършването на свеще­нодействието от свещеника. Единственото, с което индивидът е трябвало да съдейства, било изповедта, покаянието и епитимията. С отмяната на работещия свещен ритуал вече липсвал Божият отклик на наме­ренията на индивида. Тази неудовлетвореност обяснява силното желание за системи, които обеща­ват онзи отклик, и по-точно благоволение, което може да се види или усети от страна на нещо Друго (по-­висше, духовно или божествено).

Европейската наука не обръща внимание на тези надежди и очаквания. Тя живее интелектуалния си живот изолирано от религиозните убеждения и нуж­ди. Това исторически неизбежно раздвояване на за­падния дух е обхванало и учението на йога, доколко­то то е проникнало на Запад, като, от една страна, е станало предмет на науката, а от друга страна, е било приветствано като път към спасението. Действител­но в рамките на религиозното движение има редица опити за обединяване на науката с религиозното убеждение и практика, например Christian Science <Християнската наука>, теософията и антропософията, като особено последната иска да си придаде на­учен вид и затова и тя, както и Christian Science, е проникнала в интелектуалните кръгове.

Тъй като за протестанта няма предначертан път, за него в известна степен е добра всяка система, ко­ято обещава успешен път на развитие. Сега той тряб­ва да прави това, което църквата винаги е вършила като посредница, но не знае как. Ако се е отнасял сериозно с религиозните си нужди, той е трябвало да положи неимоверни усилия по отношение на вя­рата си, защото неговото учение е насочено почти изключително към вярата. Но вярата е харизма, дар на божията милост, а не метод. На протестантите им липсва метод до такава степен, че някои от тях дори сериозно са се интересували от строго католически­те духовни упражнения на Игнаций Лойола. Но естествено това, което пречи най-много, е противо­речието между религиозната и научна истина, кон­фликтът между вяра и знание, който даже се прости­ра далеч отвъд протестантството и достига и до ка­толицизма. Този конфликт съществува единствено и само поради историческото раздвояване на евро­пейския дух. Ако не съществуваше, от една страна, естествена психологическа необходимост от вяра и от друга страна, съответстваща й неестествена вяра в науката, нямаше да има причина този конфликт да съществува. Лесно бихме могли да си представим такова състояние, когато човек просто знае и освен това вярва в нещо, което му се струва вероятно по такива и такива основателни причини. Не е необхо­димо изобщо да съществува причина за конфликт между тези две неща. Нужни са, разбира се, едно­временно и двете, понеже само знанието, както и само вярата, винаги са недостатъчни.

Затова когато един „религиозен“ метод се препо­ръчва едновременно и като „научен“, е сигурно, че ще намери своята публика на Запад. Йога оправдава тези очаквания. Независимо от прелестта на новото и очарованието на полуразбраното, йога напълно основателно има много привърженици. Тя е не само многотърсеният път, но и философия с нечувана дъл­бочина. Тя дава възможност за контролиран опит и задоволява научното изискване за „факти“, освен това поради широтата и дълбочината, почтената си въз­раст и учението си, което обхваща всички области на живота, обещава неочаквани небивали възмож­ности, което мисионерите на учението рядко са про­пускали да изтъкнат.

Няма да говоря за това какво значи йога за Ин­дия, понеже не мога да се осмеля да съдя за нещо, което не познавам от личен опит. Мога обаче да кажа нещо за това какво значи тя за Запада. Безпътицата при нас граничи с душевна анархия. Вследствие на това всяка религиозна или философска практика оз­начава психологическо дисциплиниране, тоест метод за душевна хигиена. Многобройните чисто телесни процедури на йога означават и физиологична хиги­ена, която превъзхожда обикновената гимнастика и дихателни упражнения, тъй като не е само механистично-научна, но едновременно и философска. Защото в тези упражнения тя обединява упражня­ващите се части на тялото с целостта на духа, което става ясно при упражненията на пранаяма, където прана е едновременно дишането и универсалната динамика на космоса. Когато действието на индивида е едновременно и космическо събитие, под­буждането на тялото (инервацията) се свързва с под­буждане на духа (общата идея) и от това възниква жива цялостност, която все още никаква техника, колкото и научна да е, не може да създаде. Практи­ката на йога е немислима и би била и неефективна без идеите на йога. Тя сработва телесното и душев­ното по рядко съвършен начин.

На Изток, където са възникнали тези идеи и практики и където от четири хилядолетия една непре­късната традиция е създала необходимите духовни предпоставки, йога – както лесно мога да си пред­ставя – е адекватният израз и напълно подходящата методика да се сплави тяло и дух, така че да образу­ват единство, което трудно може да се постави под съмнение, а заедно с това и психологична диспози­ция, която дава възможност за интуиции, които трансцендират съзнанието. За историческия начин на мислене на индиеца не представлява принципна трудност да борави смислено с понятие като прана и други подобни. Но Западът с лошия си навик да се стреми към вяра, от една страна, и силно развитата си научна и философска критика, от друга, или по­пада в капана на вярата и жадно поглъща без провер­ка понятия като прана, атман, чакра, самадхи и т. н., или пък научната критика ги отхвърля накуп като „чист мистицизъм“. Научната критика обаче още се препъва в понятието прана и пуруша. Затова още от самото начало раздвояването на западния дух прави невъзможно адекватното осъществяване на намере­нията на йога. Тя е или чисто религиозен въпрос, или тренировка като мнемотехниката, дихателната гим­настика, евритмията и т. н. Но от онова единство и цялостност на природата не откриваме и следа. Ин­диецът не забравя нито тялото, нито духа, европее­цът забравя винаги едното или другото. С тази спо­собност той вече е овладял света за разлика от инди­еца. Индиецът не само познава своята природа, но знае и до каква степен самият той е природа. От своя страна европеецът има наука за природата и знае поразително малко за своята собствена природа, за природата в себе си. За индиеца е благодат да позна­ва метод, който му помага да контролира всемогъществото на природата вън и вътре. За европееца е истинска отрова да потисне допълнително вече на­пълно изпортената си природа и да я превърне в ро­бот, който му се подчинява.

За йогина казват, че можел да премества планини, макар че трудно ще се намери реално доказателство за това. Силата на йогина се движи в приемливи за външния свят граници. От друга страна, европеецът вдига във въздуха планини и Световната война ни даде горчиво да почувстваме на какво още е способен, когато неговият отчужден от природата интелект се от­прищи. Като европеец аз не пожелавам на европееца повече „контрол“, повече власт над природата в и око­ло нас. Да, за мой срам трябва да призная, че най-добрите си интуиции (сред тях има и някои доста до­бри) дължа на обстоятелството, че винаги в известен смисъл постъпвам точно обратно на правилата, които предписва йога. Чрез историческото си развитие ев­ропеецът толкова се е отдалечил от корените си, че накрая духът му се е разделил на вяра и знание по същия начин, както всяко психологическо преувели­чение се разпада на своите заложени противополож­ности. Той се нуждае да се върне назад, но не в мани­ера на Русо към природата, а към своята природа. Задачата му е да преоткрие природния човек. Но вместо това, той не обича нищо повече от системите и методите, чрез които може да потисне природния човек, който навсякъде изниква на пътя му. Той непре­менно ще използва йога погрешно, защото душевна­та му предразположеност е напълно различна от тази на източния човек. Казвам на когото мога: „Изучавай­те йога. От нея ще научите безкрайно много, но не я прилагайте; понеже ние европейците не сме устрое­ни така, че да можем да използваме тези методи просто така. Някой индийски гуру може да ви обясни всичко и вие можете да подражавате на всичко. Но знаете ли кой прилага йога? С други думи: знаете ли кой сте вие и как сте устроен?“