Коментар на филма “Всеки ден”, 2018 г., режисьор Майкъл Съси.

От 2-ри март по родните кина се появи свръхестествената драма “Всеки ден”, адаптация по романа бестселър на Дейвид Левитан за любовта между тинейджърка и дух без тяло. В продукцията не са замесени известни имена, а таргет-публиката са главно тийнейджърите. Книгата е номинирана за най-различни престижни литературни награди и бестселър на New York Times, а Entertainment Weekly я определя като „мъдра и наистина уникална любовна история”, но в същността си историята е опит за инжиниране на опасни за младите хора идеи:  за това, че в любовта тялото няма никакво значение, всеки е свободен да се влюбва в каквото и да е същество – мъже, жени, духове без тяло, всякакви същества. Насърчава коварно младите хора, че най-важното нещо е да си влюбен, че това е уникално и красиво преживяване, независимо от партньора, независимо от това дори дали е човек или не е. А даже т.нар. “мъдра и оригинална история” стига дотам, че описва любовта към духа без тяло като по-вълнуваща от любовта между мъж и жена, защото хората са далеч по-скучни и ограничени на фона на дух, обиколил много тела.

За какво по-точно става дума. Филмът и книгата разказват за любовна история между 16-годишна тийненейджърка на име Рианън и мистериозен дух на име А, обитаващ различно тяло всеки ден, който никога не знае кой ще бъде, къде ще бъде, има всеки ден различен живот. Eдин ден А се влюбва в тийнеджърката Рианън.  Историята описва духа А като изключително добро и благородно същество, което всеки ден обладава различни хора – и мъже, и жени, и се опитва да им помогне. Веднъж обладал момиче, което иска да се самоубие, той осуетява самоубийството. В един от случаите А се вселява дори в своята любима Рианън и знаейки за проблемните отношения с баща й, разтопява ледовете между тях. На финала на филма тийнеджърката дори съветва мистериозния дух да оставя по нещо добро от себе си, отпечатък и спомен на всеки човек, в който е бил. А мистериозният дух А се отказва “благородно” от връзката си с момичето, за да има тя нормален живот и бъдеще и поема “саможертвено” към неизвестни посоки и нови приемници. Докато Рианън е с местириозния дух, тя се вижда всеки ден с него, което значи всеки ден с различни мъже, различни жени, целувки и интимничене с всякакви тела на хора.

Мъдростта житейска човек да не гледа на външното, а на вътрешното – на сърцевината на хората, за да не бъде подмамен от външната красота на лукави човеци, е коварно подменена с идеята да не придава никакво значение на външното – по-точно на телесното и на тялото. То е абсолютно принизено – като нещо незначително, под формата на “велика” поука, че първостепенни са съзнанието и духа. В отговор на тази теория бихме задали следните въпроси към автора и онези, които го рекламират: Ако беше без значение тялото, защо ние всички сме в тела? Защо нашият свят е телесен и защо всеки се бори да не загуби тялото си? Свещените книги говорят за човешкото тяло като за божествен храм, а древната тракийска цивилизация го е описвала като съд за свещена употреба. Според божествената мъдрост тялото е дадено на човека, за да може Божият дух чрез него да владее както на  небесни, така и на земни места в сътворчество. Тялото е свещен дар!

Но има ли действително в днешно време съзнания без тяло или това е изключително фентъзи сюжет. За съжаление, има. Според божествените писания всички сили на мрака – паднали ангели, архонти на злото, които са били изгонени от присъствието на Бога, са били лишени от тела. Защото тялото е инструмент, чрез който можеш да упражняваш влияние, власт, действие. В Новия завет се описват точно случаи за съзнания без тела, обладали хора, но са наречени демони, не просто духът А –  когато Христос гони духове от обладани хора, те се молят да не ги оставя без тела, а ако може да ги прати поне в стадо свине, защото ще отидат директно в бездната. И след като демоните влизат в свинете, цялото стадо се удавя. Което показва, че теорията за съзнания без тела не е изобщо фентъзи, нито желанията на тези съзнания за тяло са нови и романтични, но това е изключително архаично и древно явление. Дори тогава, преди 2 000 години, съществата отново са се борили  за тела и са обладавали хора. Днес отново същите тези същества искат тела и все повече приемници и власт.

Няма благородно същество под слънцето, което да е лишено от тяло. За всички ангели на светлината е писано, че имат тела. Всички хора, колкото и да са грешни и загубили човечност, докато са живи, все още са обект на Божията милост и имат тела. Тялото е много повече от това, което си представяме. Има много случаи на хора, загубили ръка или крак, които имат усещането за тях. Ние дори не познаваме достатъчно добре телата си и всичките им механизми на действие. Те са като една не добре опозната и овладяна територия за човека след толкова хилядолетия човешка история.

Изключително важно е да отбележим, че когато Божият Дух, който също търси хората, отива към човека,  Той не обладава. Той е Дух на премъдрост и изпълва само хора, които се трудят за това – размишляват, четат, слушат, хлопат и търсят.  Като всяко добро нещо, Той променя, като облагородява човека бавно, стъпка по стъпка, в резултат на много усилия и се оттегля там, където не е желан. Но с духовете на мрака не е така – те търсят тела за обладаване и са агресивни. Но нищо добро в този живот не става ей така, с обладаване. И тъй като злото не спи и открай време е писано, че тъмните сили, че ще се преправят на светли ангели, за да обладават човеци, филмът със своите “поуки” за доброто съзнание А, което тръгва по света да дири нови приемници, отваря пред младежите портали към тъмни и мрачни светове на обладаване от духове.

Също така за Божия Дух , ако и отново да говорим за Дух, е писано,  че е дошъл на земята в тяло – тялото на Христос, което не е подвластно дори на смъртта. Божественият Дух, който е най-древният по дни и е бил дори преди сътворението, Той е който е изключително интересен, защото познава всички начала и творчески процеси, а не духът без тяло. И хората, които изследват Неговата премъдрост и поука, те са които могат да предложат интересно, а не изтъркано приятелство.

Фактът, че съзнанието без тяло може да донесе само разруха в личния живот, се потвърждава и от сюжета на  филма. Съзнанието А  не може да живее живот в едно тяло и по тази причина  не може да има семейство, нито потомство, нито бъдеще. То предлага на тийнеджърката Рианън живот на безпътица и хаос – да бъде непрекъснато с различни хора, дори и женени, разведени, самотници, жени, мъже, без значение дали с привлекателни или непривлекателни тела.

Филмът деликатно намеква и оправдава и еднополовите връзки – жена с жена, мъж с мъж, защото съзнанието е първостепенно и всеки има право да обича духа на другия, подобно като любовта с духа А. Но важно е да се отбележи, че от този тип връзки не може да се ражда живот, тази връзка не е носител на живота. Това е лукаво подменена мъдрост за първичността на духа над телесното, но хората забравят, че именно изначалният и първичния Дух на Премъдростта, сътворил живота,  определя тялото като съд за свещена употреба и началата за пресътворяване и възраждане на живота.

Тук също се намеква човек да има пълна свобода да сменя своите партньори, да е изцяло разкрепостен и свободен от предразсъдъци за значимостта на телесното. Но такива хора пропускат нещо важно – онзи, който непрекъснато сменя партньори, той не може да се научи на вярност към никой. А верността е умение и мъдрост как да обичаш. От непрекъсната смяна на партньори те стават и все по-взискателни и претенциозни към тях, защото имат голяма база данни за сравнения. И в дългосрочен план остават разочаровани от другите и сами. Понякога биват предавани, но не разбират, че те първо са предали себе си и свещеното си тяло и неговото предназначение.

Принизяването на тялото е изключително свързано и с невярното  учение, че както няма значение тялото, така нямат значение и делата. Важно е само съзнанието! Но божествените словеса говорят, че вярата и делата са пряко свързани, като учат, че вяра без дела е мъртва. Ако човек не се посвети да има мисия, да има дела, да е творец в доброто, неговата вяра е мъртва. Това убеждение се проповядва чрез  послания от рода – вярвай си, пали си свещичката по празници, но недей много да се задълбочаваш! Не използвай свещеното си тяло твърде много за свещени неща. Бъди свещен дух, ама без тяло, без дела! Да, но на такива ще зададем въпроса:  Е, виж какъв е животът на духа без тяло – не е ли живот на безпътица?

Човекът със своята телесност е създаден да упражнява власт над  видими и невидими същности, той взима всеки ден десетки решения и има много дела в телесния свят, на който иска или не иска  влияе. Затова още от древността към него са имали похот всякакви духове на мрака, за да могат да упражняват власт и да владеят на земни места чрез човека. Затова всеки има да размишлява и внимава на себе си за какво използва тялото си, на какви сили предава свещения си дар – тялото, което му дава шанс  да изразява и да реализира копнежите си, да извиква в телесност мечтите си.

Автор К. Могиларска